Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 99)🍒

Момичета ,
отдавна не съм писала с анализ на някой епизод, но ето - в късни доби, музата ме навести. Тъкмо изгледах 48-ми епизод с превод и затова казвам, че не обичам да се изказвам прибързано, по време на епизода в сряда, докато гледаме в реално време.

Всъщност 48-ма серия много ми хареса. Започна страшно романтично. Това е една от най-красивите сериални сватби, които съм виждала. Въпреки че не беше помпозна, а в тесен семеен кръг, беше съвършена по мое мнение. Щастието в очите на Еда и Серкан, на близките им, тази семейна идилия, която имат с Кираз, сватбеният танц, докато Пъръл изпълняваше песента, поздрав за тях. Намигването накрая, когато Кемал хвана букета, подобно на Серкан. Тържеството след това, с речта на Серкан, официалното сдобряване на Айфер с Айдан, на Айдан с Еда и на Айфер със Серкан. Страшно много харесах сцената, в която Еда и Кираз захапват Серкан. За мен това си бяха повече Керем, Мая и Ханде, но както казах - такава семейна идилия излъчват те тримата, че Ханкер трябва сериозно да се замислят по темата за техен наследник и братовчедче на Мави, тъкмо да има кого другиго да тормози, та да остави малко Азул намира.



В епизода имаше много комични моменти, на които се смях от сърце - когато Кираз поиска каска за училище и обяснението й защо в училище е опасно; когато картата беше отказана и Сейфи и Айдан първо се засмяха, но после вече не им беше смешно; когато Сейфи поиска да плаща на вноски покупките и Айдан се зачуди за какво толкова харчи заплатата си; когато Кираз затвори на Серкан, защото Джан идва; или когато му се наложи, подобно на майка си, и Серкан й пя песен за жабок по време на вечеря в изискан ресторант. Честно казано, всяка поява, реплика, гримаса, чупене на стойки при Дениз ханъм ме разсмиват искрено и този епизод не прави изключение. Много елегантен начин да си кажем “чао” с образа. Тя до последно не разбра и не успя да приеме, че Серкан Болат не я харесва и не иска да има нищо общо с нея, дори в работен план. Хареса ми и постъпката на Серкан - без да е излишно груб, й посочи доста категорично вратата. Да, не беше Селин, но явно с годините се е научил да казва “бай, бай” на нахални и нагли жени, които застават между него и Еда, опитвайки се да им създават проблеми.

Цялата драма с фирмата не ме подразни. Стори ми се доста правдоподобна, без да търся кусури с въпроси от сорта на: “Какво стана с холдинга, нали Артлайф беше само на Серкан, Пъръл и Енгин?!” В крайна сметка ми хареса краят - Серкан взе правилното решение, поставяйки мечтите на любимата си жена пред собствените си амбиции. Избирайки любовта и семейството пред работата. Това беше и целта на цялото това упражение с фалита. Според мен Айше много добре си е измислила нещата. Неслучайно в 49-ти епизод станахме свидетели на това предложение: “Хайде да създадем нова фирма, да започнем отначало, ние тримата и Еда.”



Епизодът за мен си беше перфектен. Имахме много Едсер моменти (макар и кратък, за мен меденият им месец беше страхотен), желаната романтика, имахме забавни сцени, които по никакъв начин не бяха тъпо забавни, второстепенните герои са съвсем на място, без да ги усещам като пълнеж, без да ме напрягат и да се налага да ги прескачам с мишката, действието се развива последователно и този тип драма с фалита на фирмата е точно драмата, която очаквам в един ромком. Както се казва - бели кахъри.

Писах много, а можех да го кажа с три думи - епизодът ми хареса.



Лека нощ, момичета! Не знам кога пак ще се разпиша така за епизод. Благодаря на тези, които са стигнали дотук. Ще се радвам по-често да чета такива мнения - липсват ми анализите на епизодите от вас.