Истанбул [тема 55]

286 лева на човек? За тази сума трябва да е висок клас хотел, поне 4*, да не говорим, че може да се намери и 5*.
А по повод заслужава ли си организирана екскурзия по това време.. много е субективно. Аз никъде по света не харесвам организираните екскурзии по което и да е време, но това е въпрос на избор.
Парка с лалетата е приятен за разходка. Ако се притеснявате, не сте от хората, които обичат да си правят план, да гледат карта и т.н. със сигурност за вас е ОК организирана екскурзии. А за три дни, освен ако не препускате няма как да видите кой знае колко неща. За повечето забележителности има доста чакане, а и посещението им отнема време. Да не говорим, че предполагам с организирана екскурзия парка отнема цял ден.

Sonya_Dimitrova, притеснява ме че хотела не е упоменат.
Досега с организирана екскурзия никъде не съм ходила, всичко организирам сама.
В Истанбул ме притеснява дали може човек да се справя с английски само.
Също така искам да пътувам с дете на 14г и някак търся по-голяма сигурност.

На много места в Истанбул все още не говорят английски добре, но пък знаят по някоя дума, знаят някъде и руски, че чак и български, да не говорим, че по мое мнение са отзивчиви и винаги готови да помогнат и с жестове дори бихте се разбрали - в това отношение специално няма за какво да се притеснявате. От гледна точка на детето - вие го познавате най-добре. Има деца които са много стриктни, който знаят, че трябва да се движат по план с група и това несъмнено създава удобство за родителите. Относно хотела, обадете се в агенцията и питайте - те така или иначе вече следва да знаят кой е хотела и е право на клиента на знае. Сега се предлагат много екскурзии за фестивала и ако не с тази фирма, то със сигурност ще си харесате друга. Прави ми впечателние обаче, че често българските фирми слагат големи надценки за хотелите, да не говорим, че слагат цени и за неща, които по принцип не се плащат или много завишени - което е до някъде разбираемо те от това се издържат, но мисля, че на моменти прекаляват с надценките. Почти сигурна съм, че ако си организирате сами за този период ще ви е по-евтино за същия клас хотел, но пък имайте предвид и, че те запазват доста по-рано. Аз вчера запазвах хотел в Истанбул за лалетата и цените бяха доста по-високи от преди една седмица, но нямаше как да запазя по-рано защото не знаех кои дати ще пътуваме.

Sonya_Dimitrova, с детето няма никакъв проблем, по скоро притеснението ми беше аз доколко ще се ориентирам там в обстановката.

Може ли да споделиш на лични хотел на който си се спряла? Вероятно това не е първо пътуване и си по-запозната от мен с квартали и т.н.
Или примерно кой район да гледам.

В това отношение не знам колко бих могла да бъда полезна, понеже ние се движим с кола и често дори умишлено избирам хотел далеч от централната част.

Сега съм се спряла на

За края на този месец пък съм запазила
- като идеята е по-скоро да ползваме басейна на хотела, запазили сме си часове за масаж и т.н. и евентуално пешеходна разходка около Таксим.

И в двата хотела - три нощувки за двама със закуска ми излязоха около 500 лева.

Ако имате други въпроси, с които мога да бъда полезна пишете на лично

Имайте предвид, че през 2021 година отмениха фестивала на лалетата, а през 2020 -та имаше, защото вече бяха засадени, но не пускаха посетители. Не се знае тази година как ще е с пандемията по това време. Като цена за екскурзия с 3 нощувки май е добре, защото в тази цена е включен и пътя. Със сигурност в момента няма да могат да кажат кой е хотела. Агенциите работят с няколко хотела и разпределят хората в последния момент. Обикновено го съобщават 3-4 дни преди пътуването. За жалост по време на фестивала има голямо търсене и се е случвало в последния момент да настаняват в далечни хотели. Дори имаше случай на настанени във Флоря, а тогава в тази посока нямаше метро. Все пак в 99% от случаите агенциите настаняват в Лалели. Аз лично предпочитам настаняване около Султанахмет или Сиркеджи. Първото заради основните забележителности, а второто заради наличието на транспорт във всички посоки. Около площад Таксим също става. На много хора там им харесва най-много. Има много заведения и нощен живот. Лично мен ме възпира факта, че обикновено завършваме деня късно вечер около Еминьоню и изкачването пеша до Таксим ми е непосилно.

Щом имаш опит в организирането на самостоятелни пътувания, действай смело! Опасностите са същите, каквито са навсякъде по света. Езиковата бариера е най-малкият проблем. Винаги ще намерят начин да се разберете.

Дори да няма посочен конкретен хотел е редно да има или изброяване на няколко или поне да е посочено колко звезди.
Кой тръгва на сляпо. Че те може да те настанят в пансион с двуетажни легла..

Звездите обикновено ги казват. От това зависи и цената, която се плаща.

Essential,
Понякога хотела се научава и в автобуса,преди тръгване.Зависи от агенцията.

Good cat,Танче ханъм❤️

Редеми, майка, за МногУУУ ГОДИНИ, майка!
Живот и здраве и кармазъ отборите ни да бъхтят наред, пупу и Рафича да не забрайм, и Марийка по малко да го мъчи туйй момче, че иде Опънъ.
Я виж, майка, малко Туркие кот, да видим що ще речиш... Не само на Танчету да викаш ашколсун / а пък тя си го заслужава бравоса/
една открита, другите скрити, да не дразним коте мразците

Роже, не си споделил локацията на котките то видно, че няма да може да ги крадем поне да им се насладим ако са по Истанбул

Честита нова година! На всички желая здрава, спорна и успешна 2022, и много пътешествия до любимия град, а и не само.

     Приключи нашата Новогодишна Истанбулска фиеста, за която ще разкажа, но преди това искам да изразя огромните си благодарности към авторите на темата, която е безкраен източник на много полезна информация, както и на всички пишещи, които споделят за своите пътувания. Специално благодаря на peterky2002, който отдели от времето си лично да ме ориентира в желаните от мен маршрути.

   И така, пристигнахме на 30.12.2021 г. около 6 часа сутринта в хотел Buyuk Sahinler в Лалели. Настаниха ни веднага в стаята, имахме и време за малка почивка, след което устремно потеглихме. Времето обещаваше да няма дъжд през този ден, затова решихме програмата да бъде в Азия.

   Бях прочела в темата, че свързването на HES-кода с Истанбулкартата може да се направи само от турски интернет, попитахме момчето на рецепцията дали може да ни ги свърже, на което той отговори, че за чужденците това не било задължително. Доволни се запътихме към спирката на Мармарай и там, ядец, не ни пуска на въртележките. Логично, как ще различи системата коя карта се ползва от чужденец и коя не, за да не е свързана с хес-кода. Гледам, на същия хал като нас и други - руснаци, араби, търсим някой да ни помогне. И тук се почна едно тичане нагоре-надолу, екипа долу в метростанцията сочи: Горе, отидете в офиса да потърсите информация. Отиваме горе, офис няма, пак долу, по ескалаторите се разминаваме с другите чужденци, които също като нас се лутат. На поредното качване, попадаме на момче от персонала с английски, казва: Елате с мен! Води ни до интерактивен екран, на който би трябвало да се извършва свързването, показа и си тръгна. Уж успяхме да свържем едната карта /казвам уж, защото после се установи, че не е свързана/, при следващата карта, устройството нещо се бъгна – не позволи въвеждането на информация в задължителните полета. Айде пак хукнахме да търсим  помощ. Този път попаднахме на много любезно и услужливо момче от персонала, което ни свърза през неговия телефон и с това, неволите ни приключиха. Качихме се на Мармарай и хоп, ето ни на Юскюдар. Разходихме се по крайбрежната, снимахме. Кафенето с възглавничките го нямаше, може би, защото е зима или заради ковида, не знам.

Целта ни този път беше Кадъкьой. Хванахме такси до бика.

    За пореден път се убеждавам, че никога не съм подготвена за разстоянията в Истанбул. Казвам за пореден път, защото преди време, бихме яко път пеша от Долмабахче до Ортакьой, защото си мислех, че е близо – нали с корабчето след Долмабахче е Чийран палас, Четирите сезона и хоп – Ортакьой. Здраво мрънкане и цупене отнесох тогава от приближените, а и улицата, по която вървяхме не е  за разходки, има си доста трафик. Както и да е, да не се отклонявам. Та качваме се в таксито и казваме – Багдат. Шофьорът ни пита къде точно на булеварда, че е много голям, а синът ми – ами, някъде в началото, за да се разходим. Остави ни в средата човекът, поне местоположението ни на картата беше такова и започнахме разходката. Не е лош булевардът, но нищо по-различно от характерен голям булевард за голям град – магазини, заведения, натоварен трафик.

Бих се върнала отново само заради парка Гьозтепе, който дори и сега, през зимата ме впечатли.


   Та вървим ли, вървим, разхождаме се, булевардът не свършва. Предлагам аз, да седнем някъде да пийнем нещо, да хапнем, да починем. Гледам мъжът ми леко притеснен ми казва: „Откакто вървим, не видях нито едно празно такси“. Гледаме местоположението ни на картата, още доста път има до пристанището, а времето напредва. Ами сега??? Бързо ми мина желанието за почивка, курдисахме се на някаква спирка, не знаем нито какво минава, нито къде отива с тайната надежда да мине някое празно такси. Уви, 15-20 минути – нищо. Турците, както знаем, не говорят никакви езици, но са много любезни и отзивчиви, гледат да помогнат. Вижда ни един местен, че сме случайно попаднали там заблудени туристи и започва нещо да ни бърбори и ръкомаха. Нищо не разбираме, опитваме и ние със знаци. Ясно е, че човекът иска да помогне, но не можем да се разберем. По едно време виждаме, задава се двуетажен автобус, пълен до козирката. Питаме го: „лимани, лимани“, той кима утвърдително. Успяваме с големи усилия да се натъпчем и ние, всеки на по един крак, плътно един до друг, маска до маска и си говорим, че дори да не е до пристанището, поне ще ни приближи - посоката е тази. Слава богу, след известно време в задръстванията, виждаме статуята на бика. Изсипахме се на следващата спирка и ура, пристанището. Нито видях кой номер е автобуса, нито нищо. Метнахме се на кораба и благополучно пристигнахме в Европа. Там вече – заслужена почивка. Хапнахме много вкусен балък дюрюм в едно ресторантче до рибния пазар на Каракьой и оттам се качихме на кораб по Златния рог до Еюп за Пиер Лоти. Беше започнало да се свечерява, всичко осветено, много красиво.


Прекрасни снимки направихме там, пихме чай, хапнахме от тези картофи под формата на спирала, които са на пържени на шиш, много вкусни.


На връщане се качихме на новата /за нас/ трамвайна линия Т5, но тя не е довършена и не стига до метрото, та си повървяхме през натоварения трафик по булеварда, през кал и прахоляк, до метростанция Халич, откъдето се прибрахме.
Стана доста дългичко, така че, сега ще приключа и ще продължа в някои от следващите дни, като наваксам малко с работата. Дано не съм ви досадила.

Продължавам оттам, откъдето свърших в предния си пост. Стигнах до вечерята.
Излизайки от метрото на станция Везнеджилер, гледаме /всъщност първо усетихме изкушаващ аромат/ ето това заведение:


Не, че бяхме гладни, ама… за адета. Приехме поканата на момчето, което седи отвън да кани клиенти. Заведението – пълно, сигурен знак, че е добро. Още със сядането, чевръст сервитьор притича с една много апетитно изглеждаща, току що изпечена пухкава питка, която за съжаление, не съобразих да снимам. Аз съм скучна общо взето в избора си на храна, защото не ям телешко, агнешко, говеждо и друг вид месо от едър и дребен рогат добитък, затова, най-често си поръчвам пилешки шиш.


Това, което ни впечатли, обаче, беше изборът за вечеря на сина ми - Осман кебап. Това блюдо, което представлява месо със зеленчуци в издължен глинен /според мен/ съд се приготвя пред вас. Докарват го пред масата ви на подвижна количка и започват буквално да го поливат с огън. През това време пеят, пляскат, удрят с палки по масата – същинско огнено шоу.



Много съжалявам, че въпреки усилията, които положих, не успях да се справя с качването на клипче, далеч по-атрактивно е!
След като е готово, чупят капачето на глинения съд и го сервират в нещо като сач, и – афиет олсун!


С това приключи първата ни вечер в Истанбул и се оттеглихме на заслужена почивка.
На следващия ден – 31.12.2021 г. прогнозата беше за краткотрайни превалявания. Значи, разходка някъде наблизо или на закрито.

Решаваме да отидем в Нишанташъ.  Метрото от Везнеджилер до станция Осман бей, после малко пеша и сме там. Районът на Нишанташъ е за любителите на марковите бутици – Шанел, Прада, Луи Вютон, Макс Мара и много други. Пред магазина на Шанел имаше опашка дори /шегичка, сигурно е заради ковид мерките/.






Има и мол. Пообиколихме го, приятен е, на последния етаж има заведения с панорамни тераси, но бяха затворени и по тази причина решихме да пием кафе другаде.

В сладкарница Мадо например.



Качихме се на метрото след това до Таксим. Втората цел за днес ни беше Музеят на Мадам Тюсо на булевард Истиклял. Горещо го препоръчвам на всички, които не са го посетили до сега. Освен, че има много восъчни фигури, има и доста изненади. Например, до фигурата на Моцарт има пиано. Като удариш някой клавиш, започва да свири музика. Можеш да си направиш клип как свириш ти, под одобрителния поглед на Моцарт. Можеш да играеш виртуален футбол с Меси, тенис с Надал и Мария Шарапова, да се качиш на мотора на Том Круз, да видиш Мадона, Лейди Гага, Майкъл Джексън, Джони Деп, Брад Пит, Анджелина Джоли, Дейвид и Виктория Бекъм. Там са великите султани Мехмед Завоевателя и Сюлейман Великолепни, гениалния архитект на Османската империя Мимар Синан, Руми. Можеш да се качиш на самолета на Сабиха Гьокчен, да срещнеш Шрек и много, много други звезди.






Много забавно беше. Неусетно мина времето и трябваше да се прибираме да се подготвим за посрещането на Нова година.
Посрещаме Нова година за втори път в Истанбул, като първия път беше на кораб по Босфора. Ами хареса ни много повече сега.

Здравейте, да питам за Мадам Тюсо как купихте билети онлайн или на място?

Sonya_Dimitrova, на място - малко над 400 лири доколкото си спомням, за трима възрастни, като направиха студентска отстъпка за сина ми.