Истанбул [тема 55]

Хванахме единствения автобус на Метро за Бурса, тръгва от Пловдив в 19 часа, в 2 през нощта е на Байрампаша, в 4 часа е на азиатската автогара на Метро - Самандира. Никой никъде не ни провери ПСР тестовете, които специално бяхме направили за вътрешния полет като неваксинирани (ни на граница, ни на летище). На връщане вече провериха, правихме ПСР тест във Фетие срещу 170 лири (= 34 лв, готов за 2 часа в неделя сутрин). Автобусът пресича Босфора през третия (най-новия) мост, който свети в прекрасно синьо през нощта. Разписанието си спазиха, въпреки че влязохме в града по-рано, но попаднахме на голямо задръстване, защото в събота вечер в 1 през нощта кипеше як ремонт на пътя – поне 20 камиона с чакъл, валяци, работници – всички работят, никой не се чеше...
От Самандира се хваща такси за летище С. Гьокчен, на нас ни го викна шофьорът на автобуса, свирвайки с два пръста, просто такситата бяха малко по-назад. Излезе към 85 лири на брояч (броячите в турските таксита са на огледалото за задно виждане), но местните шофьори не се затормозяват да връщат ресто.
Заради часа на придвижване бяхме избрали и по-ранен полет, че да не губим половин ден на летището, вместо на плажа.
Връщането в понеделник около 17 ч. – имаше някакъв проблем със стандартните шатъли за Кадъкьой, имаше ги автобусите, но пред всеки се бяха струпали тълпи, шофьорите отказваха да отварят багажниците и нещо си викаха всички на турски, на нас време не ни се губеше и се запътихме да хванем такси за близка спирка на Мармарай. Имахме мобилен турски нет, този път на Водафон (към 270-280 лири са картите за туристи с 25 гб нет - валидни са три месеца, а нетът е с валидност месец, после изтича, но зареждането беше към десетина лв миналата година) – не препоръчвам, скорост на нета – слаба. Тюрксел си беше по-добре – та там даде първо спирка Пендик, после и други по-близки, но шофьорът още от вратата ни посрещна с „инглиш йок“ и си остана Пендик.
И последва най-лудото шофиране, което съм преживявала в живота.
Ако ви липсват екстремни изживявания, си хванете такси в Истанбул, но в район и час, в който все пак да не стоите в тапа, пък и друго движение да има.
Та по широкия магистрален (градски все пак) път въпросният си цепеше със 140 км/ч, а после като навлязохме в по-тесни улици се лепна зад линейки, отне няколко пъти предимство на линейка с пуснати сирени, разминаваше се на половин боя с коли, пешеходци и колоездачи и псуваше всичко наоколо. Накрая малко преди финала градски автобус зави наляво от дясно платно точно преди нас и вече окончателно вдигна нервите на нашия Шумахер. Крайна сума – 60 лири (на брояч по-малко). Лудо рали за лев на километър.
С Мармарай се придвижихме до Сиркеджи, където си оставихме в клетките багажа за три-четири часа. Най-голямата клетка за два 65 см куфара е 35 лири за 12 часа. Забелязах, че около спирка Суадие в Азия има голям пазар в понеделник (цяло разстояние между две спирки си е).
Времето беше тъкмо за вечеря, малко преди залез, и понеже не съм била в Истанбул от ноември м.г., само като видях Еминьоню с корабите, тълпите и Галата отсреща и ми се прирева.
Тълпи има – пак турци и руснаци, но много. Нямахме време и седнахме да ядем на Каракьой с гледка към старата част – не препоръчвам вече ресторанта, че порциите са много намалени, но пък и цените са поносими съвсем. Гледка – великолепна, че и озвучена с езан.
Два пъти ни се разсъхна ходенето до града за последната година, да се надяваме на по-добри дни.