Отсъстващи татковци

Тея татковци не го правят за техен кеф да ги няма с месеци, правят го за семействата си. Жертват здравето си, личния си живот, като цяло всичко в името на семейството си. Моя баща беше дълги години тираджия, започна като бях малка. Всеки път като заминаваше ми беше страшно тежко и така и не свикнах. Всеки път като се върнеше от път гледах да наваксам времето, в което не бяхме заедно, дори като вече бях на 23-24, много силна връзка имаме. Не мога да го разбера това как може да зачертаеш едва ли не баща си, защото е отсъствал от вкъщи, за да се трепе за теб. Жестоко е.

Все пак, Джейн, важно е и какво прави когато е при вас. Какво е отношението му. Ето, вие сте си имали силна връзка, но бащата на друга потребителка изобщо не се е занимавал с тях, седял си е с вестника или е раздавал команди. Разбирам да не пипне нищо домакинско, защото се е утрепал от работа, но поне с децата да си поговори, да им обърне внимание. Иначе независимо от финансовите ползи, за теб този човек е никой, непознат. Откъде да дойде сближаването?

Имам три роднински семейства, при които мъжете пътуват. Браковете на нито един от тях не е успешен. На две от тях жените и мъжете си имаха тайни  половинки, да не коментирам отношенията с децата. Въпреки това, вярвам, че зависи от самия човек - дали майката ще поддържа идеята вкъщи, че татко работи, винаги има начин да се комуникира. Също дали бащата няма да търси друга, или дали като се върне ще гледа децата или само ще лежи на дивана с подтекст "бачкам, искам почивка и нищо да не правя".

Аз съм дъщеря на отсъстващ татко - моряк. Какво да кажа... за първи път замина като бях на 5 и като се върна след 6 месеца, беше мнооого напълнял и не го познах. Аз му отворих вратата и изтичах в хола да кажа на мама и баба, че един чичко е дошъл... Но и през месеците, в които си беше тук, прекарваше повечето си време пред телевизора или навън с приятели, та нямам почти никакви спомени с него. От както се разведоха с майка ми, като бях на 13, не ме е потърсил нито веднъж, ама това е друга тема...

Сега съдбата ме направи половинка на отсъстващ (още не е татко, нямаме брак) моряк. Първото му заминаване беше ужасно тежко за мен - не знаех какво да очаквам, как ще усещам липсата му, какво ще изпитам като се върне, но всичко мина добре. Сега като го няма за втори път, ми е много по-спокойно. Вече се занимавам със собствено бизнесче, а и лятото толкова бързо тече времето, че изобщо не разбрах кога минаха 4 месеца. Остават още 2. Пишем си и се чуваме всеки ден. Огромни благодарности на технологиите.

Но и аз по принцип не съм от "лигавите" безпомощни принцеси, винаги съм си била самодостатъчна финансово и технически... Емоционалната и физическата близост разбира се няма как да се заменят по никакъв начин, но това е цената, която плащат такива двойки и аз съм приела тези "условия" още като тръгнахме заедно.

Той сам чудесно осъзнава недостатъците на такъв начин на живот. Неговият баща също е моряк. От сега иска да си намери работа на брега и кара разни курсове, кандидатства по обяви.

Разбира се ,че е трудно при дългите раздели ,но работата на брега никога няма да донесе толкова средства,така ,че всеки сам си преценява.

Едно време бяха големите пари по корабите. Сега нещата се промениха, екипажите са предимно от филипинци. На брега (пристанищата) има много по-добри възможности. А и не само.

Моят мъж май още не може да се адаптира. Първия месец минава добре, обаче втория се изнервя много, ако почне трети - съвсем зле става. И после си идва и не му се тръгва.

Аз съм съгласен бивш моряк съм знам кошко е трудно знам как в всяко пристанище имаме по 2.3.4... жени .Пожелавам отидете и вие с мъже в всяко пристанище . Мили мами оценете лишенията и на тези дето " само се кефят " на ваш гръб

Заболя ме главата! Аз тука не се лишавам, не работя и деца не гледам, а? Моля ви, не се изтъквайте, ах горките мъже, дето са на гурбет. Че като почнааа...

Когато изначално си приел, че мъжът ти си има дадена професия - моряк  - и отсъства - е едно.

Моят баща също е моряк, но почна да плава чак когато със сестра ми бяхме пораснали. Майка ми моряк го е взела, но 20 години не го пуснала да плава

Ако сега мъжът ми реши да пътува с месеци, не гарантирам как бих си живяла точно.

Ами много е трудно. От две години животът ми е като лудо влакче - нагоре-надолу. Особено в края на юли беше пълна лудница - на всеки 3 дни - "ще си дойда, няма да си дойда".

Отсъстващите мъже обикновено обезпечават добре съпругата си, така че тя няма нужда да ходи на работа през целия си живот. Това не бива да се забравя!

Къде са тези жени, които не работят през целия си живот Татковците не всички са с огромни заплати.

Мне, не е обикновено. Имам много познати моряшки съпруги. Всичките до една работят.

Обикновено. Не ми се говори какво е нашето финансово положение от 2 г. Човек, работещ на заплата на 1во число, би полудял. Таман си помисля, че съм събрала пари от моите и се налага да го подпра. Живот.