Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Аз и преди съм разправяла тази история. Баба ми се залежа преди да умре и умря около месец преди рожденния ми ден. Понеже не бяха минали 40 дни, реших да не празнувам, но съквартирантката ми от Търново ми беше на гости, та с нея и сестра ми отивахме до магазина да купим нещо  за вечеря. Тъкмо се обувахме в коридора и чухме как баба ми ме вика по име от нейната стая. Чухме го и трите, макар, че съквартирантката ми не я познаваше и не можеше да знае, че това е нейната стая и нейният глас. Втурнахме се, отворихме вратите, разбира се нямаше никой. После няколко дена палихме свещичка в тази стая.
Тогава научихме, че като почине близък, на 40 ден се прави водосвет или просто се пръска със светена вода. Преди това имахме за три години- три смъртни случая- дядо ми, баща ми и баба ми. Направихме водосвет и случаите спряха.
Прабаба ми от страната на баща ми, решила преди да умре, да си изтъче саван, за да не я погребат с какво и да е. Изтъкала го, избродирала го- умрял мъжа и. Изтъкала си нов, украсила го- умряла единствената и дъщеря- баба ми. Все разправяше, че човек не трябва да се готви за смъртта, като дойде все някак ще го приготвят другите.
А за страшни истории се сещам, че навремето разправяха как някакви хора искали да пренесат злато ли, дрога ли(беше по комунистическо още), отвлекли едно дете, убили го, изкормили го и го напълнили като пуйка, после го завили в колата уж, че спи и така минали границата.
А огледалото се покрива за да не се огледа смъртта и да остане в къщата. Т.е., като изнасят покойника, ковчега не трябва да се оглежда в огледало, иначе скоро ще умре и друг в този дом. По същата причина и се изнася с краката напред- уж си отива, иначе може смъртта да се върне в къщата.

Аз пък знам, че огледалата се покриват, за да не се върне душата на умрелия и да остане заклещена между двата свята.

Аз съм чувала много такива истории, в които "умрял" човек в последствие се съживява, един вид се връща от отвъдния свят. Спомням си за една история, която баба ми разправя, за едно младо момиче, което паднало от една скала и изпаднало в кома. Било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря и плачела, изглеждала ужасно раздърпана и уплашена и и говорела : "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да разровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето, погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставено от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как събудило се след комата вече погребано, изпаднало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило....Била погребана жива!

Стига бе. Това 100% ли е истина?

Това което съм написала аз е истина. Бабчето ми, да е жива и здрава още дълги години дано, ми го е разказвала не веднъж.

Ако питаш за историята на баба ми, според нея точно така е било. Знам ли, на мене  ми е трудно да повярвам, но тя познава въпросните хора и от тях я зная историята. Животът е пълен с необясними, странни и трудни за възприемане случаи.  

Няма как да е истина, след като са й изключили машините след няколко минути без кислород настъпва мозъчна смърт. Освен това никого не изключват само защото е в кома, проверяват първо дали мозъчната дейност е спряла.

И аз съм чувала за истории в които погребват по погрешка още жив човек. Не си спомням подробности, но за да се разказва, значи има доза истина. А и преди години медицината не е била така напреднала както сега.

И това, което ще напиша е 100% истина.

Сестрата на прабаба ми е била на 15 години, когато умира неочаквано. Носят покойницата към гробищата, поставят я до изкопания гроб и изведнъж момичето се размърдва в ковчега и сяда. Хората се изплашват и избягват. Остават само попът и майката на момичето. То само се огледало и казало: "Мале, защо сте ме довели тук?"
 Тогава попът казал, че момичето ще живее още 100 години и ще почине на същата дата.
Наистина баба Петка (така се казва "починалото" момиче) живя 115 години. И почина на същата дата, на която и казал попа.

Джемма, мила, недей така! Всъщност аз се чувствам малко виновна, темата предразполага към забавни страшни истории, а моята по-скоро е тъжна.... Благодаря за милите думи!

Убедена съм, че тогава чух нещо истинско, сякаш духа на Самуил се е връщал в стаята си, дори през деня понякога пусках телевизора на детски канали, така го чувствах. Сега като чета, се успокоявам, че не съм била изключение, повечето момичета, които разказват истинските си истории са преживявали подобни срещи с "отвъдното"



И полезно, поне за мен!   

Много ме озадачи Навона -що за птица е

Моята е по скоро относно свръхестествените явления отколкото детските истории. Та значи аз много обичам да скачам и да се гмуркам. И така едно лято преди 2 години отидохме на Германката да правим точно това. 3-4 часа се мятахме от скалите и се гмуркахме. Прибрахме се. Всичко си беше ОК. Легнах си аз и посред нощ започва много силна болка. Ушите ме боляха от скачането направо непоносимо. Отидох в стаята на майка да я питам какво да взема, но тя не се разбуди, смънка нещо и пак се унесе. Отидох си в стаята и някак си съм заспала. После пак от болката се събудих и изпаднах в тих ужас. Около леглото ми се въртеше огромно куче и само очите му светеха в тъмното. Ходеше около леглото ми. Направи една две връзки като постоянно ме гледаше. После скочи на леглото до мене и ме пита:
"Боли ли те много?"
Ни в клин ни в ръкав му отговорих, че да. Не знам как въобще съм си отворила устата.
"Иди в кухнята има течен аналгин, вземи го и ще ти мине. Друго няма" -това бяха думите на песа. После просто си отиде в нищото. Отидох в кухнята, намерих една ампула и я взех. Болката престана и заспах.
Сутринта разказах на майка и тя ме пита как е изглеждало кучето малко на шега. Щото кой вижда огромни, говорещи кучета посред нощ и то с познания в областта на болкоуспокоителните. Описах го аз и след 5 минути тя ми показа една картинка на куче рисувана с химикал. Кучето беше 1 към 1 с това което видях. После ми показа и надписа на гърба "Твой верен пес". Баща ми и го нарисувал когато били студенти. Да уточня той почина 2001.
Друго по прясно е когато прибирах кучката си от операция това лято се качих с нея в такси. Шансовете и за оцеляване бяха почти нулеви. А ден преди това сънувах, че татко си я иска, а аз не исках да му я дам. Та значи в таксито пътувахме отзад. Аз имам навик да гледам в огледалото очите на шофьорите. Погледнах и пак се смръзнах видях татковите очи. Следващата мисъл, която ми мина беше, че татко ми я връща. Беше един от онези мили погледи, когато таткото гледа детето си с мисълта, как няма да ти дам това, което искаш толкова много. И друг път е идвал когато съм била болна и веднъж дойде да ме кара да играем някаква игра, същата вечер бях много зле. Той искаше да отида да играя с него, а после се отказа.
Та такива работи при мене.

Аз знам една история от баба ми:
Навремето във Варна е имало някаква известна актриса, местна знаменитост, която е била морфинистка, т.е. наркоманка, друсала се е с морфин. Та тя имала приятелка от театъра, с която била много близка. Та артистката-наркоманка починала, докато другата била на турне и набързо я погребали. Но приятелката и взела да сънува постоянно, че са погребали наркоманката жива и тя се бори за живота си. И така всяка нощ, докато почти не се смахнала. Накрая роднините и, за да я успокоят, уредили да отворят гроба. Като го отворили, намерили наркоманката по лице, ноктите и в кръв, а капака издраскан. Явно е била изпаднала в нещо като клинична смърт, а те я погребали.
Знам още един случай, разказваха го даже по вестниците. Умира младо момиче в Румъния, причината за смъртта е неизвестна и го закарали в моргата. Там имало някакъв извратеняк некрофил, патолог бил или стажант, нещо такова. Та през нощта той я нападнал и тъкмо като и го вкарал, момичето се събудило от шока, а той припаднал от страх. После роднините, вместо да го ступат, му благодарили.
Тези истории така ме бяха психирали, че исках от майка ми да ме заровят едвам щом замириша...

   А аз  ще ви разкажа за два случая на телепатия между мен и майка ми. Не са страшни, но нищо!
   Първият беше, когато бях в 3 клас. Голяма съм разсейка и губех всичко, особено гребените си.Една вечер сънувам, че отварям шкафчето във спалнята на нашите и виждам 3 гребена-червен, жълт и син.На другата сутрин майка ми ме буди и хитро ме пита имам ли гребен да се среша.Аз още сънена в леглото и казвам:"Изгубих го, ама сънувах, че си ми купила три"-и казвам цветовете.Майка ми ме погледна втрещено и ме извика в спалнята, отвори шкафчето и вътре същите гребени, които видях в съня. А майка ми беше втора смяна, купила ги от магазинче в завода и вечерта в 12 часа се прибира от работа и ги слага в шкафчето, мислейки си за мен.И аз ги виждам през нейните очи.
   Веднъж,когато бях на 12години, нощувах у братовчедка ми, а родителите ми бяха на годеж.Сутринта към 4 часа се събудих, чух как майка ме вика.Ужасена бях от нещо и страшно ми се искаше да се прибера вкъщи.Беше ми притеснено, не заспах и още щом се разсъмна въпреки увещанията, хукнах към къщи със свито сърце и страх.Майка ми лежеше на леглото и баща ми разказа, че в 4 часа се връщали.Имало лед, майка ми се подхлъзнала и ударила тила си в земята.Известно време била в безсъзнание, откарали я в болницата, после я довели у дома с линейка.И аз в същия момент, когато е изпаднала в безсъзнание, съм чула гласа и.
   Има и още няколко, но са по-дълги за разказване..Обаче в в последните 10 години тази телепатична връзка нещо не се е проявявала.

Взех да се убеждавам,4е е по_хубаво да те кремират.Тези истории за живи погребани направо ми накъдриха косите от ужас. :shocked:4увала съм и аз за такива неЩа,кошмар.
Да ви разкажа една история,тя е от баба ми разказана.Слу4ило се е на нейна позната.
Тази жена имала две дъЩери,оба4е с по_голяма разлика.Тяхни роднини отивали на по4ивка на море и взели и двете моми4ета с тях.Роднините имали две деца съЩо.
Ве4ерта преди да тръгнат на море,малката казала"Мамо на морето Ще оженим и двете каки"
Те естествено си помислили,4е малката се е шегувала или измисля детински истории.
Отишли,вси4ко било спокойно и добре,оба4е към средата на летуването им станала трагедия.
ДъЩерята на роднинското семейство ско4ила от една скала,но не могла да изплува.Каката като вижда тази работа,ска4а да я спасява.Удавили се и двете,имало те4ение там и ги завлякло.Докато им се притекат на помоЩ те били мъртви.
След време малката напомнила думите на майка си"Видя ли мамо,4е оженихме каките".Оженили ги за морето.

Между другото,вярно е това,4е 4овек като се бори за живота си,съЩия му минава като на филмова лента.От ли4ен опит го казвам.
Бях отишла на Марица с едно гадже,не се обадих на нашите,Щото имах забрана да ходя там.СъЩата година се издавиха много хора заради силните те4ения и копаенето на пясък.
Там на Марица се събрахме една тумба приятели.Отидохме на един опасен бент,къде ни е бил ума. и решихме да играем на водна топка.Лека полека се дърпахме навътре.По едно време аз трябваше да хвана токата,засилих се и...пропаднах в една от тези ями,дето вадят пясък.Панирах се ужасно,заЩото не намирах дъно,а и въздуха ми свършваше.На  метър от мен пък има две опасни те4ения,ако се оставех да тръгна в грешна посока,попадах между тях,а те и много добри плувци са давили.По едно време издрапах някак си нагоре и някой ме хвана.Ама вместо да ме вла4ат за косата,както се прави,за ръката.И аз вместо да се оставя да ме извла4и,запо4нах да го давя него,заради глътка въздух.Ужас някакъв,никакъв контрол няма давеЩ се 4овек и това разбрах.После,много ме заболяха дробовете,усетих,4е работата тръгна зле,отпуснах се и целия ми живот ми мина през главата.Ужасно,казвам ви.Искаш сякаш да запе4аташ вси4ко мило,всеки любим 4овек,а пък и неЩо те дърпа и ти казва 4е трябва да живееш.В тоя момент са ме хванали за крака и са ме икарали на брега за реанимация.
След тоя слу4ай о4аквах да ми се смеят,ама никой не му беше до смях,казаха,4е борбата била жестока.