Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

И аз съм чувала.

Na men tova mi go razkazaha za konkretni hora ot moq grad i me ubejdavaha v istina...ama iglejda ne e

Незнам дали имат  децата споспбности моят син е роден през  февруари.И когато почина наи добрия му приятел(още няма 1 г)с които отраснаха още от бебенца и бяха неразделни от сутрин до вечер от деня на смъртта до ден днешен ми казва страхотии които просто незнам от къде му идват на лгавата,например<мамо щом не искаш да ми кажеш къде е  значи тои само е умрял?а дали е станал звездичка .На другия ден му пише писмо  при което аз викам му защо а тои :МИ така-той е наи добрия ми приятел а искам да го видя: -Много ми липства  и искам да му пратиме играшки защото той там си няма.А сигурно и ядене няма има и още много други .Но най интересното е че детето няма контакт с хора които да му кажат иначе той щеще да ми каже  МАМО те ми казаха-нали????Просто връзката им е била прекалено силна и остава такава.Той никога няма да го забрави

Не виждам нищо странно в това, детето не е малко, за да разсъждава. Не го гледаш в саксия, както се казва- то има доста повече представа за нещата, отколкото ти предполагаш.

Аз пък съм родена точно на 31 Декември и самодиви не съм виждала 
Приятелката ми е родена на 25 Декември, но и тя ни самодиви, ни русалки вижда 

Олинце, може като малка да си ги виждала и да не помниш

Когато бях в 10 клас,нещо не ми се учеше по химия втория срок и не влизах в час.Съответно се явявам последните няколко часа преди края на годината и госпожата ме пита-ти защо не влизаш в час,как да ти напиша оценки?Аз ,със сълзи на очи си измислям историята,че съм имала кисти на яйчниците,и че съм се лекувала.След около година ми откриха кисти на ячниците.

Аз ще ви разкажа две истории,които са се случили на баба ми.Те не са страшни(мисля аз),но идат да покажат,че истината е някъде там.

 Първата - умира майката на баба ми.Погребват я както си трябва.След известно време една позната среща баба ми и и казва:"Снощи сънувах майка ти.Тя ми показа с какви дрехи си я облякла,каква хубава престилка си и сложила.Каза ми още че имаш и други хубави престилки,ама ги пазиш за сватба (вуйчо ми още не беше женен).Каза ми още,че не си и вързала престилката."
Това е.Когато баба ми  обличала майка си за погребението,наистина не и вързала престилката,защото прабаба ми е била тежка жена.Но на никого не е споменавала за това.И питам аз,как тази жена ще сънува такива с никого несподелени подробности .........

 Втората - умира свекървата на баба ми.Искам да отбележа,че тази баба си я обичах страшно много.Та приживе тя имаше един стар дървен гребен,със зъбци от двете страни.Когато почина,баба ми реши да запази за спомен този гребен и в ковчега и сложи друг.Да,ама не.Баба ми сънува свекърва си ,която и казва,че си иска гребена.Още на другия ден отидохме на гроба и и заровихме гребена.
 Край,това е.Както казах,не е сташно,но ...................

Истински или не - историите ви са много интересни. Аз винаги съм проявявала интерес към странното и необяснимото до т.нар свръхестествено. Чувала съм и съм чела истории като вашита, но за съжаление нещо не мога да си ги спомня. Лично от мен преживяни има, но те не са кой знае колко страшни и необясними. Случвало ми се е това да чуя, че някой ме вика, а всъщност да няма никой - веднъж преди години бяхме вкъщи - аз, майка ми и баща ми - случва се вечерта - аз излизам на терасата на спалнята, за да простра някаква дреха и този момент чувам ясно и вискоко баща ми да ме вика - веднага се обърнах и погледнах в стаята, а него го нямаше - оказа се че той и майка ми са били в кухнята през цялото време и никой от тях не ме е викал, а кухнята е в другия край на апартамента
Много обичах леля ми - сестрата на баща ми, Бог да я прости - почина доста набързо - откриха й рак и докато разберат дали е злокачествен или не - всичко стана за една седмица - тя почина. Много я обичах и беше голям удар за мен. Много плаках - след известно време започнах да я сънувам редовно - никой друг от семейството не я сънуваше - майка ми я беше сънувала веднъж-дваж и баба ми - веднъж, а аз мине не мине нощ и я сънувам - винаги в съня си знам, че е не е жива и още като я видя, започвам да плача, а тя ме утешава. Говорим си - тя ме пита за семейството - за всеки по отделно как са, добре ли са и т.н, за себе си никога нищо не ми е разказвала. Веднъж сънувах, че цялото семейство сме на село(аз, майка ми, баща ми, брат ми с жената и децата и съответно баба ми и дядо ми) - Събрали сме се, защото трябва да помогнем на баба и дядо да приготвят нещо - ама буркани ли ще е било, за колене на животно ли ще е било - не помня - и както работата кипи на двора и изведнъж гледам - леля (никой друг не я вижда) - започвам да плача и я питам защо е дошла, а тя ми вика -"За да ви помогна с работата" - много милно ми стана.
Последният път когато я сънувах, беше преди повече от година и половина - каза ми че ще забременея и на през май ще родя момиченце - е, не се сбъдна този сън, с изключение на това, че наистина след 2 месеца разбрах, че съм бременна. От тогава не съм я сънувала, а ми се иска Някак си много успокоена се чувствам, след като съм я сънувала

Това са моите истории - не са особено интересни, но пък лично преживяни имат особено значение за мен. Ако се сетя други ще пиша.

Моята история не е от най-страшните, но е странно.
Миналата година, майка ми се връща от море и се чудеше защо най-добрата и приятелка не и е звъннала, мислеше, че и се е разсърдила, че е отишла на море!Та звъни и тя, и сина и , и казва, че е починала един ден след като е заминала майка, но не са и звъннали, че и нямали телефона
 /което не е истина, ама това е друго история/.
Майка ми естествено беше потресена, много тежко го прие, че не се е сбогувала !
Няколко месеца по-късно, два дни преди задушница, аз я сънувам! Идва тя при мен и ме пита как съм.
 Аз през сълзи-"Ама лельо , ние ти мислехме за умряла! Къде беше?"
А тя-"не съм умряла бе тук съм"
А аз продължавам-"Много ни липсваш с Мама, много те обичаме"
Тя-"Спокойно бе, пак ще се видим и си тръгна.
Събудих се много облекчена, че съм и казала ,че ми липсва и съм се сбогувала

На следващата задушница, майка ми я сънува

За мен не е страшно,а странно. Аз много я обичам!
М/у другото в деня в който тя е починала, аз на следващия ден съм забременяла

Когато бях малка, по кината бяха пуснали един филм "Вампира Фера" (дано не бъркам името). Разказваше се за една кола - вампир, която се движеше не на бензин, а смучеше кръвта на шофьора. След като го бях гледала, много ме беше страх да се разхождам сама по улиците и само се обръщах назад да видя дали колата не е зад мен. Бррр, беше си ме бая шубе. Някой помни ли го този филм?

Аз помня подобен, който имах неблагоразумието да гледам с моя приятелка, на кино тогава- Мотоциклетът вампир се казваше...   

Вчера нали беше Задушница. През деня купих една торба лакомства и ги дадох на съседското семейство, като им казах, че тази торбичка я раздавам за майка ми.
Вечерта лягам и сънувам, че съм на една трапеза с много починали хора. Едни дълги маси, едно чудо..., като едно времешните сватби, дълги, дълги маси. На мен нещо стола не ми беше удобен и както винаги вдигах гири нещо, че не ми е удобно... . Ядат и пият хората, празнуват нещо. Мернах и майка, и кой ли не, както и непознати за мен хора.
Събуждам се и като се замислих за съня си........ Ами нищо чудно да има друг свят и на Арахангелова задушница, каквото сме раздали за починалите, да са си спретнали купонче... и аз да съм го видяла, някакси .

И аз вярвам,че има друг свят после.Така ми се иска да бъде.Дано наистина да се почерпват на Задушница с раздаденото за тях.
Имала съм и аз една такава стория,но сега не ми се разказва.Друг път.