👇🌟ПРЕВОД НА ИНТЕРВЮТО НА БАРЪШ АРДУЧ ЗА СПИСАНИЕ "HELLO"-2021г.
(3 ЧАСТ)
ЖУРНАЛИСТ: Напоследък се появиха нови термини като "Метавселена", "Виртуална реалност", "Дигитален Аватар". Те предизвикват ли интереса ви?
БАРЪШ: След като се потопихме в света на Мета и нямаме време да излезем от него, всички скоро ще станем Аватари. И вече се доближаваме до него. Но ако ме попитате колко съм се адаптирал към тези условия, няма да кажа много. Смятам се за човек, който лесно се адаптира към условията, смятам, че мога лесно да се адаптирам към нови неща, но това изобщо не ме интересува. За да не остана "отвън вратата" все пак трябва да проявя интерес.
ЖУРНАЛИСТ: Друга тема в дневния ред е за правата на жените и дискриминацията по пол. Вие сте женен за момиче, което е модел за подражание по този въпрос. Какво мислиш? Можеш ли да се наречеш феминист?
БАРЪШ: Не съм феминист, вярвам, че мога да се нарека хуманист. За мен е толкова необходимо да обхващам темите не за определени общности или групи, а за хората като цяло и всички живи същества. Преживяното преживяване, видяните истории и трудни обстоятелства показват на човечеството кое е добро и кое е лошо. Отчуждение, насилие над жени, обезлесяване... Вместо да описваме тези проблеми в книги, ще е достатъчно само всеки да има съвест. Ако не ви измъчва съвестта и не реагирате на подобни неща, значи има проблем. Тези, които са били изложени на подобно въздействие, могат да намерят сили в себе си, но ако не, значи е време да се замислят и да му обърнат внимание. И цял живот ще се опитвам да го правя.
ЖУРНАЛИСТ: Вие сте на 34 години. Забелязвате ли някакви промени в себе си? Какво чувстваш?
БАРЪШ: През октомври вече преминах 34 години, започнах 35 години. Като се замисля кое се е променило в мен, мога да кажа, че станах по-разумен. В миналото бях по-импулсивен и не слушах никого, дори можех да обидя всеки заради собственото си мислене. Това вече не е така. Слушам мнението на моето семейство, приятели и влиятелни хора. Може би промяната в местоживеенето в ранна възраст ме напрегна. Когато вече намерих родната земя, се отпуснах. Сега се познавам като разумен и коректен човек.
ЖУРНАЛИСТ: Четете ли новини за себе си в социалните мрежи?
БАРЪШ: По време на снимачния период чета за сериалите, но предимно не гледам нищо друго.
ЖУРНАЛИСТ: Жените те наричат секси, мъжете те наричат крал. Това удовлетворява ли вашето его?
БАРЪШ: Не мисля, че аз съм този, който ще се откаже от състоянието да бъде харесван от другите. Всички искаме да бъдем оценени и аз не съм изключение. Освен това нашата работа включва аплодисменти. Да бъда харесван физически или да получаваш похвала за таланта си ме мотивира, както всички останали. Истината е, че обичам да получавам възхвала за моите роли и герои.
ЖУРНАЛИСТ: Те също така те хвалят, че не прекрачваш границата. Мислите ли, че това е добре или трябва да бъдете по-реалистичен? Не можеш ли да излезеш извън границите на позволеното?
БАРЪШ: Хората най-вероятно загатват за моя приличен живот. Може би им прави впечатление, че защитавам интересите си. Като съм в този сектор, си оставам същият, никога не съм бил воден от лъжи, винаги съм бил това, което съм. Разбира се, имаше моменти в които се препъвах, защото всички тези възходи и падения са характерни за човек, но тук най-важното е да проявиш уважение. Смятам, че уважавам другите, следователно, виждайки това хората не нарушават личните граници. Благодаря на всички ви.
ЖУРНАЛИСТ: Много сериали са заснети и показани, но с какво свързвате факта, че все още не могат да забравят вашия герой Йомер Ипликчи и „Любов под наем“, който отново започна да се излъчва?
БАРЪШ: По това време „Любов под наем“ беше една от най-прекрасните романтични комедии. Това беше творба със собствена история и персонал, която много се харесваше от началото до края, чиито епизоди бяха очаквани с нетърпение от публиката. Винаги съм казвал и ще продължавам да казвам, че този проект повлия на всички актьори, режисьори и продуценти, включително и на мен. И имаше реципрочност от публиката. Вярвам, че успяхме да ги забавляваме и вдъхновяваме. Те също допринесоха нещо свое за проекта и затова той живя толкова дълго. Колко е прекрасно, че за всички нас сериалът се превърна в наш общ подарък.
ЖУРНАЛИСТ: Ако Айла Алган беше сгрешила и актьорството ти не беше тръгннало нагоре, какво щеше да правиш сега?
БАРЪШ: Много е предвидимо, няма нужда да се изчислява нищо.. Първото нещо, което ми идва на ум са занимания свързани със спорт. Бих могъл да стана и архитект.. Трудно е да се предвиди, но съм сигурен в едно: каквото и да предприема, бих положил много усилия за да го направя перфектно. От малък съм такъв. Винаги съм бил трудолюбив и сега се опитвам да направя всичко по възможно най-добрия начин. Понякога нещо не се получава, но си вземам поука от това и с нови усилия продължавам да живея и да се развивам в кариерата си. Сега приемам професията си и съм доволен от себе си, пътят ми тепърва предстои и никога няма да свърши.
ЖУРНАЛИСТ: Ако дойдете на този свят отново, бихте ли искали да бъдете отново актьор?
БАРЪШ: Не мога да кажа, че не бих искал да стана актьор ако дойда отново на този свят! Защото не знам какви усещания бих изпитал, докато върша друга работа, как би ми се отразило, така че не мога да кажа нищо конкретно. Доволен съм от състоянието си и работата си.
ЖУРНАЛИСТ: За какво бъдеще мечтаеш?
БАРЪШ: Не мога да говоря за целия си живот, но пожелавам на всички да прекарат без хаос, далеч от трудности и проблеми, безгрижно да прекарат поне 2-3 години. През първата половина на годината можете да дишате дълбоко и да се възстановите. Който сега се чувства в кризисна ситуация с всяка клетка, да забави темпото и направи пауза. Нека всички заедно да станем по щастливи, да се радваме на живота, да бъдем здрави и да живеем този живот перфектно ...
ЖУРНАЛИСТ: Какво бихте пожелали на себе си и на близките си през 2022 г.?
БАРЪШ: След толкова дълъг и изморителен период на пандемия нищо друго не ми идва наум освен да си пожелаем отново здраве и само здраве. Първо здраве, а след това пожелавам успех във всичко в което хората са вложили своите мисли и чувства. Опитайте се да се гордеете с работата си и получавайте похвали за нея. Според мен това е най-доброто...
КРАЙ
Виж целия пост
(3 ЧАСТ)
ЖУРНАЛИСТ: Напоследък се появиха нови термини като "Метавселена", "Виртуална реалност", "Дигитален Аватар". Те предизвикват ли интереса ви?
БАРЪШ: След като се потопихме в света на Мета и нямаме време да излезем от него, всички скоро ще станем Аватари. И вече се доближаваме до него. Но ако ме попитате колко съм се адаптирал към тези условия, няма да кажа много. Смятам се за човек, който лесно се адаптира към условията, смятам, че мога лесно да се адаптирам към нови неща, но това изобщо не ме интересува. За да не остана "отвън вратата" все пак трябва да проявя интерес.
ЖУРНАЛИСТ: Друга тема в дневния ред е за правата на жените и дискриминацията по пол. Вие сте женен за момиче, което е модел за подражание по този въпрос. Какво мислиш? Можеш ли да се наречеш феминист?
БАРЪШ: Не съм феминист, вярвам, че мога да се нарека хуманист. За мен е толкова необходимо да обхващам темите не за определени общности или групи, а за хората като цяло и всички живи същества. Преживяното преживяване, видяните истории и трудни обстоятелства показват на човечеството кое е добро и кое е лошо. Отчуждение, насилие над жени, обезлесяване... Вместо да описваме тези проблеми в книги, ще е достатъчно само всеки да има съвест. Ако не ви измъчва съвестта и не реагирате на подобни неща, значи има проблем. Тези, които са били изложени на подобно въздействие, могат да намерят сили в себе си, но ако не, значи е време да се замислят и да му обърнат внимание. И цял живот ще се опитвам да го правя.
ЖУРНАЛИСТ: Вие сте на 34 години. Забелязвате ли някакви промени в себе си? Какво чувстваш?
БАРЪШ: През октомври вече преминах 34 години, започнах 35 години. Като се замисля кое се е променило в мен, мога да кажа, че станах по-разумен. В миналото бях по-импулсивен и не слушах никого, дори можех да обидя всеки заради собственото си мислене. Това вече не е така. Слушам мнението на моето семейство, приятели и влиятелни хора. Може би промяната в местоживеенето в ранна възраст ме напрегна. Когато вече намерих родната земя, се отпуснах. Сега се познавам като разумен и коректен човек.
ЖУРНАЛИСТ: Четете ли новини за себе си в социалните мрежи?
БАРЪШ: По време на снимачния период чета за сериалите, но предимно не гледам нищо друго.
ЖУРНАЛИСТ: Жените те наричат секси, мъжете те наричат крал. Това удовлетворява ли вашето его?
БАРЪШ: Не мисля, че аз съм този, който ще се откаже от състоянието да бъде харесван от другите. Всички искаме да бъдем оценени и аз не съм изключение. Освен това нашата работа включва аплодисменти. Да бъда харесван физически или да получаваш похвала за таланта си ме мотивира, както всички останали. Истината е, че обичам да получавам възхвала за моите роли и герои.
ЖУРНАЛИСТ: Те също така те хвалят, че не прекрачваш границата. Мислите ли, че това е добре или трябва да бъдете по-реалистичен? Не можеш ли да излезеш извън границите на позволеното?
БАРЪШ: Хората най-вероятно загатват за моя приличен живот. Може би им прави впечатление, че защитавам интересите си. Като съм в този сектор, си оставам същият, никога не съм бил воден от лъжи, винаги съм бил това, което съм. Разбира се, имаше моменти в които се препъвах, защото всички тези възходи и падения са характерни за човек, но тук най-важното е да проявиш уважение. Смятам, че уважавам другите, следователно, виждайки това хората не нарушават личните граници. Благодаря на всички ви.
ЖУРНАЛИСТ: Много сериали са заснети и показани, но с какво свързвате факта, че все още не могат да забравят вашия герой Йомер Ипликчи и „Любов под наем“, който отново започна да се излъчва?
БАРЪШ: По това време „Любов под наем“ беше една от най-прекрасните романтични комедии. Това беше творба със собствена история и персонал, която много се харесваше от началото до края, чиито епизоди бяха очаквани с нетърпение от публиката. Винаги съм казвал и ще продължавам да казвам, че този проект повлия на всички актьори, режисьори и продуценти, включително и на мен. И имаше реципрочност от публиката. Вярвам, че успяхме да ги забавляваме и вдъхновяваме. Те също допринесоха нещо свое за проекта и затова той живя толкова дълго. Колко е прекрасно, че за всички нас сериалът се превърна в наш общ подарък.
ЖУРНАЛИСТ: Ако Айла Алган беше сгрешила и актьорството ти не беше тръгннало нагоре, какво щеше да правиш сега?
БАРЪШ: Много е предвидимо, няма нужда да се изчислява нищо.. Първото нещо, което ми идва на ум са занимания свързани със спорт. Бих могъл да стана и архитект.. Трудно е да се предвиди, но съм сигурен в едно: каквото и да предприема, бих положил много усилия за да го направя перфектно. От малък съм такъв. Винаги съм бил трудолюбив и сега се опитвам да направя всичко по възможно най-добрия начин. Понякога нещо не се получава, но си вземам поука от това и с нови усилия продължавам да живея и да се развивам в кариерата си. Сега приемам професията си и съм доволен от себе си, пътят ми тепърва предстои и никога няма да свърши.
ЖУРНАЛИСТ: Ако дойдете на този свят отново, бихте ли искали да бъдете отново актьор?
БАРЪШ: Не мога да кажа, че не бих искал да стана актьор ако дойда отново на този свят! Защото не знам какви усещания бих изпитал, докато върша друга работа, как би ми се отразило, така че не мога да кажа нищо конкретно. Доволен съм от състоянието си и работата си.
ЖУРНАЛИСТ: За какво бъдеще мечтаеш?
БАРЪШ: Не мога да говоря за целия си живот, но пожелавам на всички да прекарат без хаос, далеч от трудности и проблеми, безгрижно да прекарат поне 2-3 години. През първата половина на годината можете да дишате дълбоко и да се възстановите. Който сега се чувства в кризисна ситуация с всяка клетка, да забави темпото и направи пауза. Нека всички заедно да станем по щастливи, да се радваме на живота, да бъдем здрави и да живеем този живот перфектно ...
ЖУРНАЛИСТ: Какво бихте пожелали на себе си и на близките си през 2022 г.?
БАРЪШ: След толкова дълъг и изморителен период на пандемия нищо друго не ми идва наум освен да си пожелаем отново здраве и само здраве. Първо здраве, а след това пожелавам успех във всичко в което хората са вложили своите мисли и чувства. Опитайте се да се гордеете с работата си и получавайте похвали за нея. Според мен това е най-доброто...
КРАЙ
