На несемейните приятелки...

Аз имам 5-6 адски близки приятелки. През различните периоди на живота ни сме зачестявали и разреждали срещите, но винаги сме оставали близки. Просто в различното време са се сменяли и ситуациите, и приоритети. За времето, в което се познаваме, някои бяха женени, после се разведоха, после пак се ожениха, пък самотните си намериха мъже, други пък ги изгубиха, някои родиха, други - не, абе с две думи пълната пъстрота на живота. Но рецептата на запазване на приятелството ни е промяната - не може хората да не се променят, да не се променят отношенията им, начинът на общуване, нещата, които правят и местата, на които ходят. Както веднъж казах в една друга тема за приятелството, истинското приятелство зачита другите приоритети - т.е. не мога да очаквам, че една приятелка със семейство и дете, например, ще има толкова време за мен, колкото преди или пък обратното, че приятелка, която още си търси мъж, ще иска да излиза често с мен, за да си говорим за памперси и рецепти.

Така или иначе аз първа родих от всички и знаете ли какво ми казаха те - Слава Богу, че не си се променила и не говориш само за бебето. Може би това е рецептата - оставайте си поне малко същите както преди и отчитайте, че не всичко, което на вас ви е интересно в момента, е важно за приятелките ви. 

Отскоро съм женена и не знам дали съм критерий
имам 3 добри приятелки, виждаме се по рядко но още от преди да се омъжа, иначе се чуваме всеки ден и се виждаме поне 1-2 пъти седмично, може би заради бремеността ми аз съм по тромава и гледам след работа само как да се прибера и да си легна, но съм им благодарна че редовно ме търсят надявам се скоро да спра да им отказвам да се ввиждаме по - често

Това е много наболял проблем за мен аз имам сериозен приятел от 3 години, но още в начало0то отнощението на моята най-добра приятелка не беше най-добро такаааа още като разбра че си имам приятел( тя първа разбра все пак) нейната реакция беше : ами ти сега като си имаш приятел и ще ме зарежеш заради него и няма да е както преди  и аз така     вместо да се зарадва  и така и стана но смея да твърдя че тя просто престана да се интересува от мен, не ми се обаждаше като се видехме мълчеше и не споделяше вече абе все едно друг човек. И на мен не ми беше приятно намекнах и 2-3 пъти тя все обвиняваше мое приятел. (да отбележа за протокола, че той ме запозна с всичките си приятели и навсякъде ходехме двамата и не съм чула нито една обидна дума или забележка от тях. Имаше само един дето се превземаше но бързо му мина ентусиазма след разговор с моя приятел ) тази пролет поех инициативата за серозен разгожор с нея - и познайте какво : тя избълва хиляди обиди и недоволсто относно мен, как била сама и не съм и обръщала внимание, как страдала, нямало близък човек до нея и т.н. аз излаяох по-черна от дявола    а аз и се обаждах да се видиме и тя не искам, кой ще идва  и все едни такива да се чуди човек  та така вече не сме приятелки, аз не се хабя да и се обаждам, защото не ми се слушат глупости и нямаме вече нищо общо, а за времето и модните тенденции нито имам време нито сили да си говоря с нея
та това е брака и съжителсвтото с мъж променят всичко - за съжаление при мен към по-лошо

Усетих аз, че сме от една кръвна група

Особено важно е да се усети този момент.
Не се опитвайте да проектирате своя модел на живот върху приятелките си, дори несъзнателно точно това се случва понякога.
Всеки има собствен път и ситуация, в която се намира и случайно изпуснати реплики от рода на 'Хайде, няма ли и ти да си минеш по реда' и подобни ужасно дразнят.
 

Нормално е да е така!В се пак приоритетите ви стават различни!Но ако сте истински приятелки,ще си останете такива,макар и по-рядко да се виждате!

Аз също се омъжих първа от приятелките ми.Но отношенията ни не се промениха.Сега вече и другите две са омъжени с деца.Притеснявах се  в началото дали мъжете ни ще си допаднат.Те направо си станаха приятели и сега сме си три семейни двойки.Децата си играят.Споделяме си както преди.Повечето отговорности и задължения са налице,но това не бива да  пречи на истинското приятелство.Време за тях намирам винаги,дори и да е един път месечно.