Домакини 77/ На младо вино и сладка раздумка

  • 55 054
  • 739
# 240
Следобедно кафенце с бисквитки от мен:

Тези дни съм доста заета, голямо чистене.
Довечера ще ви прочета.
Виж целия пост
# 241
Първа съм след кафето и нагризаната бисквиДа.
Люска, честита да си. Признавам си, че от Ма ко разбрах за празника.
Марулета-Въртолета, ти си за тиквен медал с килограмите на заимнината. Ама поне зимата ще ви е вкусно.
Виж целия пост
# 242
Люси,честит имен ден!Аз си мислех,че празнувате утре ,заедно с Вяра , Надежда и Любов.
  Тиквен медал ,вика!Моите момчета не ядат нищо старо - в смисъл, една и съща лютеница току-   що направена и от буркан, няма да хапнат от буркан.Затова пека чушки,пека патладжан/ с щерката много обичаме с майонеза на разядка/ и зимата,като искат лютеничка пасирам чушките,слагам дом. пюре и там по рецепта квот се слага и в една тенджерка.Изяждат за няколко дни.
    Те моите не ядат и вчерашно ядене.Ама аз съм си виновна, разглезила съм ги.
Виж целия пост
# 243
Взимам си кафе, бисквитките за вас, че кака е на дЕЙета. Пак 🤦 Днес съм гроги. Ама тотално! Вчера цял ден тичане - пускам си едни профилактични изследвания за дефицити на витамини, първи учебен на двамата дребосъци, и двамата участваха в приветствените тържества и се чудих кого по-напред да оправям и успокоявам, следобед подреждахме с каката бюрото... Днес от сутринта обикалям, но в Пловдив - подадох си документите за магистратурата, купих много красиви цветни картони за подвързии (знам, че е ретро, но найлонките ме дразнят неистово), цветни етикети на сърчица и пеперудки, пазарувах в Кф и Лидл, накупих материал (дървесина) за предстоящи проекти... И в склада докато закрепвах листа на таванния багажник ми се скъса транспортната лента с трасчотката... Айде побългарих го, тръгнах, оказа се, че не са ми поставили листа добре и много се вее от насрещния вятър. С триста зора излязох от града и отбих да го префасонирам. Яваш-яваш с 50 плътно в дясно на аварийки се прибрах. Ама тия 40 километра ги усетих като 100.

За какво бях ядосана
Скрит текст:
Сезона беше открит от ММ. Невероятен скандал за поразителна тъпотия. Толкова близо до развод никога не сме били. Все още не съм сигурна дали т.нар. "последен шанс заради децата" си струва усилието, ама хайде... Щом съм казала, че ще опитам, значи ще опитам. За сега пази държание, ама още му е прясно. След месец ще е старата песен на нов глас, познаваме се твърде добре.
Епизод две - свекърът имаше РД - юбилей 60 години. Отидохме и да довършим започнатата в средата на лятото кухня - те си я плащат, но ние я монтираме от-до. Е, тоя не изтрезня! Няма 7 сутринта, няма 10 вечерта. Иначе наглостта е 24/7 - още не пристигнали съобщава на ММ "Знаеш ли колко работа съм ти приготвил!" Ъъъъ ми не, ние сме отишли на рожден ден, баси! Довършихме кухнята в деня на великото събитие. Един бонбон не извади да почерпи. И (понеже повечето ме познавате) знаете, че изобщо не съм останала да му чакам на почерпката. Въпросът е принципен. Свекървата тръгна да поръчва торта, оня се развика "Бе кой ти е разрешил да ги поръчваш тия боклуци, аз торта не ща!" Тя винаги умира от срам и се мъчи с някакви супер нелепи извъртания да измъкне хумор от ситуацията, та в случая само му се изсмя и каза "Че аз няма на тебе да я взимам, тя е за децата!" През целия ден от 8 сутринта до 21 вечерта сме на по едно кафе. Храна няма. Пак да подчертая, че нали аз имам запаси, не е това проблема, ама... Децата поне бяха с баба си на разходка и бяха яли сандвичи навън. Вечерта ММ накрая не издържа и се скараха. Оня накрая каза, че щяло да бъде по-добре да не сме ходили. Е, друг път няма и да идем. Само за сравнение - дъщеря му дори не му се обади. На другия ден решихме, че ще си ходим. Категорично отказах да стоя повече да му слушам пиянското дърдорене. Децата се тръшнаха, че искат да идат на басейн на бързо и ги пуснах с баба им докато оправя багажа и пием кафе. Оня пак прави опити да кара ММ да свърши нещо и моя вика "Няма как, ние отиваме на пикник", грабна ме и газ по планината 🤣 От години не сме ходили на разходка... Все от сутрин до вечер нещо трябва да се работи, да се помага. Добре, родители са му, нямам против. Ама едни дърва ходихме 6 пъти да ги режем, цепим и пренасяме, щото дъртия не може да издържи два часа трезвен и да ги оправи сам. Иначе е физически напълно здрав, не е грохнал и немощен. Та така.

Епизод три: миналата седмица в сряда ми звъни една от учителките - искат медальони за първокласниците. Всичко им било готово, само да ги изработя. Ам... Да де, ама им е готово за ситопечат, не за лазерно гравиране. Разликата е като при "имам превозно средство" - може да е кон, може и да е самолет... Както и да е, обяснявам, разбираме се за друг проект и започвам да му правя дизайна. Петък вечерта вече сме уточнили всичко, започвам да ги правя. До понеделник бяха готови, а са над 60 часа машинен и ръчен труд. Моя работа си е дали и колко съм спала, срокът е спазен. Предавам ги и ми съобщават, че искат фактура! А знаят, че това ми е хоби и няма от къде да им дам фактура. Отнесе го счетоводителката, която е супер точна и напълно невинна в случая. Намерих фактура, но въпросът е, че ме поставят пред свършен факт и ми извиват ръцете. Спокойно можех да им кажа, че и медальоните ще си получат когато намеря фактура, а това, че им трябват за утре, не е мой проблем. Обаче съм отвратително добър човек и вярвайте, това НЕ Е добра черта. Има хора, които заслужават да им сипеш от тяхното, а аз не мога да съм гадна. Затова все ми играят хоро на главата.
Надявам се, че както казват "лошите неща вървят по три" и моите са приключили. Сега предстои интересно приключение, много нови хора, интересни неща за учене и едно огромно предизвикателство - да се справя с работата по специалността!

Люси, честит имен ден!
Виж целия пост
# 244
Люси честита да си Kissing Heart
Ангелче голяма прегръдка от мен! Ще стискаме палци за магистратурата!
Вале у градО ли чистиш?
Марулета точно така правя лютеница, само дето моите я харесват "едро смляна" та си играя да наситнявам на ръка патладжан, пипер и моркови. Обаче аз всичко си пека на момента, че при мен зеленчука все е един и същ целогодишно Laughing
Мако пасирай един сварен картоф към бурканче рядка лютеница - става божествено.
Днес пак измъчих сестрата дето ми взема кръв, но този път е запомнила от кои вени пуска кръв - само веднъж ме боди Laughing
Вечерта ходих на welcome evening -  вече няма да имам родителски срещи.... Директора се представи, обясни разликата с училище, каза какво очаква от децата, каза каква подкрепа предоставят... абе чак мм му се прииска да се запише Smiley Само на Кратун да му се учи - хората предоставят всичко за което се сещам и още толкова за неща, за които никога не бих се сетила, вкл. професионална подкрепа ако в даден момент изгуби мотивация..... А от него се иска да следва изградения план и 100% присъствие....
Стана ми мъчно - вече е голям, самостоятелен и аз все повече съм от подкрепящата агитка, а не активен играч Kissing Heart Трябва да свикна с новата "позиция"....
Виж целия пост
# 245
Ма ко, чакам кафето с почерпката. Simple Smile Да си здрава, обичана и ценена. Честит празник на столичанките.
Лейди, то след поредния разказ сигурно няма човек, който да не иска да се запише при вас.
Виж целия пост
# 246
Носи се, заповядайте



Ангелче, няма да коментирам, че ще ме баннат Hug
Калинче, така е. С порастването на децата трябва да се радваме, че от първа цигулка, изобщо сме още в оркестъра. Това им е работата, да растат. За картофа не ми беше хрумнало, ще го запомня
Виж целия пост
# 247
Добро утро!

Ма ко, със здраве да си носиш хубавото име!

Такаа, мога да кажа, че приведох в ред  апартамента.
Три месеца сам мъж, ми личи си. При все, че моят е един много подреден мъж. Но то не е само да е подредено, знаете. Мих прозорци, пердета прах, шкафове чистих, вадих есенни, прибирах летни дрехи... Сега съм доволна, къщата ми е в нормален вид.

За училище говорите. Не ми е институция никак. Мими е от децата, които обичат да учат. Но  за съжаление нещата, които вижда в училище, в средата там, ще прозвучи грубо-но и в децата, ми отвратена  е.
За радост е имала чудни учители в годините, прекрасни, които са и дали много. Но като институция училището губи и нейното, и моето уважение от година на година.
Обществото като цяло губи моето уважение, но това е една друга, и то доста тъжна тема.

Желая ви хубав ден и слънце в душите ви!
❤️
Виж целия пост
# 248
ма ко, честита да си! Здраве и успех ти пожелавам!
snow_angel, Hug Ммоя свекър е абсолютно същия, но ме беше срам да кажа. Даже ходи в кръчмата и разказва на другите как се е охарчил покрай ремонта и как много е помагал. А всъщност само седеше и пиеше и 1 стотинка не е дал за нищо.
Виж целия пост
# 249
Калимера!
Върнах се най-после и два дни се чудех багаж ли да оправям или тетрадки да купувам и подвързвам.
Свърши почивката.Имаше хубави и лоши моменти,но друг път ще пиша.
Добре дошла на Карамелка!Сигурно е на годините на сина ми.Smile
Аз също имам кофти свекърва,не защото ми е свекърва,а защото е лош човек.Да ми беше колежка или съседка,същата работа щеше да е!

Честит празник на нашата слънчева домоуправителка-Макич!
Ма-ко,да си здрава и много обичана и късмет да ти носи името,както е било досега!

Прочетох ви бързичко и сега се връщам пак да ви прелистя.
Дано ви сварвам всички в добро здраве!
Виж целия пост
# 250
Ма ко честит празник. Да си здрава, обичана и все в оркестъра на Шефа. Stuck Out Tongue Winking Eye
Чак не мога да повярвам че имам дванадесетокласник. Странно ми е някак. За последен път на 15.09 ливнах чашата с вода. Надявам се от догодина студент да изпратя така, но той си има други планове се оказа. Една година щял да почива(от какво ли точно), ще се мести в Бургас, щял да работи и танцува там и после щял да кандидатства. Спрях да се нервя и го оставям да прави каквото иска. Вече е пълнолетен човек и нека се учи от грешките си. Единствено му заявяхме с баща му че ако очаква пълна издръжка от нас в тази 1 година е сбъркал Joy, ще помагаме, но не изцяло на нас да чака.
Във вторник пристига и щерката със зетя и вече нямам търпение да си я гушна.
Виж целия пост
# 251
Добро утро прекрасници Kissing Heart

Мако да си честита!

Славче добре завърнала се!
Мария тръгнаха ли?
Карамелче срама не е за теб. Знам че не е лесно да се живее със зависим и понякога единственото решение е стягане на багажа.... Има граници и те не се определят от "срам".
Вале цял живот ще съм ти задължена за помоща при "евакуацията" на майка ми Kissing Heart както и на всички момичета в темта за подкрепата тогава.
Вчера обикалях като изоглавена и днес ще захващам къщната работа.
Да се похваля - купих 5 ризи на Дългун и той взе, че одобри всички LaughingLaughingLaughing Да се смее човек какви глупави и нищожни неща могат да направят човека щастлив....
Виж целия пост
# 252
Ма ко ,честита да си!Не зная какво е името ти,но сигурно е прекрасно,щом имаш ден днес!Аз този празник някак много си го тача.И Богородица.Едно такова благо ми става на душата.
   Лейди,може ли да ти завиждам за училището? Ама много да ти завидя?Аз два дни такива нерви късам с нашето и лошото е,че предстои битка.От тази година избират профили.Някак си,аз знам как, са принудили синът да пише профил математика , за да се сформира група и да се направи хорариума на учителката. Той иска да го смени с история.Това се оказва мисия невъзможна,не знам поради точно каква причина.Но е важно заради приема в университет,заради специалности,които ще избере и заради оценката в дипломата.
   В понеделник ще ходя при директорката,но нещата не отиват на добре.
   ГаЖето на синът е със съмнение за корона,а тя  е била контактна с дъщерята и нас.И още една грижа и то сериозна на главата ми.И после що не мога да спя?????
Виж целия пост
# 253
Марулета, дано съмненията се окажат лъжливи.
Плами, моята щерка ми разправя същото за почивката след 12 клас. После казва, че тя и приятелката ѝ ще учат в УНСС при "простолюдието".
Виж целия пост
# 254
Аз не виждам драма да си "починат " една година.Всъщност драмата ще е в моята глава, иначе не е фатално.Да поработят,да ги очука малко живота.И ако могат да решат какво искат правят с живота си.Според мен са твърде малко ориентираните 11-12 класници.
   Нашият работи и няма да спира.Няма нужда да лежкуни в нас,и без това няма да се отдаде на учене.А да си проспива дните ,а аз да гърбя,айде нЕма нужда.Затова половин ден на работа.Когато има нужда от почивка,или време да се подготви за училище,казва и остава в нас.
   Така сме процедирали и със сестра му.Когато тя завърши й казахме,че държим да следва,но като бонус ще трябва и да работи.Ще има някаква издръжка от нас, но другото ще си го заработи.Още повече,е тя искаше да живее с гаджето на квартира.Сори,ама аз няма да работя,за да плащам квартира, за да задоволявам прищевките на някой си.И заминаха двамата за София,помогнахме с един-два наема, с намиране на работа на гаджето.И всичкото това сурово ,според бабите и родата ,възпитание ,сега ме изненадва супер много приятно.
   Така че,братчето върви по същия път.Ако не му харесва,ще разполага с джобни на месец,които ще му стигнат колкото му стигнат.Гадна съм , ама това е положението ,Минке!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия