(Био)зеленчукова градина-нашето райско кътче (тема 46)

Някой ми спомена, че хокайдото са много хубави и като потърсих на пазара да си купя вече бяха изчерпани. Аз писах назад, че съм доволна от пловдивската, отгледана от купено семе и от семки от голяма хубаво моя тиква. Всички родиха доволно...сега събирам пак семки от най- хубавите...последните години напролет е студено, даже понякога и около Гергьовден. Затова според мен е по- добре да си правя разсад. Той дори да прерасне не е фатално...но предни години в студ и влага през април са млечасвали и тиквички и краставици сяти директно в земята...затова кофички, тарелки и чак при трайно затопляне садене в земята...

Писах и аз миналата година за подобно развитие при моите. Не е проблема основно в това в какво се съхраняват, а температурите. Не са като нормалните картофи и изискват доста по-висока температура.
Моето производство е в момента в апартамента в неотопляваната ни спалня и често отворена врата към терасата заради котарака, но все пак се топли от другите стаи и не стават минусови. Съответно са си добре, а миналата изгниха в неотопляваната къща.
Чета ви за тиквите, много ми се иска и аз да си насадя, но наистина нямам къде и не ми стига мястото, а половинката не е съгласен да завземем още малко от полянката за зеленчукова градина.
Цялата полянка стана в остатъци от бетон, в дупки и коловози от бетоновозите и тн, затова имаме идея просто да фрезова и полянката, но без да махаме тревата, а за да се изравнят навсякъде нивата и да се размеси видовете трева, може би и ще хвърля малко семена на трева. Не знам дали ще стигне до там, защото си е доста работа това, но може би тогава ще е момента да преместя малко керемидите и да обработвам една идея повече земя и да има и за тикви и царевица колкото ми трябва.

Здравейте група! Момче на 22г съм и уча еко инженерство. От доста време имам интерес към градинарството, който се засили и от науката, която уча. Миналата година покрай локдауна и пандемията си останах в родния град Русе и имах страхотнаха възможност да опитам практически да си направя зеленчукова градина. Постът сигурно ще изглежда като хвалба, но наистина съм много горд от себе си. Казах на баба ми, искам аз тази година. Тя беше изумена и каза ама как така, ти не разбираш нещата?! Аз й казах, че всичко е в главата ми и ще се справя. Някак си “природно” ми идваха идеи как да стане всичко. За нещастие тя се разболя от Ковид и нямаше сила така или иначе дълго време да се занимава с дворна работа. Затова се захванах аз!
Първо да спомена, че градинката ни в Русе беше заета от две къщи, на повече от 30-40г и почвата отдолу беше под всякаква критика. Две години се опитваме да я рекултивираме. Супер глинеста и лепкава, никаква плодородност…не може да забиеш лопата в нея от твърдост. Изобщо ужас. Най-важното, с което започнах беше да направя добра обработка и обърнах мястото с лопатата на 20-30см дълбочина. Така разруших тежкия твърд слой отгоре и я аерирах. А има ли кислород в почвата, ще започне бавен процес и на плодородие.
Избрах си най-слънчевото място още февруари и си засадих спанак. Досега спанака винаги пожълтяваше и не е ставал, но като му вложих не само труд, но и знания и стана уникален. Имахме толкова много, че не знаехме какво да го правим вече, защото преядохме.



Някои от листата бяха колкото дланта ми. Според мен тайната е да се обработи много добре почвата. Ако е много глинеста си съберете малко речен пясък или дребни камъчки и я дренирайте по-добре. Така почвата ще се аерира, ще стане по-рохкава и ще се затопли по-бързо. И най-голямата тайна тук е азотът. Спанак, репичка, салата.. няма как да станат без азот. Проблемът с азотът тук е, че се натрупва много нитрат в листат. Това е естествен процес. Растенията се хранят с нитратната форма на азота. Затова ако се прекали с азота, ще имате много нитрати и в растенията. Как да не се прекали? Задължително е да не вкарвате минерален такъв. Наприемер амониева селитра точно като ще го садите спанака. Или големи количества течен азот. Просто той със сигурност ще ми дойде в повече. Аз сложих една шепа компост, който имахме, защото той няма чак толкова много азот и в малки количества само ще подпомогне оптималното развитие. Това се отнася за всичко, но като цяло пролетните култури имат най-много нитрати затова внимавайте.
Направих си и големи репички и салатки, но нямам снимки на тях.
След това се заех с абсолютно всички останали зеленчуци. Някои от семка, други (домат, пипер) от готов разсад. Абсолютно всеки ден се занимавах, защото ми доставяше огромно удоволствие. За съжаление в средата на май месец ме извикаха да учим присъствено във Варна, в последствие останах на работя там и за цялото лято се прибрах в Русе два пъти и не можах да се радвам на продукцията.
Слагам снимки сега на основните неща. Тиквичката, патладжана и други не съм ги снимал, но и те родиха доволно добре.



















Всичко беше в страхотно развитие. Тайната според мене добрата обработка на самата почва и наторяването с дървесна пепел. Тази дървесна пепел направо подлуди ягодите и малините ни. Имахме страшно много ягоди, просто на коренче по 5-6 ягоди и не спираха да цъфтят и да правят още и още. Малините също. Обаче не трябва да се прекалява. Тя съдържа важни дефицитни микро и макро елементи, но е добре всичко да е в умерено количество. Долу горе се слага колкото да побелее почвата. Половин см слой най-много. Или на есен или на пролет. Аз нахвърлях по яходите към януари месец, после ги хвана снега и пепелта добре пое при топенето. На всички зеленчуци вложих дървесна пепел на пролет. Баба и дядо са на печка и бяха събрали много!
Не бях пръскал с нищо друго освен със слаб разтвор на син камък и вар. И то слабо! Той не е толкова вреден, защото калцира растеният и им придава якост да се борят с вредители. Е, нали пак е химия, но да речем допустима. Като се върнах в края на юни обаче в Русе и заварих полуумряла градина. Страшно много въшки, гъсеници, пеперуди, белокрилки, миризливки, мана. Прасковата, пиперът, патладжана…всичко заринато от въшки и пожълтели. Баба ми вика оо то виждам, че не върви ама знам ли защо. А тя без очила не е видяла, че те са заринати от въшки. И прибегнах до яка химия. Много препарати и се закрепи положението. Но ето тук ми е мисълта. Какъв е смислът от био градина като пак се пръска яко с химия? Как да опазя зеленчука от тези нашествия? После раничките по листата се превърнаха в мана. Хванаха ни и горещини 40гр със суша и общо взето градината замина. Доматки имаше до септември, лютите чушки също станаха и тиквичките регенерираха през септември. Но като цяло тези неприятели убиха всичко. Ставаше на въпрос за огромно нашествие. Всичко капеше от буболечки и вируси. Някой знае ли как да се справя без химия? Или поне някакви по не толкова опасни препарати за защита? Едно пръскане поне не е толкова страшно, то се изчиства до голяма степен от растението, но няколко пръскани са си химия. Не знам…много работих и се старах, а накрая всичко замина от болести. По селата не знам дали има толкова въшки, но в Русе беше заринато. И във Варна имаше страшно много, а след това нашествие на калинки, които ги убиха.
Та така, много дълъг пост, но се надявам да ви е бил интересен моят първи опит в градинарството. Някак си отвътре ми идва и с желание. Усещам спокойствие и уют като се докосна до земята. Нищо друго не ме успокоява толкова добре!
Поздрави

Добре дошъл Nikolayy5.
Справил си се отлично като първи опит, аз също имам малък опит досега.
Според мен трудностите с въшките са били от това, че не си бил на място и не е имало как да вземеш мерки при първото нашествие.
Аз също отказвам да пръскам с химия, но и имам късмет и нямам много вредители.
Опитвам се и обгриждам калинките, а при нужда пръскам с масло от Нийм, това се води естествен и био препарат, който според мен не върши почти никаква работа или с вода и сапун. Другото което прилагах при лютите чушки в оранжерията е просто да ги измавам с вода въшките, след което да преместя услужливо някоя калинка наблизо.
От доматите имах няколко с черни нишки по стъблото, тях направо ги отскубнах за да не заразят останалите и ги изхвърлих не в компоста.
Охлювите ги събирам, но и те не са много и усложливо ги изнасям извън двора.
Общо взето доколкото съм чела, ако има птички и калинки се поддържа някакво равновесие, освен това редуването на култури и липсата на голяма площ от една култура също помагат.
Аз например не мога да се справя с колорадкият бръмбар, но тази година насадих по-малко картофи и ги редувах с други зеленчуци и само с обиране на ръка навреме нещата ги поддържах под контрол. Е патладжаните, та дори и доматите също имаха, но не много. Може да прочетеш повече и затова как редуването на култури може да помогне в борбата с вредителите.
За торенето предпочитам да мулчирам и да ползвам неща от компоста и в краен случай органична био тор. Досега не съм пръсала дори и със син камък, но просто не се е налагало, както съм писала и тук в темата, засега просто имам късмет с градинката, не че нещо специално правя. Почвата е добра и съответно растенията са здрави и успяват да се справят и сами.

Браво, Николай.
И аз съм в Русе и страдам от глинеста почва, тази година съм се заканила да слагам пясък и пепел - дано намеря навреме. Че то моркови вадих чак по Нова година(не помня показвах ли ги тук, беше приятна изненада). Иначе въшки при мен имаше само по розите, но останалото пострада от миризливки, преди да разбера, че трябва яко морене. И голи охлюви...
Жегите не са страшни, тук хвърлят някоя мрежа отгоре да не пече мтого директно. Аз пък разчитам на правилното подреждане, оставям и повече листна маса да си пазят влагата. Поливането обаче ми е задължително, ако трябва - всеки ден.
Тази година мисля и да пренаредя почти всичко.
Имам друг въпрос. Как се чистят ягодовите гнезда напролет? Малко зор ще ми дойде лист по лист да режа угнилото. Да не би да се изрязват напълно?

Благодаря за отзивите!
Ягодите ние никога не ги чистим от листата. Те поначало не привличат вредители така че листата им рядко са заразени с нещо. Просто ги оставяме да си нагният. На пролет ги окопаване и поразреждаме леко, но като цяло почти никакви грижи не полагаме за тях. От 10 години са все на едно и също място, не сме ги подмладявали. И всяка година дават много, а миналата след пепелта направи подивяха!
За жалост нямам снимка баш като са нацъфтели или плододават, но имам от юни месец, когато вече сме ги обрали! Водят се френски ягоди и са ни от село. Баба ми си е взела няколко коренчета едно време преди да продадат къщата. И са направили ето тази гора. Дават наистина страшно много плод, средно големи и са супер сладки, дори и зеленикави вече са сладки. Направо са джакпот!





Това лято беше много сухо и баба ми ги оставила така без поливка и есента бяха станали на слама повечето листа. Ама кораво нещо са ягодите, още с първите дъждове на есен се съживиха средите им, пуснаха по едно зелено листо и заспаха зимен сън!

Добре дошъл, Николай.

Тити, ягодите ги почиствам рано напролет  от листа и плевели, леко разрохвам и насипвам пресен дървесен мулч. Обикновено ранна есен се налага да махна тук-там някой плевел около тях, но повече не им бая. Една година им изрязах листата след първа реколта, уж за стимулиране на втората. Не забелязах да съм ги стимулирала особено.
Това правя и с всички плодни храсти - почистване, рязане където трябва, разрохване и мулч - по едно и също време с ягодите - малини, къпини, боровинки, касис, френско и цариградско грозде, както и гроздето.

От свекърва ми също знам да се пооскубят старите, жилави листа напролет. Ама нашите не изглеждат равни и подредени като на Николай. Въпреки това дават плод до ноември и няма да местя или махам. Просто да ги подсиля.
Голите охлюви много харесаха мулча, за съжаление. Пази им влага и сянка.

Хокайдо се оказа много вкусна тиква с гладко месо, сега заделихме семки обаче не знам доколко семките са узрели и ще годни за разсад, че нали уж супермаркетския зеленчук се бере полу-зелен, за да  е траен. Но пък може с тиквите да е различно.

За глинеста почва си трябва добавяне на органичен материал, домашен компост може. Ако събирате паднали листа, може да се остави купчинка в някой ъгъл, да гният, и после да се размеша с почвата. И за обелки от банани знам, обаче така и не сме стигнали до практикуването у нас, сещам се само като се появи някой такъв въпрос във форума. Ще взема да лепна забранителен знак с банан на кошчето

Листни въшки засега не сме имали по зарзавата, ходят по едни лупини наблизо и там ги пръскам само със сапунена вода и мрат. ММ разнася калинки, но няма ефект, не са особено яшни.

Ягоди не сме махали, имам диви и в момента цъфтят, може би като са диви са по-издръжливи, много яко растение се оказаха. Аз очаквах да са ситни и хилави. Сега се размечтах за ягодови полета като на снимката горе Питах гугъл за тия "френски ягоди", то си било сорт, ще ги търся!

Много рано са цъфнали! Дивите ягоди са мноого вкусни винаги!
Иначе прадядо ми, когато е бил млад колкото мене е ходил на бригада в западна Европа. На него съм се метнал по градинарството, защото той също е имал голяма градина на село. Та там някъде в Европа са му дали коренче ягоди от градините, които са били за “висшата класа”. Сложил го е в градината си на село като се е върнал и се е хванало. Разсадили са се. Баба ми преди да продаде къщата на село, след като починаха прабаба и прадядо, си е взела също няколко коренчета за градината в Русе. Това е историята на тези ягоди от снимката. Колкото и да е странно скоро ще правят 100 години откакто са пренесени. 4 поколения от родата ни са яли от тях. Чак сега се замислям колко са специални! Уж просто едни ягоди, но с каква семейна история.

Сподели за дървесната пепел, моля! Аз съм абсолютен лаик- съседката, дама на 75г с доста опит ми подхвърля по някое изречение, за да ме научи, но не е много приказлива. Та тя ми каза пепелта от камината да я изхвърлям в градината, там където ще садя и около овошките. Посъветва ме и утайката от кафето там да мятам и аз буквално това правя, но може би е по-добре да размесвам с пръст, хумус, тор и така да разсипя или?

Цяла зу
има мятам пепелта от печката в градината + утайка от кубинката
На пролет пак ще се разрохка с тракторчето и ще стане пуФкаво и омешанко
На места има разни листа, надявам се са позагнили и те за тор.... Чакам на ММ да му дойде музата за оборка тор от комшийката

По-ефективна е само дървена пепел, съдържа калии и е полезна за плод-зеленчука. Използваното мляно кафе от машина също е пълно с минерали, може просто да се поръси, пък ако искаш размешай и навътре в почвата. И двете променят рН-то, така че тряба да се внимава ¯\_(ツ)_/¯

Здравейте отново. От това, което съм учил мога да кажа, че абсолютно всякакви растителни остатъци са от голяма полза за почвата. Всякакви клонки, листа, пръчки, остатъци от растения и тн. Те гният под действието на микроорганизми. Тези био-химични реакции са сложни и в крайна сметка микроорганизмите обогатяват почвата с микро/макро елементи при тяхното хранене с остатъците. Така се трупа хумус. Затова е хубаво да се оставят растителните остатъци да нагният зимно време сами. Пепелта е по-подходяща за разлика от кафената утайка, защото тя от свия страна вкиселява почвата. Повечето култури харесват неутрална почвена рекция ( pH около 7) или леко кисела (около 6), а кафето вкиселява повече. С една дума ако имате дървесна пепел слагайте навсякъде. За да не я отвее вятъра може да се сложи когато ще се копае или сади. Или по време на дъжд и тн. Целта е вятърът да не я отвее.
Дървесната пепел е страшно полезна и за овошки като кайсия, ябълка и други…
Приятна вечер!

Благодаря! Отново сте ми много полезни!  За органичните отпадъци си направихме компостер, продължавам значи с пепелта, а с кафето при хортензиите и ще видя кой още обича кисело.
А някой има ли този инструмент: Хвалят го като невероятно полезен за обръщане на малка площ и борба с плевели.