Кюретаж и забременяване след това - тема 86

  • 32 708
  • 776
# 540
Момичета, искам да ви питам следното. Когато преживявате загубата, усещате ли, че самото ви тяло ви търси загубеното. Все пак това е било част от нас, дори и за кратко. Питам защо ММ забеляза, че нещо не се чувствам добре. Почти нямам апетит тези дни, отпаднала съм, имам болки в гърба, по бледо някак си ми е лицето. Някак си и желание нямам за нищо. Да минаха 3 месеца от загубата, но явно вътрешно си го изживявам. 😔
Виж целия пост
# 541
Определено разбирам за какво говорите. Аз се чувствам по същият начин. Нямам желание за нищо, някак си станах като измита в лицето, много по-малко се усмихвам, само се чудя какви още изследвания да си пусна, само и само следващият път всичко да е наред. И има дни, в които се чувствам като в омагьосан кръг.
Виж целия пост
# 542
Да и аз бях така не ми се яде, нищо не ми се прави. Мн ми беше зле почти 1 г стана от последния аборт
Виж целия пост
# 543
Моята първа загуба беше през 2015 - първо едното близначе спря да се развива в начална бременност, а второто, живо и здраво бебче загубихме при трагичен инцидент в 13-та седмица. Тогава бях сравнително млада още, но след загубата внезапно се състарих. Все едно за седмица остарях с десет години. Лицето ми изглежда отвратително от тогава, както и самото ми излъчване е ужасно. Спрях да се усмихвам, а ако се насиля - изглежда като озъбване. Гледам си снимки преди и след първата загуба - ами на вторите снимки изглеждам направо като болна от нещо неизлечимо, или душевноболна. Съсипа ме загубата, прекърши ме и ми взе радостта от живота. А съм преживяла не малко травмиращи събития и преди това, но бях силна. А след това се сринах.
Малко ми се върна живецът миналата година, когато започнахме опити. Забременях в края на май, бременността беше много проблемна от самото начало и не можах да ѝ се порадвам, защото знаех, че не са наред нещата. В края на юли сърчицето на бебето спря. Това ме довърши. Плача много често, не мога да се концентрирам, нямам желание за нищо (а аз съм активен човек с хобита и интереси), отчуждих се от хората, трудно ми е да работя. Нямам апетит, трудно спя, трудно ставам. Имам много силна тревожност, а също и депресия. Постоянно мисля, че някой ще умре. А за външния вид - в момента изглеждам като дърта вещица.
И така…
Виж целия пост
# 544
Майче силно те прегръщам 🤗🤗🤗🤗😘😘😘, с теб сме си писали на лични 😔. На мен сърцето ми е свито. Ще трябва време..
Наси горе главата 😘.
Ирка благодаря за подкрепата. ❤️
Виж целия пост
# 545
Крюелче, да, помня те. Много ми е мъчно, че и теб те сполетя този кошмар… Sad
Аз спрях да пиша в другата тема, защото ми се скараха, че много мрънкам, пък нищо особено не съм била преживяла.

Момичета, много съжалявам за загубите на всяка една от вас. Знам, колко ви е тежко. Но може би един ден ще сме щастливи отново. Бъдете здрави и успех!
Виж целия пост
# 546
И аз бях така, почти 4г, през какво ли не минах. В крайна сметка след много изследвания, опити, разочарования и компромиси успях да забременея и се радвам на две чудесни момиченца. Стискам палци всяка от вас да намери своя път, рано или късно. 🍀❤️
Виж целия пост
# 547
Дели, благодаря за коментара.

Загубата те лишава от мечтите, умът се настройва за друг живот и после него го няма. Буквално си ограбен, така че да Круелче, търсим нещо. И все пак животът продължава, надежда има и тук има много примери за това. Аз се опитвам да намеря баланса между изследвания и търсене на отговори и това да съм в мир със себе си. Но засега явно не се получава.
Виж целия пост
# 548
Круелка, мерси! ❤️
Майка Зайка, съжалявам!

Да, болката те ограбва. А. Вашите мъже как са след загубата?
Виж целия пост
# 549
Мога ли да попитам, кой е доктора ви? Благодаря предварително.

Д-р Петър Угрински в гр.София.
Изключително спокоен, човечен и абсолютен професионалист.
Жалко, че все по-малко има такива доктори като него.
Виж целия пост
# 550
Крюелче, да, помня те. Много ми е мъчно, че и теб те сполетя този кошмар… Sad
Аз спрях да пиша в другата тема, защото ми се скараха, че много мрънкам, пък нищо особено не съм била преживяла.

Момичета, много съжалявам за загубите на всяка една от вас. Знам, колко ви е тежко. Но може би един ден ще сме щастливи отново. Бъдете здрави и успех!

Никой не ти се е скарал, че мрънкаш, а те посъветвахме да потърсиш помощ за самоубийствените мисли, защото не е нормално при две живи и здрави деца и мъж, който е до теб да седиш закотвена на едно емоционално място с години без да си даваш сметка, че това се отразява на близките ти. Трябва ти психолог и то от доста време насам.
Но човек трябва да поиска първо сам да си помогне, защото нашите съвети игнорира.
Виж целия пост
# 551
Майка-Зайка, нормално е да скърбиш, но не потъвай в скръбта си. На мен грижите, около детето, дома, работата, много ми помогнаха. Ако си в София, бих ти препоръчала терапевт. Тези състояния са много непредвидими и минават едно в друго и не бива да ги оставяш да ти съсипят живота. В крайна сметка е хубаво човек да се съсредоточи върху това, което има, а не върху това, което липсва. Съжалявам за всичко, което ти се е случило, но не позволявай на тази безкрайна тъга да убие апетита ти към живота.
Виж целия пост
# 552
Подкрепям с две ръце АА, не само защото съм съгласна с написаното, а защото бях и свидетел на написаното от Майка Зайка в "другата тема" както и бях от хората които и казаха да потърси помощ. Суицидни мисли са притеснителни за мен без значение че човека се опитва да сподели и да му олекне само в един форум.

Отделно, тази тема е за подкрепа, да намерим какво се е объркало и да продължим напред. Както и преди съм споменавала ветеран съм в темата, поддържах я повече от година и няма по-голяма надежда  от това да виждаш вече запълнени подписи със седмици и родени деца на момичетата тук. Та бих ви посъветвала когато се записва ново момиче да му дадете подкрепа, че не е само и заедно да намерим надеждата и пътя напред и да бъдем съпричастни към нея в този момент, а не да се оплакваме как ето не става каквото и да правиш. Бъдете малко деликатни в изказите си.

И да не съм съвсем голословна, днес имам първа консултация с репродуктивен психолог, ще споделя дали съм останала доволна.
Виж целия пост
# 553
Момичета, в МЦ Калчев имат разни групи с психолози за жени преживели загуба и други за бременни жени, които имат нужда от такава подкрепа. Може да ви е от помощ.

Иначе повечето сме така....Минаха вече 2г и 3м откакто загубих моето първо момиченце и все още я мисля всеки ден и много ми липсва. За съжаление обаче, животът си върви и трябва да намерим начин да стъпваме напред.
Виж целия пост
# 554
След шока от повишаващо се TSH след терапия с тироксин се озовах днес при др Начер. Той ми вдигна дозата - от 25 всеки ден на 50 един ден и 75 на другия ден. Питах за захарта - каза че щом е в норма е ок, нищо че се вдигала .... Бихте ли ми препоръчали комплексен ендокринолог, който да може да ме консултира за всички хормони (евентуално след като пусна и пролактин). Все пак тези хорони са свързани и си влияят, а на мен не ми се учи за ендокринолог, за да се самодиагностицирам Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия