Не мога да се справя с децата си

  • 13 715
  • 250
# 90
Не е въпрос кой да надделее. Въпросът е именно родителят да задава правилата и да следи за спазването им, защото децата имат твърде малко опит и не са способни на това. А наличието на ясни правила и спазването им е добре не само за възрастните, но основно за децата, защото им осигурява така необходимите ред, сигурност, стабилност и предсказуемост.
Виж целия пост
# 91
Да, правилата се задават за безопасността на детето най вече. Правилото да не пипа контакта или да си мие зъбите. Но много често налагането на правилата се превръща в желание за надмощие, особено когато детето не прави това, което възрастният иска. И тогава възрастният започва да го приема като личен провал, предизвикателство към самия него и се настройва негативно, иска да се наложи на всяка цена.
Виж целия пост
# 92
Това го има, да. В случая с авторката на темата, не мисля, че има такъв проблем. По-скоро нещата са изпуснати до степен да вредят и на децата, и на нея и е наложително намирането на някакъв, макар и минимален, ред. Без съдействието на бащата обаче нищо няма да се получи.
Виж целия пост
# 93
Авторката я саботира мъжът й. Впрочем това е често срещано - бащата бяга от отговорността на родител и заема инфантилната позиция на водач на съпротивата. Оставя "мръсната работа" на майката и така си запазва хитрата позиция винаги да я изкара виновна нея, че не възпитава децата добре като в същото време подстрекава децата и печели точки като той става обичаният родител. И майката започва да изперква, защото от всички страни е нападната - ти не ги научаваш, ти си изпуснала нещата, ти си некадърна. А си имаме един 30-годишен саботьор. Е, ако ти си дете кое ще предпочетеш - да слушаш майка си или да слушаш баща си? Признавам, че при такава конфигурация аз ще предпочета баща си, защото от него ще получа повече емоционални и материални облаги.
Виж целия пост
# 94
Добре е детето да се научи на ред и дисциплина ,както и да разбере,че в този живот всеки си има някакви задължения.
 Родителите определят правилата и държат  да се спазват.
Но е много важно те да са единни.

За спорта-да,хубаво е детето да спортува.
Но не е нужно да се прекалява.
За нас например училището е по-важно от спорта.
И гледаме спортните занимания да не пречат на училището.
Не е нужно да ходи на 3-4 вида спорт.
И да,всеки родител си прави сметката-дали има финансова възможност,дали има достатъчно време да води детето на тренировки...Дали остава време за домашните...Смятам това за нормално.
Виж целия пост
# 95
Права си за бащата саботьор, Анди. Точно затова е добре авторката да направи всичко възможно  да се споразумее с него и да стигнат до обща позиция, която да прилагат. Иначе не го виждам. На нея ѝ е достатъчно трудно с 3 деца, едното от които съвсем малко бебе.
Виж целия пост
# 96
Аз имам правило - по един спорт и това е.  Въведох го по едно време, когато голямата искаше да ходи на 3 и не издържах.
Виж целия пост
# 97
В историята на авторката тя има избор и е решила така да живее: да не възпитава децата си, че така е по- лесно, а и играе ролята на добрата майка, да не се справя с две деца и да роди трето, щото ей тъй просто се е случило, и да има мъж, с който не са от един отбор. Когато човек си избира как да живее какви съвети могат да се дадат? Той си знае неговото.
Виж целия пост
# 98
Някъде назад каза, че са говорили с мъжа й и са се съгласили на някакви правила.
Виж целия пост
# 99
Авторке, не знам дали мога да ти помогна, но например аз на моя мъж постоянно казвам, че не мога без него, че тия деца буквално ме побъркват, че ако не е той ще ида в лудница, че единственото важно за мен е да не изпуснем децата.
Това го говоря, донякъде и защото аз изкарвам доста повече пари от него и вероятно по някакъв начин го комплексирам. За това на мен ми е супер важно да разбере, че той наистина е супер ценен за семейството и трябва да е до мен. Не твърдя, че при вас е такава ситуацията, но се опитай да му обясниш, че без неговата ангажираност ще изпуснете децата.
Виж целия пост
# 100
Аз пък съм на страната на бащата (Нищо драматично не е станало. Ако някой настъпи лего парченце и го заболи, ще се усетят, че трябва да се прибират. И пак казвам - трябва да им се говори.), но ако той не противоречи на майката при възпитанието на децата, тук вероятно са и дали много добри съвети как да се справя с описаните неща.
Виж целия пост
# 101
Твърдата ръка създава спокойствие у децата. Кой както иска да го разбира, но в никакъв случай не говоря за физическо и психическо насилие. Дъщеря ми беше на 5 и видимо побъркваше баща си. Попитах я защо прави така, отговора беше - защото той трябва да се научи да е по-строг. Т.е. това, че той го играеше доброто ченге й даде сигнал, че нещо не е ок. Разиграваше го, за да го тества до къде са му границите и това, че все не успяваше да прекрачи линията й даваше нови идеи за изява.
След 2 години пък един път залитна в посока да тормози друго дете. Ами отнесе си последствията. Това й беше първото наказание. Нямаше как да оставя нещата така. Майката на другото дете ми каза, че за пръв път й се случва родител да накара детето си да се извини за дебилната постъпка.
Уча я също, че големите често грешат, не винаги разбират децата и децата трябва също да обясняват. Нямам проблем да си призная грешките и да се извиня. Ама и тя като сгреши, трябва да се извини и поправи.
В момента е на 10. Има много по-голяма свобода от повечето си приятели. Имаме си много голямо доверие. Едната й приятелка на няколко пъти ми е казвала, че аз много добре обяснявам на децата нещата от живота, изслушвам ги и давам съвети. Повечето родители само викали и не изслушвали децата. Обичат да се събират у нас и обичат и да си говорят с мен. Знаят, че ако правят нещо нередно, ще ги смъмря, но ще им обясня защо не бива така.
Виж целия пост
# 102
Децата винаги тестват граници. Е, не винаги - през 1-2 месеца. Щом усетите такава битка, защитавате докрай. Но, за да не се изтощавате от битки, налагате малко основни правила - към 10 примерно.
Виж целия пост
# 103
Аз пък прекрасно я разбирам майката, защото лично мен безредието и хаоса в дома ми могат да ме докарат до нервен срив. Мога да си представя какви усилия й коства да се занимава по цял ден сам - сама с 3 деца и колко изтощена и объркана се чувства. Дреболии, битовизми, нищо фундаментални важно наистина, но перманентно разхвърляният дом и въобще бъркотията в ежедневието може неусетно да те подлуди. Трябва твърдо и категорично да се покаже на децата до къде са границите им. Правила и ред, който да се спазва. Майката определя правилата, тя създава реда, от нея зависи хармонията и атмосферата в едно семейството. За мен като жена и майка е немислимо да абдикирам от задълженията си или да делегирам чисто женски отговорности на бащата. Може би защото имам дъщери, но се стремя да давам пример и насоки непрекъснато. Те гледат и попиват, създават си представи за ролите в семейството, възприемат неволно моя начин на правене на нещата, моя светоглед и т.н. Аз, въпреки почти 50 то ми години, съм запаметила някак си в ДНК то примерът на майка и на двете ми баби. Колкото пораствам( остарявам) толкова повече заприличвам на тях. А като млада се кълнях, че никога няма да имам нищо общо с техните възгледи. Затова майката да се стяга и си влиза в ролята. Няма кой освен нея да й възпитава децата.
Виж целия пост
# 104
Съгласна съм. Аз обичам да подреждам. Обаче да съм сама. Примерно бащата да изведе големите някъде в събота, бебето на шезлонга и бих се развихрила.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия