Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №22

-----------------------------------

Добър вечер.
Наистина много се забавиха с фрагмана. Явно ще остане за утре. Мернах в инстаграм снимка на Мурат и Ибрахим. Мисля, че е от 2014 година. Не си спомням, дали е качвана.


И преводът на 108 епизод с български субтитри.
https://m.ok.ru/video/2649616616132
https://cloud.mail.ru/public/rTqT/6wKLsmLDa
https://vk.com/video-113691288_456241673
Огромни благодарности на момичетата.

Здравейте!
Благодаря за превода на еп. 108 и за фрагмана!
Предстои изпит за тези, които не са разбрали началото на сериала. Ще се объркат още повече.
Зюлейха каза „да“ за втори път на Демир, но без да изчисти и без поуки за себе си за началото на техния брак. Видяхме реакцията и, когато и дадоха писмото на Демир до Хюля и всички сцени, останали в паметта и. С лекота каза на Лютвие, че не може да каже от сърце, че Демир не е бил способен да унищожи живота на едно младо момиче. Говороше за Хюля, имаше предвид себе си. Демир е унищожил живота на Хюля точно толкова, колкото и на Зюлейха. Тук трябва всеки да мисли с главата си. В Анталия Демир нищо не и каза, пое върху себе си „вината“, че не я е питал дали е съгласна да се омъжи за него. Зюлейха и сега продължава да оневинява себе си за началото. Който, каквото е разбрал, с това ще гледа сега и продължението.

Зюлейха хвана ръката на Хакан, който и подаде своята като мъж, подаващ ръка на жената на своя противник, от когото „Ще му взема всичко“, вкл. и жена му. За Хакан Зюлейха не е жената, която той обича, а жената на врага му; когато е със Зюлейха, Хакан ще отмъщава на Демир. Сега са в отделни стаи в хотел – той я премерва с поглед отгоре додолу, следващия път ще бъдат в една. Сърцераздирателна история със сестрата, но точно в този момент не мога да съчувствам. Глава на рамото на мъжа, с когото виждат по един и същи начин „унищожителя на женски съдби“ Демир: Хакан от съдружник в холдинга се изкачва  до "съдружник" във всичко.

Лютвие и Сание са отворили „кухнята“ за  нещата и заедно са в Испарта. Фикрет ще преследва същата цел, но по друг път: „Да не ми е името Фикрет Фекели, ако не разбера кой си ти Мехмед Кара!“

Зюлейха не за първи път сваля втория пръстен от Демир. Е, сега как се засили. Историята на Хюля, събрана с нерешеното начало от живота и с Демир, предизвикват много удобна амнезия, която е нужна, за да се приближи Зюлейха максимално – колко смешно казано, до Хакан. Но по друг начин казано е много гнусно, докато дори още не се знае Демир на кой свят е. Но и след това ще си остане същото.

Когато протече цялата процедура в разбирането кой кой и холдингът си стъпи на крака, Зюлейха ще сложи на ръката си пръстена на Хюнкяр. Зюлейха Яман – тя не може да бъде нищо друго. Казвам го с гаранция. Същата, каквато имах и за това, че, за да обикне Зюлейха Демир, първо трябва да обикне земята на Чукурова, днес – нейна Родина. Най-важното е, че Зюлейха не си тръгна и не отведе децата на Демир от Чукурова. Всичко друго ще си дойде на мястото. На финала Зюлейха ще опознае Демир в цялост, моментите от началото няма да останат скатани в ъгъла, а ще бъдат разбрани и Зюлейха ще види и своята роля, по-точно – вина, в тях. Когато Зюлейха стане силна, ще бъде и свободна. Както обикновено, Демир я чака.

Хакан може само да съжалява с какъв човек е прекарал и прекарва живота си и му е позволил да го съсипе. Когато остане само любовта, ще съжалява за всеки миг от това начало, което гледаме сега. За Зюлейха то е времето, в което събира информация за Мехмед Кара, за когото утре ще знае, че е друг човек. Колкото повече Зюлейха научава за Мехмед, толкова повече ще разбира и опознава Демир. 

Точно! Самоинициатива е.
А това с търсенето на дъщеря в Измир да не е някоя грешка в превода?

Може би Зюлейха се чувства толкова виновна заради ужасния си мъж, че неговата жертва тя  приема за своя дъщеря.
Колкото и да и откраднат, ще остане и за Зюлейха. Щом вече се харесаха, ще започнат да работят и ще започнат да разбират откъде изтича.
Може да е самоинициатива на жените. Толкова по-зле за Абдулкерим. Демир сигурно е плащал, както двете казаха, защото е човек със съвест и му е било вменено, че той е виновен за това Хюля да иска да се самоубие. Не са получили последната „вноска“ и са тръгнали да си я търсят. Но: със сигурност те не са видели там само Демир. Те дават следа към Абдулкерим. А може би и за други неща ще знаят, които са свързани със съвместния бизнес и мафията.
Припаднала от глад...мисля, че вече е време за писмото в Гюлтен.
Може Бетюл да е разбрала в разговор с  Фикрет за последните събития – върви след тях, и да е казала на Абдулкерим. Още не е време да се разбира кой е Мехмед Кара.


Хакан е тръгнал със Зюлейха за Измир, за да не разбере тя, че той не е Мехмед, а Хакан. Затова са в хотел и явно е предупредил жената, която се грижи за сестра му, да не го нарича Хакан. Обаче изведнъж  вижда снимката си на масичката с настолната лампа зад Зюлейха, какво ли е направил, за да не я види и Зюлейха? Дори и край това болно момиче - всичко е лъжа.
 

Здравейте! Благодаря за фрагмана, снимките и коментарите. Задава се интересен епизод. Според мен реакцията на Зюлейха  е доста закъсняла. Още когато се влюби в Демир ми се стори пресилено и нереално. Не че човек не може да изпита чувства към палача си, но това си е "стокхолмски синдром" , което не говори добре за Зюлейха. Доколкото можах да  разгадая характера й, преди всичко е добра майка, а после съпруга. Няма нещо, което не би направила в името на децата си и затова прие и брака си с Демир. Първо заради Аднан Йълмаз,  после и заради Лейля.  Онова, което нарича любов към Демир  си беше начин да намери мъжка рамо, на което да се облегне след смъртта на Йълмаз. Но и него не оплака както подобава на жена, чиито любим си е отишъл преждевременно от този свят,  по когото силно  копня и се бори да бъдат заедно. Два сезона и десетина серии от трети сезон оставиха впечатлението, че двойката в сериала е ЗюлМаз, макар тя да беше жена на Демир Яман и той да беше людо влюбен в нея. Сега защо отново се връща към началото? Наистина не мога да разбера. Да, Демир има вина, но и Зюлейха трябва да понесе част от вината.  Защо не си тръгна, когато беше възможно това след смъртта на Йълмаз и хората  щяха да я знаят като вдовицата на Йълмаз.  Вместо това сценаристите решиха да ни дадат една напудрена история и да избелят образа на Демир, сякаш това щеше да занули миналите му деяния към нея и към други хора. Та това е човекът, който в гнева си запали колибите на бедните сезонни работници само защото една от тях беше дала убежище на Йълмаз. Запали малкия конак.Та   Шермин му е близка роднина.  А за стореното на Зюлейха да не говорим. Не разбирам как толкова хора търсят голямата романтика в отношенията между Демир и Зюлейха.
В този сезон се появи и Хакан на хоризонта. Та да видим как сценаристите ще решат да съберат Хакан и Зюлейха. Как ли ще реагира Зюлейха  когато излезе наяве фалшивата самоличност на Мехмет и истината за отмъщението на  Хакан?   Струва  ми се, че той говори за мъст, но хлътва все повече и затова имам съмнение, че накрая ще се откаже от отмъщението. Към финала може да видим един много различен от началото Хакан.

Добър вечер
Изгледах превода и отново благодаря на нашите дами.
(Бях отвикнала да гледам този сериал на български и сега разбирам, че ... друго си е удоволствието от гледането на роден език.)
Погледнах си и поста преди превода и леееко ще се коригирам. Става дума за отношението на Зюлейха към Фикрет. Повод за това ми дава разговорът на Сание със Зюлейха на терасата. Страхотно проведен диалог на Сание - внимателно и добронамерено. (За какво се скарахте? А дали не се опитва да те защити, защото си му снаха? За да не се опитва някой да говори лошо, като ви види с Мехмет. Какво ли ще каже на Бетюл... Може да поиска "отчет". Какво е правила Зюлейха, къде е ходила... И по въпроса за Бетюл и какво ще му каже като "добро момиче": Ами ... мога да кажа съвсем различно, но не искам, защото ще кажеш: "Това твоя работа ли е?" Хората друго говорят, че целта на Фикрет е да вземе богатството на Яман...) Истинско съкровище си е тая Сание. Това, което Фикрет не успя или не може да й каже, каза го тя.
 Зюлейха е много чувствителна на тема свобода на действията и има защо. Тя преживя ужасни неща в тоя конак и няма как те да бъдат забравени. Може временно да бъдат изтласкани в подсъзнанието, но при всяка ситуация, аналогична на преживяното, те неминуемо ще изскачат. Защото това не беше само в началото, всъщност и в края на брака си тя не беше спокойна, все й се сервираше нещо. Така, като се замисли човек, щастието й беше твърде кратко. С агресивната си намеса Фикрет сякаш й напомни минали времена. По отношение на другото - оставам си на същото мнение. Зюлейха, за да управлява конака и холдинга, трябва да излезе от миналото си и от едно затваряне в болките и нещастията. Иначе все ще се доверява на неподходящите хора. Между другото, решението й да се види с Хюлия от фрагмана) аз намирам за правилно. Друг е въпросът как ще излезе от тая среща - нещастна и самооплакваща съдбата си или ... по-силна и свободна.
И още нещо. Писмата на Демир до Хюлия напомнят онова на Аднан Яман до майката на Фикрет, във връзките си мъжът решава кога свършват и как свършват. Дано и при Фикрет не стане същото с Бетюл, щото се поддаде на моментен порив, а Бетюл не е от склонните към самоубийства.

Здравейте и от мен
Благодаря на екипа за превода!!!
Благодаря ви за всичко споделено!
Във всеки от вашите коментари намирам и части от моята гледна точка по отделните ситуации и моменти.
Все още не знаем, какъв е бил планът на Зюлейха в началото, тя не го сподели с нас чрез мисли или разговор, не ни го "споделиха" и писмата й. Знаем, че в писмата й няма писано за това, че Йълмаз е баща на Аднан. Иначе Гюлтен щеше да знае, тъй като е чела всички писма. Дали Зюлейха е искала да сподели с Йълмаз този свой план? Възможно е, но аз имам някакви съмнения. Като цяло, какъвто и да е бил планът на Зюлейха, за мен лично, този план е бил свързан по-скоро с детето Аднан, а не с Йълмаз. В най-добрият случай, Йълмаз би бил освободен след 15-20 години при присъда за непредумишлено убийство. Но, присъдата му беше друга - за умишлено убийство, защото хората на лихваря бяха свидетелствали, че той имал дългове пред лихваря и стовариха и техните незаконни прояви на него. Така че, Йълмаз беше обвинен в предумишлено убийство и с утежняващи вината обстоятелства за някаква незаконна дейност. Йълмаз щеше да лежи в затвора до живот. Това Зюлейха добре го знаеше. Фактът, че тя не помогна с показания съм го споделяла многократно, но така или иначе, Демир нищо не можеше да стори за Йълмаз, освен да му осигури някакъв комфорт в затвора. Така че, за мен - Зюлейха е планирала бъдещето на детето си от Йълмаз, а не някакво спасение за Йълмаз, така както твърдеше винаги. Такова спасение за Йълмаз нямаше как да получи нито чрез Хюнкяр, нито чрез Демир или чрез адвоката им.
Появата на Шади, лично за мен, постави много въпроси за онези начални моменти. Дори и да си обясня фактът, че Йълмаз не се сети за Шади, защото е бил в шок, паникьосан и т.н.; дори да си обясня това, че не се свързаха с Шади впоследствие, защото бяха бегълци и бяха тръгнали по друг път и да речем не са искали да въвличат Шади в тяхната ситуация, то не мога да си обясня фактът, че Зюлейха не се свърза с Шади след ареста на Йълмаз. Йълмаз вече не беше беглец, а беше арестуван, обвинен и впоследствие хвърлен в затвора. Дори и да оставя настрана това, че Шади можеше да е огромна помощ за Йълмаз: и чрез адвокати и/или чрез предоставяне на нови доказателства, бидейки полицай или бивш такъв или чрез искане за нов процес, то не мога да пренебрегна това, че Зюлейха се подведе по Хюнкяр, а реално е имала на кого да разчита. Спомням си, че навремето доста спорихме, защо Зюлейха не си тръгна от конака и на кого е можела да разчита, бидейки бременна и т.н.; дали Вели щеше да я пордаде отново, ако тя се беше прибрала в Истанбул и т.н. И сега се оказва, че тя е имала семейството на Шади, който ги "има като деца" и нея и Йълмаз: човек на закона, който познава много хора и върши добра следователска дейност; човек с добър стандарт на живот; човек, който нито би позволил Вели да я продава пак, нито би позволил Зюлейха да гладува и да се мотае по улиците немила-недрага. Шади, когото ни представиха сега би се погрижил за Зюлейха и бебето й; би й намерил работа и би легализирал детето чрез брак с Йълмаз, дори и в затвора (това е позволено). Фактът, че Зюлейха остава в конака, уж следвайки плана на Хюнкяр ме навежда на мисълта, че тя самата е имала свой план, така както вече сме коментирали. Но, нейният план е бил различен от този на Хюнкяр, в какво и как...това не знаем. Защо, обаче, тя се остави да бъде уж изнудвана от Хюнкяр, при условие, че е имала други възможности, това също не знаем реално, но аз си мисля, че всичко е било в името на детето й с Йълмаз. За друга причина ми е трудно да се сетя. Зюлейха е искала детето й да е наследник на богато семейство и да има добър живот пред себе си. В тази насока бяха и действията й след смъртта на Йълмаз: тя остана заради децата си и заради това, че като Яман, Аднан има много повече възможности и добро бъдеще пред себе си.
За сегашната ситуация: да, има много "неизчистени" неща от миналото, а трябваше вече да не е така. Зюлейха каза "да" на Демир и се съгласи да се омъжи за него отново. Това означава, че тя би трябвало да е приела, осъзнала и простила всичко до момента. Да е приела нещата такива, каквито са се случили; да е осъзнала и своята вина и своята роля за развитието на събитията; да е простила всичко и на Хюнкяр и на Демир; да е осъзнала и защо те са постъпвали по един или друг начин, да е честна и със себе си, защо и тя е вземала едни или други решения.
Аз не мога да разбера, какво толкова е драстичното в историята на Хюлия, което разтърси Зюлейха. Хюлия и Демир са имали връзка по взаимно съгласие; прекратена е от Демир, но никой не знае, защо точно и поради какви причини и следствие на какви фактори. В крайна сметка, Демир има правото да се оттегли от тази връзка, както това право има и Хюлия. Никой не знае, какво е накарало Демир да вземе това решение, а надали и Хюлия знае цялата истина. Демир се жени за Филиз. Дали това е негов избор или е натрапен от Хюнкяр, това също не се знае за сега. Това, че Хюлия не е приела действията на Демир и го е заплашвала и изнудвала с живота си, е нейно лично решение; също е и лично решение това да посегне или не на живота си. Защо Зюлейха веднага прие, че Демир е "захвърлил" момичето?! Защото тя е направила опит за самоубийство ли? Да, тъжно е....но това не дава основание веднага да бъде обвиняван Демир. Той и сега дори не може да обясни, не може да се защити. Това се е случило преди повече от 15 години, бил е много млад...може да е съжалявал, никой не знае, той как се е чувствал. За мен, тази реакция и на Хакан и на Зюлейха е доста пресилена. Особено тази на Зюлейха - че и вече пръстен хвърли, че и миналото си спомни. Нали това минало беше същото, когато каза "да" на Демир; това минало е едно и също и след смъртта на Йълмаз и при историите с Юмит. И изведнъж, Зюлейха реши да си спомни, какво й бил сторил Демир...ами не ми е ОК това.
Да, Хакан явно е казал на Хюлия и на жената, която се грижи за нея да се правят, че не го познават. Забравили са снимката. Зюлейха сигурно няма да я види. Не знам, в момента, Зюлейха просто се лута. Попадна под влиянието на Кара и започна да се люшка насам-натам. Да видим, кога и как ще се осъзнае. Но, явно Хюлия се е съгласила да "играе" играта на брат си и то по отношение на една жена, която нищо лошо не йм е сториля. Защо? Демир го няма, сега ще лъжат Зюлейха, ще за заблуждават, а тя няма нищо общо с тази история, тя дори и Филиз надали има. Интересно ми е да разбера, защо Хюлия се е съгласила на това, какво очаква...да накара други невинни хора да страдат, че да й олекне на нея ли?
Лютфийе и Сание пред магазина на Кара в Испарта. И аз мисля, че те няма да узнаят истината сега. Но, не мисля, че ще пострадат, АКадир надали ще рискува да ги нарани. Може би АКадир е говорил с човека от магазина, може да го е подкупил или заплашил и онзи може да им каже на двете за М. Кара, който е в Чукурова и инвестира там. Но, мисля, че и двете ще се усъмнят в нещо. Ще "тлее" това съмнение и няма да се откажат съвсем. Може и Фикрет нещо да разбере от майстор Исмаил: дали за това, че Фекели не е бил в Анкара или за разговора му с испартанеца.

Здравейте!
Благодаря за коментарите!
С историята на Хюля започна промяна в цветовете, използвани от продуцентите в клиповете за 109 еп. – тъмни, землисти, както и в орнаментите – преди маслинови клонки, сега – едри тъмножълти откъснати листа.  Сякаш влизаме в природната картина от началото на текущите епизоди - есен, някакъв край. 

Изненада ме не това, че Зюлейха реагира на историята, а начинът и силата на реакцията. Не ме убеждават нейните думи за това как е могла да забрави какво Демир им е причинил, защото тя не е забравила това, тя го е простила. Прошката беше специална част от разговора им при второто „да“. Има нещо друго, което стои зад драматичната реакция на Зюлейха. Според мен, това е пределният момент във взимането на решение от Зюлейха за по-нататъшните и действия. Иска сякаш да убеди себе си, че Демир е лош и тя е права да постъпи така, както тя вече всъщност е решила, а историята с Хюля дава повод.
Последният път, когато Зюлейха каза, че Демир е жив и да не говорят за него, все едно е умрял, беше на срещата на сдружението за експорт. Тогава дойде новината за смъртта на Фекели. Следват трите сцени с портрета на Хюнкяр – снимката на Демир е вече върху нея, изказани са и изиграни двата пътя, по които Зюлейха може да поеме оттук нататък. Въпреки настояванията на Фикрет, Зюлейха избира пътя с Мехмед и това пролича на важната сцена в градината. В тази последователност, когато надежда за Демир вече няма и двамата  силни покровители не могат да я защитят, историята с Хюля се явява тогава, когато Зюлейха вече  трябва да направи прехода от Демир към Хакан. Пътуването до Измир, изхвърленият пръстен от Демир, хващането ръка за ръка с Хакан, пътят започва от конака на Яман и завършва  при семейството на Хакан и т.н. са метафора на един край и ново начало, нов път. Драмата в Зюлейха е за Хюля, но същинската драма е от това, което предстои и Зюлейха се подготвя за него. Не знам дали тук Зюлейха гледа към снимката на Демир с маслиновите клонки, но  докато двете жени четат писмото, Зюлейха според мен без думи иска прошка от Демир. Цялата истерична реакция около тази история, според мен, е реакция на Зюлейха, предизвикана от мисълта, че тя вече е направила решителната крачка към Хакан, а Демир може да вижда това отнякъде. Тази крачка е не само по отношение на любовта, тя е по всички въпроки, които се отварят в общественото пространството за Демир след тази нейна крачка. Зюлейха страда от това, което трябва да направи. А какво трябва да очакваме като продължение от нейното сегашно решение, това знае само Зюлейха. Историята на Хюля и послужи за скриване на истинските чувства в този момент зад история, която е от друг порядък.
За тези, които смятат любовта на Зюлейха към Демир за измислена или я свеждат до любов към бащата, това, което пиша, вероятно няма да има смисъл. Но аз съм на друго мнение, което съм си изградила от видяното дотук. Вътрешният свят на Зюлейха, който ни показват в музикалните паузи от 4 сезон, освен сцените на такава тема, говоротя сами за себе си: в тях основни са любовните сцени, една от тях е от втори сезон. 
 
 
Защо Зюлейха избра Хакан пред Фикрет? Фикрет предлага несигурност: след смъртта на двамата големи в Чукурова, защо да вярва на Фикрет – той непрекъснато налита на бой, а утре може и той да  изчезне. Хакан предлага любов и работа, което за Зюлейха в момента означава мир, и напредък. Цената за това Зюлейха вече разбра, засега само тя ще плаща, държи се с Хакан съответно и се подготвя за последната стъпка.
Зюлейха е силна, защото следва решения, които се зараждат в нея, решения, за които се вслушва във вътрешния си глас. Това и позволява да прецени силите си, да следва  дълго един и същи път и да остава концентрирана. Нейните решения лежат върху постоянни  ценности и имат ясна цел. Такова е и решението, което взима сега. Това няма нищо общо с живота и в конака, защото Зюлейха дойде в конака с този свой характер. Първото и решение още в Истанбул е такова: въпреки Йълмаз, тя го последва, а после действаше напълно независимо от него: той не разбра нито какво тя събра като информация в конака, нито какви намерения има, нито дори това, че ще имат дете. Всичко, което Зюлейха направи до брака с Демир, отразява нейното самостоятелно мислене и действие. За Зюлейха любовта и децата са неразделно цяло: нереално е да се мисли, че тя се омъжи за Демир, за да спасява Йълмаз. Тя се омъжи за Демир, за да спаси бъдещето на Йълмаз чрез негово дете, на което Демир трябваше да даде временен или подслон завинаги – според развитието на нещата в затвора. Сега Зюлейха е пред същата ситуация: опасността е за децата на Демир. Тя изказа това много ясно в сцената в градината. Когато Демир го няма, възможните бащи са същите двама от сцените край портрета на Хюнкяр: в отсъствието на Демир мястото заема Фикрет като брат на Демир или съответно - Хакан. Интересно е, че досега, с изключение на сцената от прострелването на Юмит, когато Хакан наблюдаваше Зюлейха с Аднан, въпреки многократното посещение на Хакан в конака, още не са го срещнали с децата. Вероятно пазят такава сцена за проследяване на неговата реакция. Сега за Хакан Зюлейха е само жена, но да бъде баща на нейните деца би било естествено продължение.
Фикрет е дете израснало без баща, със смъртта на Фекели по всички възможни начини: пръстенът на Фекели, неговите мисли, съединяването на гроба, Фикрет показва ясно, че иска да бъде  като Фекели, който е баща на цяла Чукурова. Братството с Демир, продължило само няколко дни, но решително завладяло съзнанието му, потенциално дава възможност на Фикрет да стане баща на децата му - без да е нужно да е съпруг на жена му, разбира се, но засега Зюлейха го отхвърля.
Ако изключим малкото, което знаем за сестра му и брат му, още не знаем нищо за семейството на Хакан, трябва да чакаме развитие. Вече поелата към него Зюлейха, му отваря пътя първо към себе си, после, ако реши - и към децата.
Зюлейха вероятно отново ще използва любовта за най-благородното: засега сигурност за децата, а впоследствие и да открие най-подходящия за ролята на баща на мястото на Демир.
Зюлейха и преди, и сега се насочва към най-високото; тя не търси помощ от приятелки, от познати, а преценява кой е най-силният и директно върви към него. Това е за разлика от съветите на Абдулкерим към Бетюл, който я насочва към низшия персонал. Както преди без особени колебания, се насочи към Демир, така сега Зюлейха е преценила, че с Хакан идват и бедите, но там е и сигурността за нея и децата. Засега не напада Бетюл, но я наблюдава и веднага след като разбра, че се виждат с Фикрет, я настани/изгони в друг кабинет. Когато започнат работа с Хакан, комфортът за Бетюл съвсем ще приключи.