ДЕВЕТИ клас 2021/2022 - На прага на девети клас ударно засипаха ни с тестове завчас! - 2

  • 40 192
  • 740
# 300
Аз за съжаление от край време съм си такава за най-близките. Като нещо не е наред, едва успявам да се събера и да запазя съзнание и не припадна. Слава Богу явно обикновено държа докато стигнем до лекар примерно и после се чудят кого по-напред да спасяват Flushed . На баткото като трябваше да му сменяме едни превръзки, беше се порязал на някакво колче при тичане за автобуса и беше на кантар дали да се шие. Мъжът ми направи превръзка, каза, че ще успее да зарасне без шев и замина по пътищата и аз трябваше да я сменя след ден-два. Ей колко пъти щях да припадна в тая баня. Успяхме да я сменим с общи усилия, но колко пъти залягах по пода, дишах дълбоко, докато закрепя. Да е бил на 10-тина години младежът. И да беше 2 см срязаното Stuck Out Tongue .
Сега последно малкият като сцепи главата в Балчик - пълно спокойствие и хладнокръвие до момента, в който го залепиха в Спешното. После една изпълзях отпред да седна на дна пейка. Докторът искаше да ми бие инжекция. Явно психиката е голяма работа. Самата мисъл, че нещо с близките ти не е наред, те изкарва от строя чисто физически.
Виж целия пост
# 301
Бланк, точно откакто мама почина се сринах така.
Виж целия пост
# 302
Здравейте!
Нормално е да се притесняваме така за близките си и особено при децата...

Официалните празниванив на рождения ден на набора свършиха😃..На обед се почерпихме с моите родители, а  следобеда с аверите си - в заведение. Доволен е много от подаръците, пари от родата, а от компанията му - професионален колоездачен панталон..Моят подарък пък бе безжични слушалки. Успях да го изненадам, така и не ги намери до днес 😃. Има си големи геймърски, имаше и безжични като кара да ги ползва. На турското море обаче прецака едната. Оттогава го възпирам с какви ли не доводи да си купува. Бях решила това да ми е подаръка още тогава. Та, цяло лято успях да го залъжа. Снощи, след 00 ч като му ги подарих, се хвърли в мен с крака, увити около кръста ми като бебе 🤣, въобще не беше и предположил, че бих му купила и то точно такива...
Виж целия пост
# 303
О,рожденик!  Да е щастлив и късметлия!
Виж целия пост
# 304
Честито на момчето ти Air!❤Да е здрав и все така смел и борбен!

Аз съм от мобилизиращите се: вътрешно съм притеснена, но във важни моменти се събирам и действам. Особено за децата и ММ знам, че нямам право на срив. Паниката никога и никому не е помагала.
След като мине кризата с близък човек, тотално окапвам физически и имам нужда от почивка.
За себе си пък въобще не се притеснявам, оставям това на близките. В най-трудните от здравно за мен естество моменти съм била винаги дзен, някак далечно ми е, все едно не се касае за мен. Може би е някакъв механизъм на самосъхранение, не знам.
Виж целия пост
# 305
Еър, честит рожденик! Да е жив и здрав, все така знаещ какво иска, постигащ целите си, летящ цял към мечтите си!

Слава Богу, с детето не се е налагало да превързвам много рани. Най-сериозно беше, когато в 3та или 4та група в градината се беше нацелила между веждите на масичката. Госпожата много се беше изплашила, може дапси е мислела, че ще се карам. Взех си я и слагах пудра. Сега има лек белег.
От почти година промивам и сменям превръзка на рана след дълбока операция. Ами, в началото ме беше леко страх, но не беше моментът да го показвам. Мечка страх, мен не страх. Няма кой друг.
Виж целия пост
# 306
Аз се мобилизирам и после окапвам. Даже редовно съм стигала до някое разболяване след стрес.
Виж целия пост
# 307
Air, честит да ти е рожденика!

Нещо съм изпушила напоследък- много работа, все още докупувам разни учебни тетрадки, водя седмокласника на първи уроци за НВО, на Соня слагаме брекети и т.н. Толкова съм бъгнала, че съм забравила да платя сметките и бяхме на косъм от спиране на тока, а вчера ми звъннаха и от софийска вода, че и там имам 2 фактури за плащане. пропуснах и една онлайн родителска среща. Или трябва да си записвам или да почвам гинко-билобата. 😥

След стрес и притеснения имам световъртеж, удря ме във вестибуларния апарат и 2-3 дни докато се успокоя ужасно ми се вие свят при резки движения и като лежа нормално.
Виж целия пост
# 308
AIR, здрав, щастлив и обграден с добри приятели да е младежът!

Аз също съм много притеснителна по отношение на болестите на децата. Реагирам на момента с разстройство, а след като премине болестта съм като прегазена. С травмите определено не съм толкова зле, реагирам адекватно в момента, после съм изцедена, но не като при болест. Работила съм в реанимация и в операционна. Blush
Виж целия пост
# 309
Air, честит рожден ден на младежа! Желая му много успехи във всички поприща! Много хубави подаръци Hug
Виж целия пост
# 310
При болестите е друго. Пак 3та, 4та група в градината есенно-зимния период беше абонирана за настинки (вируси) - почти ежемесечно караше нещо. Явно изграждаше имунитет. В момента, в който се възстановеше, аз лягах. Като скачени съдове бяхме. Колкото боледувах тогава, не съм боледувала преди това за целия си живот.
Виж целия пост
# 311
Добро утро, момичета!
Благодаря за пожеланията! Да ви се връщат стократно!
Днес се очертава мъррзелив ден..Наборът е с готова програма, според която в 13 ч ще излиза, а сега трябваше вече да е започнал да учи, а той спи 😈..Положително в главата му е "и утре е ден" (втора смяна е)
Виж целия пост
# 312
Еър, честит ти рожденик. Нека расте здраво и щастливо момче и след години да си горда, че си отгледала стойностен човек. Каквато е и целта на всички нас.
Аз днес малко разнежено докато четях си мислех - година след година , вече девет на брой споделяме радостите покрай отглеждането на децата. Порастват неусетно и след има няма 3 години ще си честитим завършвания, студентство. А после в темите за снахи и внуци. Grinning

Наборчето спи. Днес му е единствения ден за почивка. Да си поспи на мама момчето.Grinning
Виж целия пост
# 313
И аз съм от паникьорите от болести, за съжаление и за дребни неща. Това нещо го развих след една операция моя преди 3-4 години. Дотогава бях бетон и винаги съм се мобилизирала. След нея рухнах, а не беше нищо особено. Сега съм много тревожна при боледуване и на близките, и на мое. Такива сценарии ми ражда главата, че не е истина. Психиката наистина е невероятно нещо и когато тя се бъгне тялото реагира чисто физически.
Виж целия пост
# 314
Когато през 2014 година наборът си разби физиономията в задното стъкло на спряла кола, изкарахме няколко часа в спешното и после в лицево-челюстна хирургия. През цялото време се държах и ръсех такива майтапи, че хайванчето накрая през зъби изсъска "Мамо, моля те, спри да ме засмиваш, че боли ..." . В момента, в който го зашиха и олепиха с бинтове и марли и седнахме на дивана в сестринската стая да им изяде бонбоните, аз рухнах и ми омекнаха краката. Една кутия си замина, докато се окопитя и събера сили да стана и да го прибера с колата вкъщи. После нямах сили да му сменям превръзките и да е жива и здрава комшийката ни медицинска сестра, която слизаше да го обслужва. Прималяваше ми само като му гледах тропосаната физиномия. С марлите някак го приемах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия