Агресивни деца, как да постъпя вече...

  • 6 981
  • 66
# 45
Един път се е случило да видя да ми бият детето и направо превъртях. Осъзнах какво значи "Да си излезеш от кожата". Ситуацията беше следната- бяхме на една площадка и едно момче взе играчката на дъщеря ми. Казах и, че не е проблем, нека да си поиграе, после ще си я вземем. През това време то пищеше, хвърляше пясък по другите деца и т.н. Стана време да си ходим, дъщеря ми отиде да си я поиска, той не и я даде и тя сама си я взе и тръгна към мен. В този момент онова дете започна да я налага с юмруци по гърба. И като го хванах за раменете, хубаво го разтърсихи го питах кой си мисли, че ще бие. По някое време все пак се появи баба му. Направих я на 2 стотинки, тя ми каза, че аз съм агресивна. Какво толкова, били деца.  Аз съм на мнение, че заради това го има домашното насилие, защото някои деца от малки ги учат, че да биеш/търпиш е ок.
Слава Богу, че не му направих нещо на онова дете, бях способта и шамари да лепя и да го метна някъде. Просто буквално не бях на себе си.
Сега, ако видим, че е там- не ходим. Не бих я навирала при агресивни деца, защото да и на 5 г може да си агресивен.
Виж целия пост
# 46
На 5 перфектно се научават на агресия, омраза, егоизъм, дискриминация... Само като каже "няма да съм ти приятел" значи светът е свършил.
Трябва да се обясни на детето, защо мама не желае детето ѝ да играе с тези деца, ако трябва те се определят като "лоши" деца, но детето трябва да разбере желанието на родителя.
Щяла да се увеличи враждебността ли? Ми, нека да посмеят да я увеличат и да си сърбат супата после. След предупреждение следват актове, явявания пред квартален, глоби за нарушение на предписание... Те сами ще се отдръпнат, ако се стигне до там. Така че смело игнор и им покажи, че вече няма да ги толерираш.
Виж целия пост
# 47
Моята дъщеря си я гледах до 5-годишна, защото имахме бебе, та затова и тя не ходеше на градина.
И след зимата излизаме ние на площадката, там някакви деца-приятелчета помежду си , на подобна възраст, играят си. И моето момиченце като вълче започна да им се зъби и да ги гони от пързалката, цялата групичка от 3-4 дечица.
И те дойдоха да ми се оплакват от нея.
Аз се шокирах, защото явно беше станала вълче-единаче и я записах в градина. Оправиха се нещата, запозна се с много дечица и вече си играеше с тях.

В твоя случай, след като детето ходи на градина, значи си има приятелчета и няма опасност да стане единаче. Нищо няма да му стане след градина и през почивните дни да си играе самичко, ако няма време да го водиш на друга площадка.

Просто вземи незабавно мерки и не се занимавай повече с тази групичка, и майките, и децата. Да си живеят, както знаят, ти в пътя няма да ги караш и на нищо няма да ги научиш.
Виж целия пост
# 48
Моят си е единак, ама вече установих, че характерът му е такъв. Сега пък, тръгна на училище и занималня и му е приятно там.
Виж целия пост
# 49
Избягвай групичката агресорчета и дебилните им майки.
Намери си друго място за разходка и друга компания.
Подбирай средата.Важно е за детето.
Виж целия пост
# 50
sea.sea , има си такива хора, дебелокожи. Докато тяхното е  добре, и мачка, няма проблем, деца са, да се оправят, но щом тяхното го "отнесе" настава драма. Ние имахме ситуация, когато нашето беше на около 3 или малко по голям, пуснали сме го на клатушка, количка, единична, няма място за две деца, идва баба с внуче, момиченце, и малката почва да се катери и да се бута, и да досажда. Моето почва да бучи и да се сърди, казвам на бабата да си отмести детето, защото моето иска да си седи само, не върху него да има друго дете, тя "Ааа, те са деца, ще се разберат". Понеже много добре знаехме накъде ще избият нещата, се бяхме и приготвили... моя син успя да избута другото дете, мъжа ми стоеше зад него, и го хвана.
 Естествено моето беше обявено за лошо, преживяхме го някак си...
 
 За казуса на орхидеята, бих се дистанцирала максимално, с прост човек управия няма. И бих пуснала сигнали където трябва. Тези хора вероятно въобще не осъзнават на кое дъно са, и приемат поведението на децата си за нормално.
Виж целия пост
# 51
Мисля да се включа с цялото си уважение, разбирателство и любов. Моля ви, дами, не ме изяждайте. Защо възпитавате децата си да са агнета? Агресори е имало, има и винаги ще има. Научете ги как да се справят с тях. Да, заобикаляте ги и ги игнорирате. Това работи в повечето случай. А като дойдат и ти ударят шамар тогава какво правиш? Агресивните настъпват защото няма ответна реакция. Ако отсега научите децата си да бягат и отбягват проблемите то не се чудете защо в по-късен етап ги размятат и правят на парцали, а те само се носят по течението.
Виж целия пост
# 52
Детето се държи като жертва и те се отнасят с него като с жертва. Има деца, с които гаменчетата никога не биха си позволили подобно поведение. Малко си закъсняла, но все пак опитай се да изградиш дете със самочувствие. Не му се карай, не му налагай волята си, не го пречупвай. Изразявай одобрението си за всичко, което прави, дай му да се чувства сигурен и спокоен, че го харесват, какъвто е. Много важно - не говори пред него, че другите само с него се държат така, т.е. не му внушавай, че е аутсайдер. Ограничаваш по всякакъв начин контактите му с гаменчетата, включително и срещите поотделно, когато уж са "по-добри", но не демонстративно и не видимо за него - т.е. все едно е негово решение, а не твое. Доводът ти не трябва да бъде "те все те бият", а да му обясниш, че те не са забавни деца и може да намери по-интересни неща за правене от игрите с тях, включително и сам да си играе.
Предстои ви училище и ситуацията може да се повтори, дори да не сте в един клас със съседчетата, защото тази порода гадни хора я има навсякъде. Ако детето ти започне да търси на всяка цена нечия компания и одобрение, да се умилква, да се опитва да угоди, за да се държат добре с него - пак ще сте в същата ситуация.
Не трябва да се страхуваш, че от липсата на контакти с деца синът ти ще стане саможив. Точно обратното е - човек става такъв от общуването с неправилни хора. Ако сега контактува с деца, които го тормозят, ако в началното училище пак го тормозят - в пубертета вече ще си имаш един изграден вълк-единак. Ако обаче на тази възраст детето има пълноценно общуване с възрастните около себе си - това е напълно достатъчно за психическото му развитие. На тази възраст децата много ценят приятелството, но всъщност въобще не умеят да бъдат приятели и контактите с връстници по-често са повод за отрицателни емоции. Като пораснат и узреят малко повече - тогава си намират истински приятели.
Виж целия пост
# 53
Аз имам по-голяма сестра, с която ходехме заедно на детска градина, тя в по-горна група. Спомням си, че имаше едно момче от нейната група, един калпазанин дето баба му работеше в градината, та беше много отворен.
Та въпросното момче много тормозеше сестра ми и тя постоянно ревеше от него. Само като я види и почва, явно си я беше нарочил за жертва.
Един път пак така нещо взе да се заяжда с нея, тя стои и реве, а аз като видях и директно се хвърлих в боя, хем бях 1-2 години по-малка от него. Не му бях много равностоен противник, че му стигах до корема някъде, ама това не ме спря. Много изненадващо му дойде, не беше свикнал някой да се защитава. Та разсеях го за малко, сестра ми избяга, аз след нея, и той по нас да си довърши работата... да, ама в края на коридора чакаше нашта баба и като видя как той продължава с тормоза директно му плесна един шамар... много добре му дойде. После дойде неговата баба и двете баби се скараха Simple Smile Но след тоя случай повече тормоз от негова страна нямаше.
Та искам да кажа - понякога си има нужда от някой и друг отрезвяващ шамар, само с говорене не става...
Виж целия пост
# 54
След като са там родителите, и децата са петгодишни, няма как чужд родител да удря шамари.
Виж целия пост
# 55
Не прочетох цялата тема, може и да повтарям някого.....

Защо изобщо допускаш тези деца до твоето и защо за Бога търпите това поведение? Като стане нещо подобно, развикваш се, заплашваш ги със саморазправа и повече не си пускаш детето при тези деца....
Най-добре го научи как да им отвръща, обаче може и да е по-стеснително детето и да не успява да се справи само.

Играй ти с детето - на топка, на федербал, ако трябва си стойте в двора на къщата и да играе там.

Явно авторката се е опитвала да говори с родителите, но те са супер селяндури, едва ли ще вземат отношение.
Виж целия пост
# 56
Ограничих контактите . Както казах викам едно момиченце да играят. Въпросните само им викат и сочат детски пистолетчета. Идват доближават и ги викат по имена, ако ги погледне, казва ще те застрелям. Казах му да не обръща внимание.
Не знам, защо въпреки всичко моя пак иска да ирае с тях, не знам защо, защо иска да го мачкат и бият, после да плаче, да му е гадно. Аз повече не мога да гледам това нещо, за мен идва и от родителите, които не вземат мерки.
Виж целия пост
# 57
Защото на тази възраст жадуват за приятели и социализация. В градината какво е положението с приятелите?
Виж целия пост
# 58
Има си приятелчета и това момиченце, което идва при нас и тя е от групичката.
Виж целия пост
# 59
Да,детето има нужда от приятелчета,но е добре да се научи да си ги подбира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия