КГБ = Клуб на Готините Баби - 206

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
БАБА СЪБКА
Хората прекарват живота си различно – кой както може, както го усеща и му е приятно.
Баба ми по майчина линия  живееше живота си, като го разказваше. Приказваше баба Събка за него от сутрин до вечер.
Случваха й се хиляди работи, главно защото тя ги искаше и предизвикваше, но то беше само за да говори за тях.
Най-много й се случваха сънища.
Пробуждам се аз сутрин рано-рано и чувам как тя пали печката, как чупи на коляно съчки и пръчки за разпалка, как смачква вестника и го къса на ленти, как драсва поне два пъти кибрита и как огънят започва да се смее и да просветва.
Но най-много слушам сънищата й.
Ако баба разказва пред майка ми, сънищата й са провлачени, бавни и метафорични. Има река, през която някой от родата преминава, явяват се капки кръв – това било на истина, ако водата в реката е бистра – лошо, сълзи, мътна ли е водата – ще се радваме.
Майка ми е оперирана от стомах като дете и баба винаги споменава нещо по здравословна линия. Сънувала, че вдига тежко и я прерязало, било на болест, но накрая се явила баба Вътка, дето живее на края на селото, и носела големи ябълки, което пък било на любов. Думата любов винаги я казваше с едно затихващо „ф“ накрая.
Леля ми, която беше само малко по-голяма от мене, баба я затрупваше с по-конкретни и някак си реалистични сънища.
– Тотке, - започваше тя, - видях те нощес, че  караш колело надолу по баир и се блъскаш в язовира.
Леля се пули и се навежда към печката от страх и удивление. Как можеш да се блъснеш с колело в язовир, не е много ясна работа, но сънищата на баба се сбъдват и трябва да се внимава.
Леля още е мома и баба, разбира се, е сънувала млад мъж с къдрава коса, на копчета, който управлява камион. Камионът бил пълен с торби цимент и на един завой няколко торби се изръсили на пътя.
– Това пък какво е? – пита леля.
– Такова, да си опичаш акъла! Това съм сънувала, това ти казвам. А циментът е, щото момчето от сънуването ми е с дебела глава и може да катастрофираш с него.
Баба ми Събка е голям гявол, знае тя по кого вехне леля и за кого топчестото й лице става като божур, и сънува точно по-предназначение. Когато е майка ми, сънува специално за нея, когато е леля ми, сънищата й са по поръчка и в нейна посока.
Като се стопли стаята и се поразсъмне, баба почва да се стяга за гъби. Сума време обяснява колко е валяло вчера следобед, какъв е бил дъждът, как е валнал и какви точно са били капките.
Обяснява коя местност колко е стръмна, баш колко дъжд може да поеме.
– Кукурадова могила е отцедно място, там дъжд се не задържа. Днес татък няма да ходя. – Решава тя. – В Свински дол е усойнина, като за манатарки. Ще мина и през Биволарника за печурки. Тревата е голяма и напича.
И така нататък, и така нататък – докато тръгне.
Дойде ли си след час и половина, три часа и половина ни обяснява всяка гъба къде точно я е намерила. Вади гъбите от престилката си, гледа ги и ни ги представя като на прием.
– Виж-виж я само каква ми е булка, мамина сладка! – Говори за гъбите булки.
  След това за пачия крак:
 – Много е хубав този пачи крак! – И слага пачия крак до кехлибарения си гердан. – Ама не са ли същите като зърната на гердана тези гъби, а? Иначе пачият крак е блажна гъба, стабилна, малка, а месеста.
 Как избира кои гъби да готви, в каква последователност и в каква цялост – за мен остава тайна. Защото ми се сливат сънища, дъждове, гъби и готвене.
 Следобед аз дремя по около час. Правя се, че спя, защото няма по-омразно нещо за едно дете да спи на обяд. Броя първо до хиляда, после доколкото преброя и се изнизвам.
 Но докато лежа, чувам баба да говори с фурнаджията – ту за черния хляб, с който храни кокошките и козите, ту за люцерната в големия двор на фурнаджията, ту за магарето му, ту за сина му, който учи в Машинно-тракторния техникум в Дерманци. И, естествено, знае всичко за учителите в техникума, особено за математичката Йонка Вутова, дето е роднина на една бабина роднина в Малка Брестница.
 Знае и че люцерната трябва да се събере до ден-два, иначе ще изгние от дъжда.
 Привечер разказва на дядо за разговора с фурнаджията, оплаква му се от мен, че съм се правел, че спя следобед, и подчертава, че не съм спал хич даже една минута .
 И тича да пере един баир дрехи, да храни животните, да слага вечеря, да клюкарства с комшийките, да поседи половин час на пейката пред къщата и да вика добър вечер на всеки, който мине покрай нас, да ме окъпе със слънчева вода в едно корито и да ме плесне по врата, че съм бос и ще си окалям краката.
 Дядо от време на време вечер свири на цигулка. Той е начален учител и свири на цигулка, но сега, като е в пенсия, главно копае лозе и лук, сменя плочи по двора или стои по цяла нощ при свинята, докато се опраси.
 И най-важното – вече никой не му прави бележка да си тъпче ризата в панталона, та да не му се смеят колежките в училището.
 А баба говори, говори, говори и върши всичко, и накрая ляга да сънува точно това, което й трябва.