КГБ = Клуб на Готините Баби - 206

  • 56 854
  • 763
# 285


Хайде ставайте , момичета!
Днес много работа ни чака.
Първо, задължителната разходка, около 10000 крачки. После магазина и кафето с групата.
Решила съм да приготвя жито ( за първи път), баница със спанак (има последен спанак в двора), кекс с ябълки, кифлички с кренвирш и питки със сирене.
 Не мога да пропусна Задушница. Много починали имам. А и брат ми беше старши лейтенант. Отиде си на 27 години. Тази е " войнишка" Задушница.
А после трябва и да почистя всичко. Аз я почвам , че няма време. След като си изпия кафето с цигарка.
 Успешен ден!
Яжка, последните ти два поста са уникални. Препрочитам ги и не спирам да се смея.JoyJoyJoy
Виж целия пост
# 286
Добро утро.
И аз допивам кафето, но колко още ще откарам преди да дам старт  на деня, не се знае.
В последните постове за Задушница пишете, пас съм  и винаги съм била. За мен близките хора са в сърцето, нито ядене, нито пиене им трябва там. ПрЕживе съм им го казвала на всички близки и никога, никога не съм ходила при тях с празни ръце, или нещо направено от мен, в редки случаи от магазина. Ииии, дано не ви прозвучи шокиращо и еретично, Задушница ми е като Денят за прошката, Денят на влюбените или 8 март - не ми трябва ден за да го проявя уважение, това се прави винаги, когато има подходящ момент... Толкова.  т'ва са мо'йте пет ст'тинки по темата Simple Smile.

Чудесно временце се е заформило последните дни у наше село.
Такова приятно слънчице е, че не ми се прибира в къщи. Вън съм по потник и къс клин, направо си е приятно късно лятно време Simple Smile. И моите цветенца, които са в сандъчета, а и не само, цъфтят та се късат Simple Smile. Все ги предупреждавам и им приказвам, време им е да ходят да спят в мазето, да приготвят пижамите и да ги занасям, но на тях хич не им се иска Simple Smile....

Хубав ден ви желая!
Виж целия пост
# 287
Добър ден пък!
Кафето изпито сега навън, че все има нещо да се довършва.
Клечко, вярно че полудяха цветята  и както лятото не са  цъфтят ,те се родиха след жегите.
Виж целия пост
# 288
Здравейте!   Фло е добре! Чухме се преди 10 мин.като прочетох,че се издирва.  Скоро ще е на линия.

Реших си дилемата с трета доза. Вчера направих антигенен тест. Имам 250 BAU -ml  при норма 110.Така,че ще почакам поне 3 месеца.

За Задушница в момента пека кекс, втасва питка, имам жито, ще купя още някакви пакетирани сладкишчета и днес надвечер ще отида до гробищата да  посетя всички мои най-близки хора, които за съжаление са там.  Преди ходехме заедно с девера и етървата, но преди 15 дни им се родиха първите внучета -близнаци и затова сега няма да ходят.
На всички желая спокоен ден!
Виж целия пост
# 289
Привет, красавици!
Ей ме на. Черен гологан не се губи.
Благодаря за загрижеността. 😘Отдавна имахме купени билети, но бяхме решили да не пътуваме. И точно за два дни се решихме. Та на бегом за антигенен тест, събрахме си багажа и на бегом към летището. Добре сме, весело ни е, но наближава завръщането.
Всичко изчетох, в час съм.
Ще се "видим" на родна земя.
До скоро!❤
Виж целия пост
# 290


Лелеее, софиянци, чак да ви завиди човек Simple Smile  Wink !  Тобива, бива, ама вие биете всички рекорди по хубаво време Simple Smile .... Да не сте решили да правите бойкот на Топлофикация, че ви идват по поръчка тези направо летни температури:) ?
Шегичка, шегувкам се Simple Smile.

Фло, радвам се, че си ня хубаво място, с хубави хора! Весело изкарване и да ги гушкаш много.

К.А.Г и аз напирам за трета доза и ще е сигурно другата седмица. Антитела няма да меря- ,,колкото пивече, толкова повече", да са повече, да не са по - малко.
То всичкое ,,гаранция - Франция"", ама поне се самоуспокоявам, че съм направила всичко, зависещо от мен винаги, когато поискам са нямам пречки за социален живот.

Борянка, радвам се да те ,,видя"". По- полека с работата, тя не е заек да избяга....
Стига за сега.
Ще ви досадя с днешната логорея... МЪ к'во да па'я к'ът ми се бъбаричка с вас Simple Smile Wink...
Виж целия пост
# 291
Ами и аз се подсигурих както трябва с антитела. След проболедуване март, сега имам около 4 пъти над нормата. За сега мисля да си остана с тях и да не се ваксинирам.
Виж целия пост
# 292

Я да ви нагледам какви ги вършите в неделя?
Да си кажа ,имаме лисица, няколко вечери я вижда и среща сина ,не се плаши да приближи.Кокошки няма ,но изчезнаха две котета втора реколта , явно ги изяде тази.Не дават да се стреля в населено място ,не знам ...отрова и котките може да отровим.Яд го  е сина ,че ги храни да оцелеят с гранули, особено едното бе красиво животно.Ми това  е...Тя не е в ред да се приближава толкова до хора ,та оставя да свети лампа нощем да не ме изплаши ако река да изляза.
Отивам да вадя баницата, че ще изгори с този компютър.
Виж целия пост
# 293
Ей, Борянке, разсмя ме. Ама много си любознателна и с таз забрадка си направо като как Сийка на Чудомир. Laughing

Говориш за лисици - ами те отдавна са се приспособили към градския начин на живот. Ехееее, откога-откога идваха на вилата, ама хайде там гора. Но видях и в Банкя преди две лета, на гарата в Горна баня, което е все пак София, макар и голяма. Та тъй - не ги е страх, хората ги харесват и им дават храна. Явно милите в горите остават гладни.
За котетата жалко, ама дами лиса е виновна или нещо друго?

Как е баницата, добре ли стана? Вчера правих триъгълни банички, станаха супер и още на закуска заминаха. А днес ги глезих с мекици. Навън е чудно време, циганското лято е в силата си, но вероятно ще е за кратко. Но, колкото - толкова. Разходките са за предпочитане пред кухните. Simple Smile

Вече приключих и с градинската работа - е, тя мойта не е и много, но подрязах цветята, храстите, листата обрах и розите накълцах, пък да видим какво ще стане догодина - живи и здрави. Около нас, пък и навсякъде есента ме пленява - красива, цветна, ефирна, пълни ми сърцето.

Оставям ви със здраве!

И нещо за душата от мен.


Скрит текст:
БИСЕР ТОШЕВ

СТАРИЯТ ДЪБ

Борис Самуилов се роди в началото на миналия век някъде в Западните български покрайнини, които все още си бяха в пределите на България преди Ньойския договор да ги отсъди на сърбите през хиляда деветстотин и деветнадесета година при прекрояването на Балканите след Първата световна война. Тогава Борис Самуилов бе едва шестгодишен и му дремеше на патката за световната политика и нейните международни граници.
Никога нямаше да забрави онзи горчив ден през есента на хиляда деветстотин и двадесета, когато видя за първи път ротата сръбски войници, които минаха през селото му Груинци и до сами махалата му започнаха да забиват в редица остри колове в земята и да ги свързват с бодлива тел. Никога повече нямаше да забрави тези остри колове, които прободоха сърцата на всички, помрачиха детството му и извикаха общата мъка и сълзи в очите на всичките хора които познаваше. Силно плака и той. Не знаеше защо. Но плака неутешимо и с дни наравно с мъжете. Чувстваше, че част от него вече я няма. Не искаше да живее в друга държава. Искаше си в неговата, в България. И не доумяваше защо татко му и другите мъже в селото не грабват пушките и брадвите и не прогонят тези мъже с коловете. Знаеше, че баща му е най-силният мъж на света, и беше убеден, че ще ги изпъди, за да може пак да тича до колибата си, която направи с другите дечица и която остана оттатък коловете. Когато помоли татко му да им каже да се махат той го стисна силно и за първи път плака пред него. А знаеше, че татко му никога не плаче. Защото бе най-силният мъж на света. Тогава за първи път усети чувството на отчаяние, безпомощност и страх.
Така се почувства и когато войниците с коловете изнасилиха сестричката му, която умря в ужаса си. После татко му взе в една кърпа пръст от гроба й, качи пушката на рамо и отиде някъде, откъдето не се върна никога. Малкият Борис не разбираше защо тези хора с коловете, които преди това чувстваше толкова близки, а татко му ги наричаше „бракя”, сега са толкова озверели. Не разбираше и защо толкова се бавеше помощта от България. Знаеше от майка си, че „нашите”, за които тайно бе ушила и знаме, всеки момент ще дойдат и ще счупят всички колове. А той ще вземе от тях една сабя и ще отиде да освободи баща си. Чакаше ги с най-детското нетърпение на света и се молеше заедно с майка си пред иконата по-бързо да дойдат. Нощем дълго не заспиваше, надавайки ухо да ги чуе. Денем бдеше в клоните на един стар дъб, откъдето се виждаше България, с надеждата пръв да ги зърне и геройски да занесе новината в селището.
Този стар дъб бе оброкът на селото. Истинските му години никой не знаеше. При него се събираха от векове за празници, коляха агнета, даваха курбани. Един ден под дъба с брадва в ръце и с озверял поглед се появи чичо му Милан. Беше дърводелец. Искаше да го отсече за материал и от него да направи каци, бурета и наплати за каруци. Жена му Лозана изпищя и занарежда като на умрело:
– Милане беe, луд ли си-и-и. Това ни е светинята. Помисли колко орачи и жетвари са намирали сянка под клоните му, колко курбани са правени, колко колачи са раздавани. Грехота е да го сечеш. Господ ще ни накаже…
Виковете й извикаха народа от селото. Мълвата, че Милан е полудял и ще сече дъба се разнесе за секунди. Заприиждаха хора и добитък, настана олелия. Започнаха да го увещават да се откаже, но той не ги чуваше. Примоли му се и старейшината – стогодишният дядо Йово:
– Милане, сине, че ти дадем дървен материал колко сакаш, само оброка не пипай. По-добре ми отсечи главата! Дървото е свещено. Господ ще ни накаже…
– Няма накъде повече да ни наказва, рече Милан и вглъбен в намерението си започна да се съблича. Плю в яките си ръце, взе острата брадва и отмери с поглед дървото от долу до горе. Съзря в клоните му малкия Борис. Детето трепереше от ужас. Стискаше силно един клон и плачеше. Усещаше, че ще остане без корени и почва под себе си, но не искаше да слезе от дървото. Страхуваше се, че няма да види своите, които всеки момент ще дойдат да изпочупят коловете. Когато чичо му Милан го подкани да слезе се разрида и извика:
– Чичо Милане бе, ела се качи при мене да видиш. От тука се вижда всичко оттатък коловете. Ей ми я колибката, ей ни дворовете и овчарниците, ей ги братовчедите, ей ги и гробищата. Цяла България се вижда от тука, чичо Милане, как ще го сечееш. Не ти разрешавам…
Милан гледаше втренчено в детето с отворена уста, набръчкани вежди и изкривено лице. Брадвата се свлече от ръцете му. Една детска сълза го горна по челото. Падна на колене, зари глава в корените на дървото и зарева неудържимо. Зарови с нокти в корените и заблъска челото си ридаейки. Окървавен се изправи на колене. Огледа всички с див празен поглед, пое дъх и приплаквайки изрева придавено и бясно:
– Икониииии, хиляди икони щях да направя бе хорааа, не каци и бурета. Иконииииииииииииииииииии…
После стана, дишайки забързано и тежко. Взе брадвата и обиколи дървото. Замахна и с отмерени удари забели кората му от източната страна. Извади дърводелския си молив и написа на обеленото:
„Завещавам старият дъб на най-малкия му защитник Борко. Заклевам го когато и той остарее като мен, също да го завещае на най-малкия. Да се предава от поколения на поколения българи за вечни времена. От него се вижда България. Милан 1920.” После издълба написаното с бритвата. Стана. Отри кръвясалото си чело с ръкав и се усмихна на всички. Чуха се доволни въздишки и радостни възгласи. Извика малкия защитник при себе си. Подари му молива и бритвата. Надойдоха и другите хора. Всички плакаха над написаното. Малкият Борис бе най-горд и щастлив. Спечели първата си битка. Вече беше голям.
Дядо Йово даде курбан. За първи път го отпразнуваха в клоните на дъба. Откъдето продължаваше да се вижда цяла България. На най-високия клон гордо бе кацнал Борис Самуилов.
Виж целия пост
# 294
Стана перфектно изпечена баницата, трети път я правя така и се изяжда.Разнообразих с тикви и  пак нея, на закуска върви.И всичко ми стига точно.
Лисицата е , те са на нашата котка ,чуждата си ги носи у тях като отраснат, тъкмо се чудех какво ще ги правя седем - осем котки, а то...Щом шефът казва , тя  е.Влязла с него като отворил да вкара колата, че все късно се прибираше тези дни от работа, от улицата - у нас.И го доближава ,  и кош голям с отпадъци пликове, съборен ,котките не могат така.Измряха кучетата, като нищо ще донесе някое  пак.
Виж целия пост
# 295
Борянка, каква баница прави? Да пробваме и ние, щом се одобрява.
Иначе аз също правих, с кори от Лидл сутринта. Уж всичко направих като друг път, но според Пл. не била мазничка. Само сиренето беше друг вид - Елена в кутия. Много му го похвалили от племето и купихме. Сега на тях да се сърди.
Лисици и в София има. Скоро даваха по тв. как една се разхожда пред мола в Люлин. А във фб групата на Лозенец редовно пускат снимки на лисица в пресечките на бул. Вапцаров. То, отсреща зад болница Аджъбадем има нещо като остатък от гора. Сигурно слизат от там, ако няма храна. Измени се света, сигурно и на животните пречим с многото ни дейности и боклуци.
Нищо интересно при нас. Пл. вчера на Задушница, днес на 6 месеца на племенника му. Аз се мотам по слънчевите улици. До сега не е било през ноември да ходя по чехли и лятно сако навън. Но не възразявам, ако може така да откара поне до Новата година.
Виж целия пост
# 296
Айша, на око работя, кори фамилия , една кофичка кисело мляко , един бакпулвер, сирене достатъчно, малко олио от бутилката, 4  яйца разбивам, с олиото после също разбивам, млякото ,бакпулвера, сиренето и с една голяма лъжица(от кухненски сервиз за готвене, наистина голяма, супената по пет поне) по три сипвам върху два листа кори и завивам.Точно стига да напълни тавата и пека.Тавата леко подмазана, отгоре намазвам с олио пак да не гори.На 200 градуса на моята печка.Мека като поизстине, точна на вкус.Правила съм по много рецепти ,с брашно в плънката ,всякак, тази ни допадна.Но вкус другар няма.Сирене не мога да кажа колко, едни  резени вземам и  третина до половината от него, сигурно поне 300 гр. От гюм  е сиренето на Делиорманско или Бачо Илия, или местната мандра.Иначе сина си купува в кутии за ядене.Не усещам разлики кой знае  какви , само в парите сигурно има.Маджаров, Елена, всякакви носи.Понякога и прясно.
Аз съм по евтиното и не се обяснявам от кое   е.Евтино ,че не е опаковка ,иначе от 7.80 по евтино няма и то е нашенското, че няма транспорт,директно от мандрата.Същото над 9 пакетирано.
Не ви знам лисиците, тази ме притеснява, дано си ходи.Не съм я виждала, явно съм страшна  и не се показва пред мен, то и като мръкне се прибирам.
Виж целия пост
# 297
Благодаря, Борянка. И аз така правя баницата, само завивам корите една по една. От Елената ще да е била по-постна, но се изяде сутринта и преди малко.
Виж целия пост
# 298
Здравейте момичета!
Как сте ?
Вчера , Задушница. почетохме нашите близки ,починали.
Снощи бях поканила децата на вечеря , та ги споменахме .
Днес направих  зеленчуков гювеч с много бамня и със свинско. стана разкошен.
ММ пък сложи зелето в бидона. Вчера направих едно гърне сърми , но имам и листа и нарязано още от старото.
Въобще не си е променило вкуса. доста останаха в гърнето , та ги сложих в два буркана и ги стерилирах.
Утре Архангелов ден. Имаме именички , но утре ще се поздравяваме.
И аз правя моята баница като Борянка. навивам по рехаво листата.
Ставам да слагам вечерята , че е ракиено време.
С комбайна нарязахме много моркови и малко зеле.  Сложих в една кутия в хладилника, та салатата ми е готова.
хубава и забавна вечер , момичета!
Прегръдки !
Виж целия пост
# 299
Я да ви нагледам и аз 😍

Баници, китки, лисици.
Есенна красота.
При нас цяла седмица мъгла ,мокра като дъжд.
Вчера видяхме слънчице.
Китките са полудели.Рози цъфтят.
Невен на туфи - оранжева красота.
Хризантеми разни ,любими мои .


А тези,като маргаритки.

Не съм фен на баниците с готови кори,но редовно правя.
Ако не сте правили с мая - пробвийте.
Един пакет кори.
200-300гр. сирене.
Слагам две кори,поръсвам със сирене и така ,докато свършат корите.
Загрявам 100 мл олио,нарязвам на квадрати и поливам в прорезите.
В 250 мл топличко вода слагам половин кубче мая или едно пакетче суха плюс една с.л.захар.
Разбивам 5 яйца, смесвам с водата и активирала се мая и една с.л.сол
Поливам баницата като гледам да полея и около тавата.
Оставям 30-40 мин. да "втаса".
Пека на 180 ' .
Като я извадя  обръщам тавата върху три купички.
Много сполучлива рИцепКа,многократно изпробвана.
Заради маята придобива вкус като на баница от тесто😀

Борянчице, дано Кума Лиса не ппави повече поразии и да си ходи.

Преди пет,шест години ММ донесе  едно лисиче,чийто мама ловци убили.(За това казвам,че всички ловци са убийци .На животни де)
Та лисичето сложихме в клетка.
Диво,уплашено и т.н.
Започна да се храни постепенно.
Поотрасна лисичка.
Тръгнахме с ММ да я пуснем ,където той знае че има лисици.
Пуснахме я.Олеле,вместо да бяга ,тя тръгва след нас .
Та се наложи да я посплашим и да
не върви след нас.
Май само мече не сме гледали у дома😉😀

Написах ферманЯ.

🙃😀😍

Луси,изпревари ме.
Ама ти си пъргавелка 😍
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия