) на 7 етаж също даржаха да се храним в “столовата”, като това беше един от интервалите, в който оставяхме бебетата при акушерките. Но много от нас си взимаха и за хапване в стаята. Но просто се хапваше “тайно”, хихи... То и си е хладно, може и по това време да не си гладна точно, а и ако разчиташ само на тази храна си е важно да си я вземеш. Нищо че беше малко кофти... Ама на мама (понеже е шеф-готвач) като и се оплаквах се шегуваше, че за родилки и то след операция може и да не става, ама за много гладни сигурно може и да е върха! Но пък друго е интересно, че аз по принцип обичам много солено да ям (колкото и да е кофти, особенно като си бременна), ама там за 8 дни не ми залипсва. Не си бях взела сол допълнително, а при друг престой преди в болница съм го правила (понеже консумирам само определена Maldon smoked вкъщи) и не ми беше чааак толкова лошо. Мъжа ми обаче ми носеше през ден и домашна храна, тогава беше възможно. Много се радвам, че послушах моя близка и си бях мушнала един малък шоколад в багажа. Даже тя ми го даде и ми поръча да си го държа винаги до главата с бутилка вода. На петия ден след едно половинчасово кърмене и прилошаване това просто ме спаси от припадък, докато бях сама в стаята с бебето. Сега някой да не се изплаши, но на мен явно изтощението ми дойде в повече.Ако пък много то се прииска кафе, сладко, сандвич или друго, долу магазинчето предлага всичко. Ама всичко от кафе и вафли, до превръзки, кисело мляко и ябълки. Дори и ти самата да не можеш да слезеш, винаги ако по човешки помолил някой, гладна и жадна няма да останеш. Било то “съквартирантка”, ако си в двойна или тройна стая или пък санитарка, ако си сама в стая и с бебето, а нещо ти хрумне.
Абе всичко там като цяло си има и хубавите страни, а понякога неминуемо и лошите. Важното е да влезем и излезем живи и здрави всички!!!