Събирането на куфарите е най-лесното, всеки го може. Трудното е да спасиш, едно семейство да не се разпадне. Децата, не трябва да бъдат потърпевши от цялата тази ситуация. Никаква вина нямат децата, за да страдат цял живот, че на единият родител го е "стегнала шапката" и решил да си хване пътя. 
Ей заради тази философия търпях подобен екземпляр 30 години. И се опитвах да спасявам семейство. Ама какво става, когато опитите са само от едната страна? А другата все ти повтаря: "Ама разбира се, че ти помагам, как да не ти помагам?" И след всеки разговор се променя за 1 - 2 месеца. И после - по старому. с годините разговорите се превръщат в скандали. Упреците, че ти все си недоволна и за теб няма угода.
Да, така е! Съгласен съм с теб, че не може само от едната страна да има компромиси. Не е нормално и човешко, единият да се чуди, какво да прави и да мисли за семейството, работа, и т.н. А на другият да му е широко около връта и да си живее живота безгрижно. Не е нормално, единият да "носи на гърба си" ежедневно другият..
Той, има ли претенции, изисквания и очаквания за нещо?
Това всеки път, не ще, не яде такова, а като пристигнат зоба (ㆆ_ㆆ) 
От неговата чаша да пия, и от неговата чиния да ям, няма по-вкусно, та ако ще на една гола препечена филия и вода да е 
Той пък си сипва повече, че знае как крадна 
