Епилепсия - ТЕМА 27

  • 85 274
  • 786
# 780
Vetrena, много благодаря за мнението. Забелязах нещо такова при мен, но не бях сигурна. А не съм го коментирала с лекар.
Виж целия пост
# 781
Здравейте.
Имам син на 19 год , епилептик от 9 месечен. Последна година много зачестиха гърчовете му и сменихме напълно терапията му.
В следствие на това имам лекарства, който няма да ползва :
        2 кутии Трилептал,сироп
      10 кутии Конвулекс , сироп
       2 опаковки Топилекс  50 мг,
         1 опаковка Левебон 1000мг
           1 Левебон 500мг
        Ламиктал - 1 опаковка от 50мг и една от 25мг

Ако някои има нужда от тях ,ще се радвам са услужа.

п. п. НЕ се продават, ще помоля само да си поемете доставката.
Виж целия пост
# 782
Здравейте, на 37 години съм и преди седмица направих припадък с гърч, който лекарите определиха на 100% за епилептичен. Бях в Гърция, влязох в банята да се къпя с детето и не помня нищо повече. Детето е видяло, че се облягам към стената, започнала съм да се треса, мъжа ми е влязъл и ме е хванал когато съм започнала да падам. Челюста ми е била стегната, езика в ужасни рани, прехапан. Следва спешното в Гърция, томография на главата, снимка на бял дроб, кръвни проби и тн. Не са открили нищо. Предписаха ми Кепра и ме пратиха да си ходя.
Имам предистория, от една година получавам нещо като паник атаки, с дежа вю и дереализация, които са много силни и мъчителни. През юни отидох на невролог за тях. Направи ЯМР на главен мозък и ЕЕГ, излязоха чисти. Диагностицира ме с Генерализирана тревожност и ме отпрати. Да, ама след тази случка казва, че това на 100% е епилепсия. Каза, че трябва да пия Кепра 2-3 години и да си живея живота. Не ми назначи никакви допълнителни изследвания, аз му обяснявам че от кепрата само спя и лежа. От седмица не съм ставала от леглото. Постоянно ми се въртят мисли за самоубийство.
До преди седмица бях активен човек, тренирах редовно, здравословно хранене, ограничения от вредни неща... Сега не знам дали ще дочакам първия учебен ден на дъщеря ми, която ще е в първи клас. Сигурно няма да мога да присъствам. Страх ме е да излизам от вкъщи, а не знам как ще се върна в офиса. Изобщо не знам как да продължа да живея. Докторите не се вълнуват от състоянието ми. Не знам какво да предприема.
Виж целия пост
# 783
Аз живеех самостоятелно, тренирах от няколко години, после си взех жилище, не зависех от никой и се прибирах на село при родителите ми да им помагам или да ги видя как са. Докато в един момент ме връхлетя такава тежка депресия, че всичко сякаш рухна. Започнах антидепресанти. Прибрах се на село, после се появи и епилепсията. Не вярвах н лекарите, търсих няколко мнения, но всеки го потвърждаваше. Лежах във Варна, изписаха ми депакин хроно и от него започна да ми пада косата, кръвното ми е 60/90 и съм отпусната като парцал. Необвързана съм а вече периода ми мина. Сега на около 5 дена получавам епилепричен пристъп. Бях искрена до жестокост с един човек и гледам вече дс не задържам емоции е себе си и започнах да ходя на психолог понякога, на 1-2 гледачки.../но това е друга тема 🙂/. Написах ти всичко това, за да видиш, че живота на други хора също е труден. Че често нещата рухват и незнаш на къде да поемеш, а даже не ти се иска да правиш каквото и да е. Че не винаги човек може дс има сили за всичко и да е активен на 100 %. Понякога стигаме до определена ситуация, но  е важно да разберем защо - поне аз още не съм разбрала.  Виж какво ти тежи, "излей го", приеми, че имаш нужда от почивка и си я разреши.   Дай си време в което нещата да започнат да се оправят. А те ще започнат. 😉
Виж целия пост
# 784
Евчето, работете с психотерапевт и се ли консултирайте и с психиатър, не става така да си лежите вкъщи и да се страхувате. Ще се наредят нещата.
Виж целия пост
# 785
Постоянно ми се въртят мисли за самоубийство.
До преди седмица бях активен човек, тренирах редовно, здравословно хранене, ограничения от вредни неща... Сега не знам дали ще дочакам първия учебен ден на дъщеря ми, която ще е в първи клас. Сигурно няма да мога да присъствам. Страх ме е да излизам от вкъщи, а не знам как ще се върна в офиса. Изобщо не знам как да продължа да живея. Докторите не се вълнуват от състоянието ми. Не знам какво да предприема.
Съжалявам, че това Ви се случва. Наистина съжалявам - всеки родител, който научава тази диагноза за детето си, както и всеки възрастен, който минава през това, има нужда от огромна подкрепа. Препоръчвам Ви да разгледате из Фейсбук или подобни социални мрежи и да потърсите хора с опит. Това е най-смислената подкрепа, която ще получите.
И най-важното: дишайте! Случва Ви се това, което се случва на хиляди хора всеки ден - съобщава им се диагноза, която обръща живота им.
И сега конкретно - съвсем нормално е, че невролозите не са впечатлени от диагнозата Ви. Около 1 % от всички хора имат епилепсия, при това тук не броим предизвиканите пристъпи (типични причинители са някои заболявания, както и екстремно лишаване от сън, дрога, травми на главата). Сега трябва да се съсредоточите върху намирането на правилното за Вас лекарство или комбинация от няколко лекарства. Неврологът няма да движи този процес, а ще очаква това от Вас. Записвайте си подробно как се чувствате всеки ден, особено около приема на лекарството, например "гадене половин час след приема, световъртеж два часа след приема, тревожност вечер" и т. н.
Запазете си час в следващите дни и представете тези данни на лекуващия Ви невролог. Много важно е да намерите компетентен лекар, на когото да имате доверие.
Горе главата и ако имате нужда, пишете.
Виж целия пост
# 786
Evcheto1,
Не съм лекар (детето ми е с епилепсия) и това, което знам от невролозите е, че диагноза епилепсия не се поставя само след един пристъп. Трябва да се повтори, за да ти изпишат лекарства, защото ако се повтори, то вероятността да има и 3 пристъп вече е голяма.
Моят съвет е да отидеш при друг невролог за второ мнение дали лекарства са наистина нужни само при 1 пристъп. Ако да, има и други лекарства освен Кепра при положение, че ви се отразява така зле.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия