НОВО: Дигитални асистентиВиж

Епилепсия - ТЕМА 27

  • 85 620
  • 797
# 780 15 авг. 2026, 12:56 ч.
Vetrena, много благодаря за мнението. Забелязах нещо такова при мен, но не бях сигурна. А не съм го коментирала с лекар.
Виж целия пост
# 781 3 септ. 2026, 19:34 ч.
Здравейте.
Имам син на 19 год , епилептик от 9 месечен. Последна година много зачестиха гърчовете му и сменихме напълно терапията му.
В следствие на това имам лекарства, който няма да ползва :
        2 кутии Трилептал,сироп
      10 кутии Конвулекс , сироп
       2 опаковки Топилекс  50 мг,
         1 опаковка Левебон 1000мг
           1 Левебон 500мг
        Ламиктал - 1 опаковка от 50мг и една от 25мг

Ако някои има нужда от тях ,ще се радвам са услужа.

п. п. НЕ се продават, ще помоля само да си поемете доставката.
Виж целия пост
# 782 6 септ. 2026, 11:50 ч.
Здравейте, на 37 години съм и преди седмица направих припадък с гърч, който лекарите определиха на 100% за епилептичен. Бях в Гърция, влязох в банята да се къпя с детето и не помня нищо повече. Детето е видяло, че се облягам към стената, започнала съм да се треса, мъжа ми е влязъл и ме е хванал когато съм започнала да падам. Челюста ми е била стегната, езика в ужасни рани, прехапан. Следва спешното в Гърция, томография на главата, снимка на бял дроб, кръвни проби и тн. Не са открили нищо. Предписаха ми Кепра и ме пратиха да си ходя.
Имам предистория, от една година получавам нещо като паник атаки, с дежа вю и дереализация, които са много силни и мъчителни. През юни отидох на невролог за тях. Направи ЯМР на главен мозък и ЕЕГ, излязоха чисти. Диагностицира ме с Генерализирана тревожност и ме отпрати. Да, ама след тази случка казва, че това на 100% е епилепсия. Каза, че трябва да пия Кепра 2-3 години и да си живея живота. Не ми назначи никакви допълнителни изследвания, аз му обяснявам че от кепрата само спя и лежа. От седмица не съм ставала от леглото. Постоянно ми се въртят мисли за самоубийство.
До преди седмица бях активен човек, тренирах редовно, здравословно хранене, ограничения от вредни неща... Сега не знам дали ще дочакам първия учебен ден на дъщеря ми, която ще е в първи клас. Сигурно няма да мога да присъствам. Страх ме е да излизам от вкъщи, а не знам как ще се върна в офиса. Изобщо не знам как да продължа да живея. Докторите не се вълнуват от състоянието ми. Не знам какво да предприема.
Виж целия пост
# 783 6 септ. 2026, 14:25 ч.
Аз живеех самостоятелно, тренирах от няколко години, после си взех жилище, не зависех от никой и се прибирах на село при родителите ми да им помагам или да ги видя как са. Докато в един момент ме връхлетя такава тежка депресия, че всичко сякаш рухна. Започнах антидепресанти. Прибрах се на село, после се появи и епилепсията. Не вярвах н лекарите, търсих няколко мнения, но всеки го потвърждаваше. Лежах във Варна, изписаха ми депакин хроно и от него започна да ми пада косата, кръвното ми е 60/90 и съм отпусната като парцал. Необвързана съм а вече периода ми мина. Сега на около 5 дена получавам епилепричен пристъп. Бях искрена до жестокост с един човек и гледам вече дс не задържам емоции е себе си и започнах да ходя на психолог понякога, на 1-2 гледачки.../но това е друга тема 🙂/. Написах ти всичко това, за да видиш, че живота на други хора също е труден. Че често нещата рухват и незнаш на къде да поемеш, а даже не ти се иска да правиш каквото и да е. Че не винаги човек може дс има сили за всичко и да е активен на 100 %. Понякога стигаме до определена ситуация, но  е важно да разберем защо - поне аз още не съм разбрала.  Виж какво ти тежи, "излей го", приеми, че имаш нужда от почивка и си я разреши.   Дай си време в което нещата да започнат да се оправят. А те ще започнат. 😉
Виж целия пост
# 784 6 септ. 2026, 16:30 ч.
Евчето, работете с психотерапевт и се ли консултирайте и с психиатър, не става така да си лежите вкъщи и да се страхувате. Ще се наредят нещата.
Виж целия пост
# 785 6 септ. 2026, 19:53 ч.
Цитат на: Evcheto1 в нд, 06 сеп 2026, 11:50
Постоянно ми се въртят мисли за самоубийство.
До преди седмица бях активен човек, тренирах редовно, здравословно хранене, ограничения от вредни неща... Сега не знам дали ще дочакам първия учебен ден на дъщеря ми, която ще е в първи клас. Сигурно няма да мога да присъствам. Страх ме е да излизам от вкъщи, а не знам как ще се върна в офиса. Изобщо не знам как да продължа да живея. Докторите не се вълнуват от състоянието ми. Не знам какво да предприема.
Съжалявам, че това Ви се случва. Наистина съжалявам - всеки родител, който научава тази диагноза за детето си, както и всеки възрастен, който минава през това, има нужда от огромна подкрепа. Препоръчвам Ви да разгледате из Фейсбук или подобни социални мрежи и да потърсите хора с опит. Това е най-смислената подкрепа, която ще получите.
И най-важното: дишайте! Случва Ви се това, което се случва на хиляди хора всеки ден - съобщава им се диагноза, която обръща живота им.
И сега конкретно - съвсем нормално е, че невролозите не са впечатлени от диагнозата Ви. Около 1 % от всички хора имат епилепсия, при това тук не броим предизвиканите пристъпи (типични причинители са някои заболявания, както и екстремно лишаване от сън, дрога, травми на главата). Сега трябва да се съсредоточите върху намирането на правилното за Вас лекарство или комбинация от няколко лекарства. Неврологът няма да движи този процес, а ще очаква това от Вас. Записвайте си подробно как се чувствате всеки ден, особено около приема на лекарството, например "гадене половин час след приема, световъртеж два часа след приема, тревожност вечер" и т. н.
Запазете си час в следващите дни и представете тези данни на лекуващия Ви невролог. Много важно е да намерите компетентен лекар, на когото да имате доверие.
Горе главата и ако имате нужда, пишете.
Виж целия пост
# 786 8 септ. 2026, 11:05 ч.
Evcheto1,
Не съм лекар (детето ми е с епилепсия) и това, което знам от невролозите е, че диагноза епилепсия не се поставя само след един пристъп. Трябва да се повтори, за да ти изпишат лекарства, защото ако се повтори, то вероятността да има и 3 пристъп вече е голяма.
Моят съвет е да отидеш при друг невролог за второ мнение дали лекарства са наистина нужни само при 1 пристъп. Ако да, има и други лекарства освен Кепра при положение, че ви се отразява така зле.
Виж целия пост
# 787 16 септ. 2026, 12:00 ч.
Здравейте, пускам тази тема тук, защото касае синът ми, който е на 10 години, и е с епилепсия. Към момента няма пристъпи, от доста години пристъпите му са овладени, но приема ежедневно медикамент (тоест не е в ремисия). Тази година е четвърти клас и реших да му поставя смарт часовник с най-елементарни функции, колкото да имам контакт с него, в случай на спешна нужда от помощ. В училището му е налице агресия и стават проблеми, особено в зоната около тоалетните, където няма контрол от страна на възрастни. Днес беше първият ден на училище и класната му ми звънна, за да се оплаче, че той разговарял с баба си в голямото междучасие. Другите деца видели и се ядосали, че той има часовник, а те нямат. Блокирах веднага номерата на баба му и на баща му, така че да не може да им звъни и оставих само моя номер.
Но ми направи лошо впечатление, че като казах диагнозата "епилепсия", учителката отговори: "Нали идеята е да не го разграничаваме от другите деца."
За мен е много важно по здравословни причини да имам връзка с детето си. Как процедирате вие с вашите деца в училище?
Виж целия пост
# 788 16 септ. 2026, 12:20 ч.
Здравей,
Дъщеря ми е с епилепсия и е първи клас от днес.
Още на първата родителска среща споделих на класната, занесох днес амбулаторен лист с диагнозата и разяснения от невроложката й. Тя също е на медикамент сутрин и вечер всеки ден. Класната каза, че ще даде копие на госпожата по занималня също, на треньора по плуване и на сестрата.
Телефони и майкита не дават в нашето училище. Не съм се и замисляла да я пращам с такива. Реално, ако стане нещо, Недай Боже, тя едва ли ще може да ми се обади. Важното е персонала как ще реагират.
Виж целия пост
# 789 16 септ. 2026, 13:01 ч.
Цитат на: Forest rain в ср, 16 сеп 2026, 12:00
Здравейте, пускам тази тема тук, защото касае синът ми, който е на 10 години, и е с епилепсия. Към момента няма пристъпи, от доста години пристъпите му са овладени, но приема ежедневно медикамент (тоест не е в ремисия). Тази година е четвърти клас и реших да му поставя смарт часовник с най-елементарни функции, колкото да имам контакт с него, в случай на спешна нужда от помощ. В училището му е налице агресия и стават проблеми, особено в зоната около тоалетните, където няма контрол от страна на възрастни. Днес беше първият ден на училище и класната му ми звънна, за да се оплаче, че той разговарял с баба си в голямото междучасие. Другите деца видели и се ядосали, че той има часовник, а те нямат. Блокирах веднага номерата на баба му и на баща му, така че да не може да им звъни и оставих само моя номер.
Но ми направи лошо впечатление, че като казах диагнозата "епилепсия", учителката отговори: "Нали идеята е да не го разграничаваме от другите деца."
За мен е много важно по здравословни причини да имам връзка с детето си. Как процедирате вие с вашите деца в училище?
Часовникът наистина трябва се използва само за спешни случаи. Може би не трябва да блокирате другите номера, а само да му обясните в какви ситуации да звъни. Другото е, в училище трябва да знаят как протичат пристъпите и какво трябва да се направи.
Имате ли приложение за разпознаване на пристъпи?
Виж целия пост
# 790 16 септ. 2026, 13:54 ч.
Нямам такова приложение. При него са много специфични. В началото на пристъп се е случвало и лекар да не го разпознае. Той съзнание не губи, но трябва да се постави Диазепам, който съм оставила при медицинската сестра в училище, заедно с рецепта от лекар. Затова искам да имам постоянна връзка с него. Иначе му обясних да натиска SOS бутон само при спешни случаи.
Виж целия пост
# 791 16 септ. 2026, 15:06 ч.
Марти, а дали ли сте спешен медикамент в училище?

Аз съм малко разочарована, миналата година учителките и директорката поискаха среща и говорихме подробно за здравословното му състояние и какво е нужно в случай на спешност. Тази година е 1ви клас, нови учители, предложих среща, а те решиха на момента в коридора сред лудницата от деца и родители да отделят 1-2мин. Дори не съм сигурна какво разбраха, аз говоря доста бързо.


 Форест рейн, разбирам страха ти. Отсега го мисля, до 4ти клас не остават без учителски надзор, но в 5ти вече е отделно училище и са сами паузите, не знам какво ще правим тогава.

Искам да ви попитам друго, тези, чийто деца са още малки. Какво сте казали на самите деца? Моето със сигурност няма да го осмисли, гледам да не изпадам в подробности, поне докато е малък.
Виж целия пост
# 792 16 септ. 2026, 16:14 ч.
Не, не ни е предписан спешен меникамент.
Тя прави абсанси, слава Богу, до момента, не е правила сериозни припадъци.
Виж целия пост
# 793 16 септ. 2026, 17:12 ч.
Цитат на: Marthina в ср, 16 сеп 2026, 16:14
Не, не ни е предписан спешен меникамент.
Тя прави абсанси, слава Богу, до момента, не е правила сериозни припадъци.
Като "сериозни" бих определила припадъците, които оставят следи върху развитието на детето. Grand-mal е пристъп, засягащ целия мозък, но той може да е по-безобиден от локален пристъп, продължаващ минути и водещ до епилептичен статус. Абсансната епилепсия е с много добра прогноза.
Виж целия пост
# 794 16 септ. 2026, 17:13 ч.
В междучасията са без надзор, отделно си обикалят из двора. Случвало се е и да се сбият в тоалетните. Поне три пъти миналата година, когато беше трети клас, не можехме да го намерим, когато отивах да го вземам. Той се забутал да играе с някакви деца. Никой не знае къде е.
Иначе неговите гърчове бяха овладени, когато беше на 2 години. На 4 години обаче направи гърч, поради комбинация от рязко покачване на температурата и ниска дозировка на медикамента, който приема. Тогава вече беше по- осъзнат. След като се оправи ми каза, че му е станало лошо, но колко може да обясни едно 4- годишно дете. Аз усетих гърча, в спешното твърдяха, че нищо му няма, докато не се разгърна. Тогава му изхакаха по- висока доза Диазепам, от това му падна сатурацията и за малко го сложиха на апаратно дишане.
След тази случка повече не е имал пристъпи, но страхът си остана, а и той продължава да пие Конвулекс.
Разбрах се днес с класната му. Ще остане с часовника, но няма да си позволява да ми звъни дори в междучасията, освен при спешен случай.
Иначе той знае за състоянието си, но аз самата не мога да му обясня какво усеща, а и той не помни вече.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало