Юли 2021

Така е,просто търпението ми свършва в момента,в който майката не предприема нищо. Малки са,да,но удари в главата било то от друго дете към мойто или обратно не толерирам. Не е нужно да стане някоя беля и тогава какво ше се промени след свършен факт като му се скарат на даденото дете или чак тогава да има намеса от родител като го дръпне. Просто не разбирам свръх спокойните майки и ме очудва реалцията им,а нея я няма!

Позволявам си да се намеся в разговора, въпреки че моето дете е на 11 м все още и не играе все още с други деца. Не толерирам до удря, дори мен и баща й. Ако видя проява на агресия в нея, под каквато и да е форма, хващам ръката и обяснявам, че така не бива. Казвам й, че мама/тате не се удрят и й показвам как да ни гали с нейната ръчичка, после я галя и аз. Не мисля, че не разбират и са малки. Възпитанието започва още от родилния дом, въпрос на виждане на родителите е. Аз не бих толерирала такова поведение и бих се намесила веднага.

Мисля, че не ме разбрахте правилно 😁 аз по същия начин, хващам ръчичките и му показвам че трябва да се гали, а не да се бие. Но това съвсем не значи, че в изблик на недоволство не започва да удря. Не съм и оправдала безучастните родители. Но аз и нямам такива в обкръжението си. Общо взето всички майки с които общувам споделят възгледите ми за възпитание. И една на друга си помагаме с децата. Но е факт, че това е период който отминава и изисква търпение  към мъниците ни. Откровено казано, гледайки моето и другите деца на неговата възраст, не виждам разлика в поведението. И ще е така до като не се научат да говорят. Нашата работа е да ги насочваме.

Вчера попаднах на такова дете, удари моето от супер близо с една количка с очите направо му я заби в лицето. Съвсем умишлено, по голямо е и осъзнава според мене, никаква реакция от майката та аз му се развиках ....отново никаква реакция от нейна страна. Взех детето си да го успокоя и да видя къде е ударено, а тя изобщо не се поинтересува как е. Да може често да е в такава ситуация и вече да не знае как да реагира, но не мога да не защитя детето си.

Моето не удря. Но и не си играе много с деца все още. Попринцип знам, че всяко дете минава през този период и е много важно да се повтаря, че така не трябва. А не както споменатата майка да се правим, че нищо не е станало.
Споделям информация от едно приложение, за позитивното родителство, което чета:
Помощ, детето хапе/щипе/удря
Преди проговарянето много деца минават през период, в който изразяват своите емоции чрез физическа саморазправа: хапане, щипане, удряне.

Когато това започне, е важна вашата първа реакция - не викайте прекалено силно, нито комично, защото просто ще решат че е много смешно. Като ви ощипят, а вие подскочите със силно ‘Ау’ - ще се превърне в нова любима игра. В тези моменти се казва възможно най-спокойно, но строго:

"Не, така боли. Не се прави така. Ето, така, виж, о-о-о-о, леко. Браво."
Когато сте заедно с други деца и знаете, че детето ви минава през тази фаза, е важно да поддържате четирите балона идеално балансирани - нали помните?

Внимание;
Физическа активност;
Храна/Сън;
Среда (Семейство)
И да бъде ПОДГОТВЕНО. Границите са единствено ефективни, когато са напомнени точно преди момента.

- Има много деца в пясъчника, може да играеш, но нали знаем - не удряме / бутаме. Иначе ще трябва да спрем с играта. Ако има нещо, аз съм тук.

И наблюдавайте. При първи признаци на изнервяне, ако има ситуация, която мислите, че може да ескалира, отидете при детето, застанете на неговото ниво, докоснете го и в зависимост от ситуацията:

или поиграйте малко, за да се успокои
или му предложете малко да се гушне при вас и да използвате момента да му дадете да пие вода и да почине 2-3 минути преди да възобнови играта. Като отново напомните правилото.
Ако детето вече е ударило друго дете. Отидете до тях бързо, запазете спокойствие и кажете твърдо:

"Не, така не се прави. Виж колко много го заболя другото дете, дали се е уплашило, как мислиш? Ако пак го направиш, ще отидем ей там/ще се приберем."

И обърнете внимание на другото дете, покажете емпатия, предложете му помощ. Вече в зависимост колко е вербално детето може да поговорите какво и защо се е случило и напомнете границата, както и последствията. Дайте шанс на детето си поне още веднъж. Хубаво е да вземете детето при вас за няколко минути да се успокои и да се погрижите за баланса му преди да отиде да играе отново.

Иначе казано най-добрия метод за този период е ПРЕВАНТИВНИЯ.


Аз да ви се похваля. От една седмица се приспиваме на спалнята, а не на ръце в началото беше много трудно час и половина шаваше из стаята, накрая поплака малко и легна на възглавницата и запа докато му пях мила моя мамо. Малко по малко от час и половина времето за приспиване стана 15-20 мин. Най-трудно му е да легне, иначе легне ли заспива веднага… Та много съм доволна

Bezkrainost, нямах персонално Вас предвид. Просто описах как постъпвам аз. Безразличието е нещо, което мен ме изкарва от релси. Правилно правите - много обясняване и разговори трябват. Доста неща разбират, друг е въпросът, че още не могат да се изразят. Много сте права, че трябва да се насочват децата в правилната посока, това е най-верният отговор. Дори с риск да се загубят приятелства между майките, ако те имат други възгледи.

Моля пуснете нова тема.

Съгласна съм с всичко по-горе относно поведение на площадката за игра,нашите реакции и т.н. И искам да добавя,че за съжаление почти откакто проходят на някои деца си им личи,че са изродчета,и съвсем скоро ще се превърнат в училище и после я живота в тормозници и побойници,после престъпници.Дали причината за това са родителите им?
Бяхме на куклен театър за 1-3г с дъщеря ми онзи ден. Едно едро момченце ,направо със злоба на лицето и видимо целенасочено се засили към нея без причина, бутна я първо леко,после се засилваше за удар,когато аз му креснах без да ми пука за родителите му: дори не знаех кои са,та креснах: ей!!! Само да си посмял!!! Той замръзна и сви перки. Огледах се за родители: една жена на видими 55-60 облечена с извинение като 20 годишна кифла ,само рече: бабо,ела тук.....

Ужас! Нямам думи!!! Къде са тези родители! На мен при подобен случай майката ми каза ,,ама те са деца,колко силно да го удари?” Бях в шок! Стигнахме до конфликт естествено,защото и казах “ами твойто дете,след като удря значи е било удряно и знае какво е да удари или е видяло някъде” (та след обстоен 5 минутен разговор разбрах,ме баща му го пошляпва по-голямото му братче също.) Не е имало конфликт нито за играчка,нито за нищо,просто целенасочено се целеше към на мойто дете главата с разни ограчки,после със засилка! Не знам как да реагирам в ситуации,където майката проявава пълно безхаберие!

Bandita,
Опитвам да ти пиша на лични,но не мога по някаква причина.
Драсни,за да се свържеме и да обсъждаме злоядството

Моля, помогнете ми!
Последните седмици дъщеря ми плаче от чужди хора (мъже) у дома. Плаче с глас, когато, някой външен за семейството мъж влезе в стаята, в която се намира. Навън няма проблем, нито с жени има проблем. Иначе е много ведро и контактно дете, щом види други деца тича към тях, радва им се, гали ги, но ме притеснява тази затвореност у дома. Дали започва да я хваща срам, но тогава пък защо плаче. Трябва ни по половин час, за да свикне. Вчера ни дойдоха гости, тя се разплака, успокоих я в спалнята, върнахме се в хола, но тя не искаше да пристъпи, нито да погледне дори.

С една пееща кукла също имахме проблем, по не знам каква причина реши, че много я е страх от нея, а куклата - красива и нежна, не от онези страховитите, които приличат на плашила... И понеже пробвах да обясня и да й покажа, че няма нищо страшно, питам я "Искаш ли да отидем при куклата?", а тя само ми отговаря "Не, не, не, не, не!" и тича в обратната посока.

Е чак пък изродчета, побойници и престъпници- това са деца, какви са тези епитети. Успокойте се малко.

Бърборанче,спокойна съм си аз,но гледам от височината на житейският си опит. И за съжаление от рано се вижда кой е и побойник и бъдещ престъпник.
Да, родителите са виновни,но и в голяма степен заученото поведение ,лошите примери и т.н. водят до това някои невинни дечица да се развият в какви ли не лошотии

Моята е "изродче" винаги по площадки съм с не 4, а 24 очи близо до нея. Щом видя, че ще прояви агресия към друго дете веднага се затичвам и спирам хода ѝ, знам кога мисли да удари, тикам я в количката и си тръгваме преди да е нападнала друго дете. Вкъщи ни "сцепва" от бой 😂😂. Засилва се и ни удря с юмручета, удря ни глави, поне не хапе. Обяснявам хващам ръка, понякога се карам.Имаше навик да вземе предмет и да ни "бие" с него поне това я отучихме. Имам чувство, че ми се падна най-палавото и злоядо дете.

Ако мога и аз да се включа за агресията от страна на други деца към вашите, като имам две случки, случили се на площадката:
Първият път когато дете се опита да удари дъщеря ми (мисля, че тя беше на година и 1 месец) беше малко по-голямо и се дразнеше, че моята дъщеря го следи, а тя от любопитство, което изпитва към всяко по-голямо дете. За да я накаже се опита да си стовари юмрука върху главата на моето дете. Аз бях до тях и дръпнах моята дъщеря, за да избегне удара и викнах рязко "Не!" И след това с леко овладян глас обясних, че това не е хубаво. Естествено чаках реакцията на неговата майка, която не дойде веднага и веднага запалих вътрешно. Но майката извика своето дете встрани и чувах как го разпитваше дали е ударило моята дъщеря. Отговорът беше не, което е вярно. Когато я попитаха "А искаше ли?" пак отговори НЕ, което беше вече лъжа. После майката ме попита кое е истина и кое лъжа, аз ѝ обясних какво е станало и казах, че всичко е наред от наша страна, защото реално до удар не се е стигало.
Вторият ми случай пак беше с доста по-голямо дете на пързалката. Моята мадама се е качила и гледа другите деца как тичат по пързалката и се им се радва. Минава едно момченце и почва да ѝ вика в лицето "Ей бебе, махай се!" като веднага стовари юмрука си няколко пъти в ръката ѝ. Аз бях там и го чух и веднага я взех да я утешавам и понеже детето беше видимо голямо на 4-5 години, можеше да ме разбере без проблем. Казах му какво му пречи и че е малка и се радва. И как не трябва да удря малки деца. Не съм му крещяла. То естествено ме гледаше тъпо... И аз избеснях. Добре, че беше и съпруга ми тогава с нас, за да успокои яда ми. Оказа се, че майките на арогантните по-големи дечица (няколко които тичаха и пет пари не даваха за по-малките и викаха по тях "Махай се, бебе.") седят на една пейка, пушат, пият кафета и те също пет пари не дават какво правят техните отрочета. Аз се ядосах на майката - то се вижда от къде гледат и копират, няма да е от случаен минувач, зърнат от детето за 2 секунди.

Та за финал - аз избухвам бързо, но се опитвам да не го изкарвам на детето и да му обясня, след като няма родителски тяло за това. Аз също нямам против, ако моята дъщеря е виновна, някой с нормален тон да ѝ каже. Децата много добре разбират, вече правят нещо, когато им изнася. Иначе е побойница над майка си , но се опитваме да я отучим. Вече проявява милване не само към нас понякога, но и към разни играчки и животни. Просто ѝ показахме как става.

P.S. И най-хубавото - на яслата никой не се е оплакал, че проявява агресия и удря някой. Предполагам за нея е нещо като игра между нея и мама най-често, но понякога и с тати.