Hercai/Вятърничав по ATV/Diema Family и Нови проекти на актьорите Тема 14

  • 40 204
  • 746
# 165
Дени, не съм чела нищо за семейството на Сандра, така че нея не мога да я коментирам. За Акън и Ебру, и семействата им да. Но пък щом Акън е имал смелостта да разчупи рамката веднъж, може да го направи и втори. Защото в този ред на мисли Акън ще е принуден да замени една сухарка с друга сухарка, и никога няма да е щастлив. И да не забравяме, че има ли желание има и начин, и принц Хенри е от най-старата и висша аристокрация в света, но се ожени за актрисата Меган Маркъл, и деца си имат, и си живеят техния си живот доволни и щастливи.



Момичета, голямо мълчание... стаили сте дъх и чакате новини... Аз ви нося една Азат дойде на село, на прага на къщата е и иска да влезе...



-   Кой е по това време?
-    Не знам.
-   Слушам, синко?
-   Азат ага?




-   Къде е Рейян, Мелике? Ти каква работа имаш тук?
-   Чакай, синко. Ти кой си?
-   Дядо, това е Азат ага. Внукът на Насух ага.
-   Синко, хайде върви, за теб няма място тук. С какво право си дошъл след Рейян?
-   Не говори много, дръпни се оттук. Ще видя Рейян. Рейян! Рейян!




-   Не викай напразно! Не викай!
-   Рейян къде е? Защо не излиза?
-   Ужили я скорпион. Какво?
-   Не се бой, не се бой! Дядо даде лекарство, сега спи там.
-   Ти кой си, синко? Погледни само, не ме пуска!
-   Стига! Не искам кавги в този дом! Елате на себе си!




-   Тръгвай. Що за беля си ти, не разбирам? Погледни положението на това момиче! Когато и да въздъхне спокойно това момиче, ти се оказваш под носа й, и я забъркваш в поредната неприятност. Когато и да се окаже до теб, тя се изправя лице в лице със смъртта. Стига! Ще си тръгнеш оттук!



-   Синко! Момичето не те иска! Избяга от теб и дойде тук. Хайде, тръгвай, не протакай!



-   Мен не ме иска, а теб те иска, а? Аз не съм ти, Миран Асланбей. Аз няма да оставя Рейян зад себе си и да тръгна. Ти знаеш добре, как да оставяш зад себе си и да тръгваш. Но не се тревожи, когато тя се събуди, ще й кажа, че този път си тръгнал, оглеждайки се.



-   …
-   Ще те убия направо тук! Ще те убия, ще те убия!
-   Значи си разбрал. За да оставя Рейян, трябва наистина да умра.
-   Щом толкова искаш… ела да те спася от тези мъки.
Виж целия пост
# 166
А добър вечер дами. Да ви кажа честно на фона на тази нежна романтична красота,
не ми се разсъждава ни за Сакън, ни за Джебру. Но ми е интересно да ви чета размислите....
Цитат
най ми се разсъждава в/у Реймир...
Относно идването на Миран в селото, ей, няма такъв самоуверено арогантен поглед и стойка, и предвид предисторията им и случилото се между тях, човек би имал поне малко чувство на неудобство, ама къде ти.... това да не е Азад.....
Нашият окрилен от новината направо литна и комай наистина очакваше Рейянчето да му се хвърли на врата.
Щях да съпоставя сцената с погледа в началото и тази с погледа му, когато Рейян изтърси истината за фалшивият брак, стори ми се леко укорителен, как ловко се измъкна от ситуацията наш Миран. "-  Дядо, ние с Рейян имаме други проблеми........" Smile

Относно пожара сценаристите не наблегнаха на това как е възникнал, а на резултатът и на последиците му. Много починали работници, в това число и семейството на Айше...... и като феникс от пепелта излезе Азизе.

И в чест на появата на Дилшах в родния ефир тази вечер, да заредя с прилично количество, кой каквото предпочита..., че тя е трудна за преглъщане. Обърнете внимание в началните серии, с нея колко много страдаше по починалия си син, и нито дума за Азра...., на фона на фиксацията й след това.

Виж целия пост
# 167
Даниела, не знаех, че ще ме редуваш, затова си допълних поста. Няма да го местя. Но пък истински благодарности за зареждането, със сигурност ще влезнат в употреба всички опиати, които си подготвила, може и да не стигнат.

Само анане Шукрян ще я оправи нея

Виж целия пост
# 168
+10
Комай си права, то се видя......


Нацели го отново по болното място Азат....., с непрятната но все пак истина....
"Ти знаеш добре, как да оставяш зад себе си и да тръгваш. Но не се тревожи, когато тя се събуди, ще й кажа, че този път си тръгнал, оглеждайки се."
Виж целия пост
# 169
В Азат сценаристите влагаха едни от най- силните и смислови думи. И като си помисля, че след малко Миран ще чуе изповедта на Азат за любовта му към Рейян, и как тази любов е расла заедно с него, през детство, юношество до зрял мъж... Нищо чудно, че после не даваше да я доближи, въпреки, че с Рейян бяха вече женени.
А погледа на Миран, когато Рейян каза за фалшивия брак беше не леко, а направо укорителен. Но Миран е факир в измъкването от трудни ситуации, малката Гюл беше наследила това умение от него.
Виж целия пост
# 170
На Миран не му беше нужно много за да ревнува, достатъчно бе да е от мъжки пол и в близост до Рейян -  пилатес инструктора може да потвърди. Ох, напушва ме смях като се сетя, детинска му работа.
 

За лека нощ слагам изключително въздействаща песен, на фона на емоционалната срещата м/у Хазар и Дилшах, и поредното откровение на Миран, който през сълзи пак повтори за липсата й и как му се иска да можеше да я запознае с Рейян и детето им - внимавай какво си пожелаваш. Няма как да се върне майката от спомените му...., но поне да не се бяха изгаврили така с образа й....., както и да е......

Виж целия пост
# 171
Здравейте!

В днешния леко мрачен ден да ви усмихна първо с един от любимите си кадри - как дядото подбра с бастунката жена си и Мелике към къщата. А след това и изповедта на Азат. Миран за първи път чу, колко дълбока, искрена и чиста е любовта на Азат към Рейян. И да, тук много силно си пролича, че Азат е влюбен в мечтите и свободата й...







-   Щом си обичал толкова Рейян, че си дошъл тук след нея, защо постъпи така? Защо отмъсти, навреждайки на Рейян?



Рейян е като… врабче. Плаха, крехка… На никого няма да навреди. Ти счупи крилата на тази птица, знаеш ли? В детството винаги мечтаеше. Винаги питаше, къде отлитат птиците. Казвах й, че отлитат в далечни страни. Казваше, че и тя ще полети. Аз разбира се, не го показах, но… винаги казвах за себе си: И аз ще полетя. Сърцето ми винаги се стремеше към нея. Ако й правеха нещо, и сърцето ми гореше. Страхувах се дори да я погледна. Не се осмелих да й се обясня в любов. Не можах да кажа: Ще ми дадеш ли сърцето си? Ти дойде. Взе това сърце и го изхвърли на земята. Стъпка го. А сега не ми я показваш, криеш Рейян от мен.



-   Не знаех, че ще стане така.



-   Не знаеше. Защото се влюби. Погледни се в какво състояние си. Върху теб е проклятието на Рейян. Проклятието на любовта. С любовта не трябва да се играе, Миран Асланбей. Но да ти кажа ли нещо? Ти изобщо нямаш шансове.



-   А ти имаш ли?
-   Имам. Цял живот ще чакам Рейян да ме обикне. Но ти винаги ще знаеш, че тя ням да ти прости.
Виж целия пост
# 172
Здравете с днешна дата Hug Въпреки мрачното време навън, нека запазим слънцето отвътре, радостта и усмивките да не свършват Flowers Hibiscus
Цвета, благодаря за неуморния ти труд. Чудесна си Sparkling Heart Hug

"Рейян е като… врабче. Плаха, крехка… На никого няма да навреди. Ти счупи крилата на тази птица, знаеш ли? В детството винаги мечтаеше. Винаги питаше, къде отлитат птиците. Казвах й, че отлитат в далечни страни. Казваше, че и тя ще полети. Аз разбира се, не го показах, но… винаги казвах за себе си: И аз ще полетя. Сърцето ми винаги се стремеше към нея. Ако й правеха нещо, и сърцето ми гореше. Страхувах се дори да я погледна. Не се осмелих да й се обясня в любов. Не можах да кажа: Ще ми дадеш ли сърцето си? Ти дойде. Взе това сърце и го изхвърли на земята. Стъпка го. А сега не ми я показваш, криеш Рейян от мен."


В тези думи Азат най-накрая изля сърцето си пред друг и то не кой да е, ами баш Миран. Лицето на Азат сияеше докато споделяше тайната си любов, докато това на Миран все повече показаваше болката му. Той разбра, че Азат не просто обича Рейян, разбра, че я обича с онази възвишена любов, която самия той не познава. Да, влюби се, заобича, призна си го най-накрая, но не знаеше как да се справи с тази любов. Тя го разкъсваше заедно с отмъщението. По едно време отмъщение и любов се сляха в него и той беше шокиран от усещанията. Дядото се опитваше да му помогне и Миран донякъде разбра какво чувства, но не докрай. Проявяваше собственически чувства и смяташе, че Рейян му принадлежи. Той дори не се опитваше да разбере сърцето й. Да, знаеше, че е наранена от действията му, но си мислише, че е достатъчно да бъде нахален, упорит и настойчев в искането си, за да успее да я върне при себе си. До този момен разкаянието му и съжаленията нито веднъж не бяха изказани с думи. Той просто настъпваше към територия......Азат го свали на земята и му показа, че се обича със сърце, а не със сила.
Виж целия пост
# 173
Здравейте, момичета! 🌷
При мен вали....леко, напоително....време му е...Но, трябва да си се кротнем и в едно слънчево кътче,  което да ни огрява, както в приказките....🌞...

Цвети , 🌹 Отново си на линия с невероятно силен момент. Изповедта на Азат!
Дени напълно съм съгласна и с двете Ви. Това, бе наистина моментът :първо, че Азат за първи път изказа чувствата и болката си към Рейян....и не пред кого да е....а, пред Миран. Мисля, че Азат в този момент нанесе най-тежкият си удар върху Миран.Без да го е целял....той просто изплака болката си - едно за любовта си, към Рейян, но и болката, която е почувствал, когато тя е била наранена, така жестоко.
Миран, беше /си мисля/ в шок....но, въпреки всичко продължи  с .....неговата  си нагласа - Рейян е негова....
.........

Виж целия пост
# 174
Следващия откъс не е толкова силен, но е забавен... и носи заряд на серията



-   Ах, сестричке. С тази отрова ще се справиш, а с него какво ще правиш? В какъв огън попадна?



-   Какво правиш?



-   Добре ли си?
-   Какво те интересува?
-   Какво се смееш?
-   Личи си. Оздравяла си.
-   Откъде си личи?
-   Какво значи откъде си личи? Имаш бутон ‘’Нападение на Миран’’. Сутрин се събуждаш и той автоматично заработва
.
Виж целия пост
# 175
Следващия откъс не е толкова силен, но е забавен... и носи заряд на серията



-   Ах, сестричке. С тази отрова ще се справиш, а с него какво ще правиш? В какъв огън попадна?



-   Какво правиш?



-   Добре ли си?
-   Какво те интересува?
-   Какво се смееш?
-   Личи си. Оздравяла си.
-   Откъде си личи?
-   Какво значи откъде си личи? Имаш бутон ‘’Нападение на Миран’’. Сутрин се събуждаш и той автоматично заработва
.

Такъв заряд получих от този сериал, че просто не е истина...👌.😃😅😎....
Ама, нейсе....ще видим, докъде и ще ме доведе...

...........
И едно модно дефиле на ....."на леко цепнати" дънки......





Хубав следобед, момичета! 🌺
Виж целия пост
# 176
Лъжите на Гьонюл, поредния пирон в отношенията между Рейян и Миран.



-   Той те обича. И то много те обича…
-   Каква любов? Да потъне вдън земя такава любов.
-   … Кълна се много те обича.
-   Има ли такава любов? Ако толкова му е жал…кой знае какво би направил, ако не беше. За мен няма вече Миран, Мелике. Ти не го защитавай постоянно. Не искам дори да видя лицето му.
-   …




-   Миран! Върви си вече. Или ще си тръгна с теб, или няма.
-   Ще откача. Кой си ти, че да отвеждаш Рейян?




-   И ти си върви. И двамата си вървете. Оставете ме сама. Искам да си поема въздух.



-   Веднъж те оставих сама, Рейян… И после той те взе. Повече никога няма да те оставя. В онази нощ и теб загубих, и Гьонюл едва не умря.
-   А какво е станало с Гьонюл?
-   Раняване с нож. Ти си го направила. Тя така каза.




-   Гьонюл е била ранена с нож ли? И това съм направила аз? Идваш и ми казваш: Ти си го направила.
-   Не, Рейян, аз…
-   Всички Асланбей ли сте лъжци? Не свърши ли твоята лъжа, Миран? Срам за теб. И идва и казва, че аз съм я ранила с нож.
Виж целия пост
# 177
Лъжите на Гьонюл, поредния пирон в отношенията между Рейян и Миран.



-   Той те обича. И то много те обича…
-   Каква любов? Да потъне вдън земя такава любов.
-   … Кълна се много те обича.
-   Има ли такава любов? Ако толкова му е жал…кой знае какво би направил, ако не беше. За мен няма вече Миран, Мелике. Ти не го защитавай постоянно. Не искам дори да видя лицето му.
-   …




-   Миран! Върви си вече. Или ще си тръгна с теб, или няма.
-   Ще откача. Кой си ти, че да отвеждаш Рейян?




-   И ти си върви. И двамата си вървете. Оставете ме сама. Искам да си поема въздух.



-   Веднъж те оставих сама, Рейян… И после той те взе. Повече никога няма да те оставя. В онази нощ и теб загубих, и Гьонюл едва не умря.
-   А какво е станало с Гьонюл?
-   Раняване с нож. Ти си го направила. Тя така каза.




-   Гьонюл е била ранена с нож ли? И това съм направила аз? Идваш и ми казваш: Ти си го направила.
-   Не, Рейян, аз…
-   Всички Асланбей ли сте лъжци? Не свърши ли твоята лъжа, Миран? Срам за теб. И идва и казва, че аз съм я ранила с нож.

Поредната лъжа, която потресе Миран в последствие....чакам моментът, в който ще си излее гневът.
Да, момичета, едва ли е приятно да се живее с толкова....."силно емоционален" мъж - визирам и най-вече ревността  на Миран -тя е пословична 😃😅, -но, пък и лъжите с които го заливаха Бабането, Гьонюл, премълчаването на много истини от Есма Ана....го направиха направо луд....
.........

Виж целия пост
# 178
Лъжите на Гьонюл, поредния пирон в отношенията между Рейян и Миран.



-   Той те обича. И то много те обича…
-   Каква любов? Да потъне вдън земя такава любов.
-   … Кълна се много те обича.
-   Има ли такава любов? Ако толкова му е жал…кой знае какво би направил, ако не беше. За мен няма вече Миран, Мелике. Ти не го защитавай постоянно. Не искам дори да видя лицето му.
-   …
Тук Рейян е абсолютно сериозна и права. "Има ли такава любов? Ако толкова му е жал…кой знае какво би направил, ако не беше." Не иска да си представям какво би се случило...Въпреки, че имаше чувства към Миран, тя имаше волята да го забрави и остави завинаги. Болката от преживяното и най-вече болката от лъжата, за която вече знаеше бяха по-силни от нея.

-   Веднъж те оставих сама, Рейян… И после той те взе. Повече никога няма да те оставя. В онази нощ и теб загубих, и Гьонюл едва не умря.
-   А какво е станало с Гьонюл?
-   Раняване с нож. Ти си го направила. Тя така каза.


Този човек отново собственически чувства проявява "Веднъж те оставих сама, Рейян… И после той те взе."
И има нахалството да слага Рейян и Гьонюл в едно изречение. Все едно двете са равни. Демек едната жена загубил, пък другата щяла да умре.
Имаше много моменти, в които много се ядосвах на Миран и този един от тях. Особенно нагъл и тотално незачитане на личността на Рейян. Той мислише само колко е влюбен и от какво се нуждае, без грам да се замисли какво изпитва тя.



-   Гьонюл е била ранена с нож ли? И това съм направила аз? Идваш и ми казваш: Ти си го направила.
-   Не, Рейян, аз…
-   Всички Асланбей ли сте лъжци? Не свърши ли твоята лъжа, Миран? Срам за теб. И идва и казва, че аз съм я ранила с нож.
[/center]
"Всички Асланбей ли сте лъжци? Не свърши ли твоята лъжа, Миран?" Това трябваше да го накара да си спомни за брака с Гьонюл и за лъжата си. Но той беше толкова заслепен, че не мислише за нищо друго освен за това какво ще загуби.
Виж целия пост
# 179
Арогантността на Миран точно в тази серия си беше безгранична, направо се беше самозабравил. Дени, като спомена за Рейян и Гьонюл в едно изречение, си спомних как Аслан спрегна името си в едно изречение с това на Рейян, тогава Миран доооста трудно се овладя, беше изпаднал в дива ярост от ревност.
Тук в това селце се събраха основните замесени, изрекоха се много силни думи и все истински. Остана да ви представя Хазар и невероятната реч за това, какво означава ''дете'' и как се обича дете. И Миран, който въпреки всичко не мисли, че сърцето му е от камък...
Много ми е трудно в този епизод да отсея най- важното и най- силното, защото точно в тази серия няма пълнеж и всяка реплика е точно в целта.



-   Рейян!
-   Татко…
-   Кошмар. Г-н Хазар…
-   Какво правиш тук?! Какво правиш тук?
-   Дойдох да взема Рейян.
-   И без никакъв срам ми казваш, че си дошъл да вземеш Рейян ли? Кой си ти? Какъв си й, че идваш да вземеш Рейян от тук?




-   …
-   А ти какво правиш тук?
-   Чичо, да поговоря с Рейян…
-   Аз крия дъщеря си от вас. А вие и двамата дойдохте след нея. Искате да ме подлудите ли?!




-   Ти повери Рейян на мен. И аз закрилям повереното…



-   Свърши това поверяване! Свърши! Да ти кажа ли какво е това ‘’дете’’? Ето това е точно ето тук… Защото хората пазят децата си в сърцето си. Това е най- чистото, най- безопасното, най- честното място. После поверяват детето си на този, който ще пази детето им в сърцето си. Но аз дъщеря си… в бяла сватбена рокля… ти я поверих, за да я пазиш в сърцето си…За да я защитаваш винаги и да я обичаш. Ти унищожи дъщеря ми. Изтръгна душата ни и ни я сложи в ръцете. Ти изгори сърцата ни. Душата ти още ли не е изстинала?! Кога ще спреш? Кога? Играеш си с огъня, Миран Асланбей. С огъня. Търпението ми свършва. Вече ще стоиш по- далеч. Няма да докосваш семейството ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия