Момичета, голямо мълчание... стаили сте дъх и чакате новини... Аз ви нося една Азат дойде на село, на прага на къщата е и иска да влезе...
- Кой е по това време?
- Не знам.
- Слушам, синко?
- Азат ага?
- Къде е Рейян, Мелике? Ти каква работа имаш тук?
- Чакай, синко. Ти кой си?
- Дядо, това е Азат ага. Внукът на Насух ага.
- Синко, хайде върви, за теб няма място тук. С какво право си дошъл след Рейян?
- Не говори много, дръпни се оттук. Ще видя Рейян. Рейян! Рейян!
- Не викай напразно! Не викай!
- Рейян къде е? Защо не излиза?
- Ужили я скорпион. Какво?
- Не се бой, не се бой! Дядо даде лекарство, сега спи там.
- Ти кой си, синко? Погледни само, не ме пуска!
- Стига! Не искам кавги в този дом! Елате на себе си!
- Тръгвай. Що за беля си ти, не разбирам? Погледни положението на това момиче! Когато и да въздъхне спокойно това момиче, ти се оказваш под носа й, и я забъркваш в поредната неприятност. Когато и да се окаже до теб, тя се изправя лице в лице със смъртта. Стига! Ще си тръгнеш оттук!
- Синко! Момичето не те иска! Избяга от теб и дойде тук. Хайде, тръгвай, не протакай!
- Мен не ме иска, а теб те иска, а? Аз не съм ти, Миран Асланбей. Аз няма да оставя Рейян зад себе си и да тръгна. Ти знаеш добре, как да оставяш зад себе си и да тръгваш. Но не се тревожи, когато тя се събуди, ще й кажа, че този път си тръгнал, оглеждайки се.
- …
- Ще те убия направо тук! Ще те убия, ще те убия!
- Значи си разбрал. За да оставя Рейян, трябва наистина да умра.
- Щом толкова искаш… ела да те спася от тези мъки.