Слава богу, не съм била в такава депресия.......... 
Виж целия пост
Следродилна депресия
- Публикувана: 28 окт. 2006, 11:01 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:49 ч.
# 16
28 окт. 2006, 21:28 ч.
аз само бях стресирана от новата ситуация и плачех за глупости, но слава богу не беше съвсем истинска депресия да не си искам детето и др.
Виж целия пост
# 18
28 окт. 2006, 21:43 ч.
Не съм усещала подобно нещо, бях щастлива от раждането на сина ми.
Виж целия пост
# 19
28 окт. 2006, 21:50 ч.
Бях в лека форма и то само за около седмица.Постоянно плачех,обвинявах близките си за какво ли не,притеснявах се,че не се справям с отглеждането на детето.Казах си наум,че съм силен човек и ще се справя.И успях без медикаменти.
Виж целия пост
# 20
28 окт. 2006, 22:08 ч.
Не знам за следродилната,но аз определено съм в пред родилна депресия и се чувствам ужасно, постоянно плача за най-малкото нещо отвратително 
Виж целия пост
# 21
28 окт. 2006, 22:15 ч.
Имах някаква, за щастие по-лека форма. Чувствах как малкото същество се е лепнало, като пиявица за мен, а аз исках само да се наспя и в същото време не можех да я оставя и за час на друг, не защото нямаше кой, а защото се побърквах от мисли за нея - как е, що е....
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
Виж целия пост
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
# 22
29 окт. 2006, 00:15 ч.
Ревеш като магаре за щяло и нещяло,ама до дни минава,като си почиваш и имаш подкрепа
Виж целия пост
# 23
29 окт. 2006, 01:13 ч.
имАх "удоволсвието" да изпитам що е това депресия.както са казали по-горе-ревеш(плюс разните му там мисли,каквото и да си помислех го виждах в най-лошият аспект....).мен ме държа 2 седмици.искрено съчуствам на хора,които по една или друга причина изпадат в депресия.дано не ми се случва повече:pray:
Виж целия пост
# 24
29 окт. 2006, 01:24 ч.
И аз изживях нещо подобно. Мислех, че няма да се справя, че ме чака затваряне в къщи, че това малко създание трябва да обичам повече от себе си. Само като го погледнех и сълзите ми рукваха от очите. Асега при по-емоционални сцени, особено свързани с малки деца и бебета рева ама рева, преди не ми се беше случвало никога. Като момиче се чудех как майка може да плаче за хубави неща, е, и аз като станах майка разбрах, че може.
Виж целия пост
Бях в лека форма и то само за около седмица.Постоянно плачех,обвинявах близките си за какво ли не,притеснявах се,че не се справям с отглеждането на детето.Казах си наум,че съм силен човек и ще се справя.И успях без медикаменти.
# 25
29 окт. 2006, 03:05 ч.
Писала съм и друг път, че преминах през една прилично тежка форма. За сега мисля, че се справям добре, макар понякога пак да ме върхлитат мисли.
Виж целия пост
# 26
30 окт. 2006, 04:29 ч.
Депресията свършва, когато се убедиш, че ставаш за майка и можеш сама да се грижиш за бебенцето си!!! 
Виж целия пост
# 27
30 окт. 2006, 04:36 ч.
Аз винаги съм била убедена, не само че ставам, ами съм Майка с главно М. Това обаче не ми помогна особено в случаите, когато си представях как му размазвам главата и прочее. 
Виж целия пост
# 28
30 окт. 2006, 06:40 ч.
При мен не беше толкова силна.Може би бях по-чувствителна от обикновено.Разплаквах се доста често-на бавни песни,филми.Но това доста бързо отшумя.Просто това е период,който ще отмине и е хубаво да се говори за това ,което майката чувства във всеки един момент.Не трябва да се затваря в себе си.
Виж целия пост
# 29
30 окт. 2006, 08:53 ч.
и аз бях в такова състояние около месец след раждането,все едно ме бяха взели извънземните ,чувствах се ужасно ходех по пижама по цял ден,плачех вечер,всички ме дразнеха.,но успях без медикаменти след като приложих т.н.терапия на заетостта,тоест пълно натоварване с работа.Сега най-много се страхувам това да не се повтори и съм предупредила мъжа ми той да вземе мерки ако аз пак съм толкова неадекватна.
Виж целия пост
Препоръчани теми