Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през октомври

сутрин рано египтяните спят, или се припичат пред домовете си, по улиците на Кайро бяхме само ние, което не бях виждала до сега. за нула време по околовръстното стигнахме до пирамидите (виждаха се между блоковете, от там пустиня нов град, пустиня - нов гради ето ти и оазиса Ал фаюм. почти да, ама не. там се влиза със задължителен полицейски ескорт. имат десетина полицейски коли и точно в този ден над 30 туристически возила - от автобуси с 30 места - 60 човека до нашата кола с трима + екскурзовода шофьор. значи чакаме да дойде кола. в която между другото имаше повече полицаи отколкото в нашата. и понеже вече се бяха събрали три буса и нашата кола, един ескорт за всички. ама няма не искам - няма недй. както навремето Горинич отговаряше на "недей" с "дей, дей". искаш не искаш всички заедно отиваме нататък.
първа спирка - останки от фараоно-гръко-римско селище  Каранис, но е видно, че е имало и други имена.







На огромна площ, два храма, преходен стил между фараонските и християнските, изградени от камъни и множество фамилни и обществени сгради от пръстени тухли.
До отрития музей има и друг, закрит Ком Ошим. Там са изложени характерни само за този район мумии с посмъртни маски или портрети. В музея в Кайро също има изложени, описано е и откъде са. Снимките в закрития музей са забранени, но могат да се намерят в нета.
Има и карта на изкуственото езеро, изградено по фараонски времена. Сегашното е около 1/10 от фараонското.
И пак е огромно.



Езерата всъщност са две, второто е в пустинята и е обявено за резерват. има рекичка и водопади. И е място за забавление на местните.







не се включих в танЕца, но през цялото врем си мислех за Карамелла и сърцето ми играеше кючек, Ако и краката да не мърдаха.

след това Туниизийското селище. има ли тунизийци тук? какво е станало, защо са емигрирали точно в Египет - питам аз. отговорът е малко неочакван. имало един, но починал. що тунизийско тогава? след като починал, в чест на този дългогодишните член на селището се преглага и приема да се нарича "тунизийско село".
а историята е простичка - преди години, шведска гражданка открила работилница за обучение по грънчарство в крайно бедно селище в оазиса. учат в училището, а после в работилницат асе учат да правят съдове от глина, продават ги стова се издържат. и с дарения. Оттогава то е местна атракция, учениците й също открили свои работилници и обучават бедни деца на занаяти - грънчарство, тъкачество... Продават произведеното и така поддържат школите безплатни.
Съжалявам, но увлечени в гледане сме пропуснали да снимаме на място. много е колоритно, къщичките са изрисувани, като не липсва и Банкси
по линия на някави благотворителни акции се разкрасяват къщите там. не съм снимала, но това дава идея.


костенурката е от бракуваните керамики. Горинич реши, че никой няма да я вземе заради олючената глазура и може би ще я унищожат. малко като спасителна акция, но истината е, че много ми хареса, а от новите фигурки нямаше костенурка.


навсякъде се мушкат тези колици - наричат ги "тук-тук" и би трябвало да са само за градска употреба, ако ги хванат на магистралата трябва да ги приберат, а шофьора ... може би да го понатупат. не видях някой да е санкциониран, а на магистралата имаше и мотори и тук-тук.