В момента чета ... 72

Публикувана: 1 окт. 2021, 10:33 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2021, 09:53 ч.

52 942
739

Happy Mijjj - Почетен член

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията от книгата „Морякът, комуто морето обърна гръб“?
Как да вмъкна изображение в мнение?
Какви са впечатленията от книгата „Леден гамбит“ на Бернар Миние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията от книгата „Морякът, комуто морето обърна гръб“?
  
  Книгата "Морякът, комуто морето обърна гръб" е описана като красиво издание с прекрасен език. Въпреки това съдържанието не беше харесано от читателя поради различия в културните възгледи.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което поставите адреса на изображението и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какви са впечатленията от книгата „Леден гамбит“ на Бернар Миние?
  
  Книгата "Леден гамбит" на Бернар Миние е описана като приятен, мащабен трилър, който придобива още по-голяма мистериозност и предизвиква вледеняващи тръпки в читателя поради сетинг в Пиренеите през зимата. Освен това включва представители на ЛГБТ общността, което е задължителен елемент на съвременната литература.
- Какви са впечатленията от книгата „Удавниците“?
- Какви са впечатленията от книгата „Не можеш да се скриеш“ на Карън Роуз?

Лолита

Редовен потребител

# 180 20 окт. 2021, 14:49 ч.

"Остатъкът от деня" я оставих на 50 страница.

Виж целия пост

Miss_Independent5

# 181 20 окт. 2021, 14:49 ч.

По повод книгите за Книжарници съм чела
- Книжарничка на острова на Габриел Зевин
- Книжарница на колела на Джени Колган
- Малката Книжарница край Сена на Ребека Рейзин
Набелязала съм и Пътуващата Книжарница на Ария на Ребека Рейзин

Виж целия пост

Потребител

# 182 20 окт. 2021, 16:44 ч.

Първо гледах "Остатъкът от деня". Дори два пъти в течение на година-две. Признавам си, че тогава не знаех, че е по роман и то на японец. По-късно прочетох книгата, със същото удоволствие. Наистина хората сме различни, вкусовете-също.

Виж целия пост

BBeLLa

Потребител

# 183 20 окт. 2021, 17:46 ч.

Да, наистина сме различни. Ишигуро точно с това ми харесва - с минимализма на изказа, а с толкова богато предаване на действието.
MayBach го е казала много точно!
Екранизациите също много харесах!
А Антъни Хопкинс е великолепен Стивън! Велик!

Виж целия пост

Анонимен

# 184 20 окт. 2021, 18:18 ч.

"Никога не ме оставяй" я добутах до 20%. Изказът не ми направи неприятно впечатление, но не ми хареса сюжетът. Писах може би тук, ако не и някъде другаде, че не обичам книги, които се пишат от името на деца /тук положението е такова само частично, но въпреки това попада в категорията/.
Още съм на "Еротични разкази на пенджабски вдовици", но не ми върви, ще започна да пропускам.
По темата за книжарниците в момента съм на "Среднощната библиотека" на аудиокнига, ако я счетете към тази категория.
"Книжарничката на острова" на Габриел Зевин я изслушах, беше ми приятна, лека, ненатрапчива, приемлива, без да бъде нещо топ. Надхвърли очакванията ми, които бяха ниски!
Аз съм голяма фенка на Кронин. Точно "Цитаделата" съм чела на младини, но преди няколко години изчетох няколко от другите му. Обичам книги на медицинска тематика.

Виж целия пост

Rayna13

Потребител

# 185 20 окт. 2021, 21:31 ч.

Цитат на: BBeLLa в ср, 20 окт 2021, 17:46

Да, наистина сме различни. Ишигуро точно с това ми харесва - с минимализма на изказа, а с толкова богато предаване на действието.

Значи "Блед пейзаж с хълмове" много ще ти хареса - точно така предава атмосферата - с щрихи, малки детайли и кратки диалози, които казват всичко. На мен не просто ми хареса, а ми напълни душата. Историята в книгата също е разказана от името на героинята, както в "Клара и слънцето" и "Никига не ме оставяй".
Дочетох си "Край плуга си през костите на мъртвите" и съм категорична, че това е една от най-смислените и запомнящи се книги, които съм прочела в последната година. Стилът на Олга Токарчук ми допадна и четенето беше удоволствие. Не знам как точно да определя този жанр - криминален, мистерия или най-вече философски. Авторката разказва от името на героинята и всичко, което се случва, е описано през мирогледа на една поостаряла чудачка, която живее в хармония с природата, но не може да се примири с несправедливостите на хората. Докъде може да стигне човек, когато не чувства принадлежност към ближните, осъжда човеците с техните страсти и стремежи и търси знаци свише? Кое е това нещо, което ни кара да прекрачим границата между редно и нередно и на какво сме способни, когато повярваме в личните си убеждения и пренебрегрем социалните норми? Къде е мястото ни във Вселената и кой решава чий живот е смислен и чий - напразен? Тези и още въпроси се поставят и разглеждат в книгата, увлекателно и с много чувство за хумор. Аз лично съм много доволна, че я прочетох, но е особена и не би допаднала всекиму. Ще чета още от Олга Токарчук, интересна ми е, имам "Правек и други времена", ще потърся и "Бегуни".

Виж целия пост

MayBach

# 186 20 окт. 2021, 21:40 ч.

"Бегуни" е нещо... запомнящо се. Аз по принцип съм доста подозрителна и невъзприемчива към философстващи автори, но Токарчук е абсолютен майстор.

Виж целия пост

Happy Mijjj

Почетен член

# 187 20 окт. 2021, 21:51 ч.

Безспорно Олга Токарчук е интересна авторка. Правек не успях да я завърша, а ето и мнението ми за "Карай плуга си...":
"Мрачен и до голяма степен странен трилър на фона на безнадеждността на полските пущинаци. Хареса ми стила на авторката и някои мисли. Разбирам и защо е получила Нобелова награда.
Не мога да кажа, че това е "моят" роман, но е още едно доказателство как фанатизмът , независимо до какво се отнася, води неминуемо до заличаване на границите нормално-ненормално и в крайна сметка до постепенно полудяване. Книгата ще допадне на радикализирани вегани и природозащитници Simple Smile

Виж целия пост

Rayna13

Потребител

# 188 20 окт. 2021, 22:00 ч.

Последното изречение от коментара на Happy Mijjj ме подсети, че краят не ме удовлетвори. Защото така и не възприемам гледната точка на хората, които обичат животните повече от други хора и само да видят зелена светлина, биха се вживели в ролята на въздаващи справедливост и възстановяващи равновесието. Но определено са ми любопитни и именно затова четох докрай с интерес. Авторката симпатизира на крайно лява партия, което обяснява доста неща.

Виж целия пост

Десиссслава

Пристрастен

# 189 21 окт. 2021, 20:22 ч.

Дочетох Песента на сатаната на Карл Хамър.
Интересна книга е, но трябва да се чете без разсейване и съсредоточено. Напомня на Шифърът на Леонардо.

Виж целия пост

alen mak

Потребител

# 190 21 окт. 2021, 21:22 ч.

Моля кажете за тази Бегуни повече какво представлява.
Аз почнах "Момичетата", не е лоша засега, малко на места не разбирам смисъла на някои изречения, може би от превода. На "нощното ми шкафче" чакат да довърша "Да отгледаш читател", "Защо тийнейджърът не ме слуша", как да печелиш приятели" (или подобно) на Карнеги, една за метода Монтесори и "Не всичко започва от теб" Simple Smile

Виж целия пост

Queen V

# 191 21 окт. 2021, 22:36 ч.

Сега довърших "Разгневеният бог" на Л. Дж. Шен. Много ми хареса цялата поредица и съм я оценила с 5 звезди. Препоръчвам! Иска ми се да продължа отново с романтика, но на различен автор. Някакви предложения?

Виж целия пост

MayBach

# 192 21 окт. 2021, 22:36 ч.

"Бегуни" бих го определила на нещо като литературен пачуърк - уж отделните парчета са абсолютно различни едно от друго, обаче заедно образуват нещо общо и красиво. Името идва от една руска старообрядна секта (наричана още "странники"), която, тъй като възприемала светската власт и официалната църква като антихристи, решила да не влиза във физически контакт със злото, като постоянно се мести и крие и контактува с обикновените хора възможно най-малко. Така че бегуните са били в постоянно движение.
Токарчук използва това за поглед върху модерното време и свят, чрез поредица отделни и наглед несвързани една с друга истории, които обаче постепенно образуват едно цяло по начин, който поне за мен беше много любопитен. То не е роман, то е и пътеписи, и есета, и афоризми, и какви ли не отделни фрагменти, обединени от идеята за движението като смисъл на съществуването. Много е въздействащо - поне за мен. Обаче, ако човек подходи към книгата с очакване за четиво със сюжет и последователно действие, ще остане разочарован.

Виж целия пост