В момента чета ... 72

  • 52 939
  • 739
# 420
Danilu, аз разбирам заглавието, но мисля, че ще е полезно да превеждаш на български език, защото не сме в италиански форум..

Не съм чела книгата.
Виж целия пост
# 421
Dez, тази "Адел" наскоро я четох и аз, на български е преведена "В градината на змея" - авторката така реалистично е описала душевния свят на героинята, че не мога да не си помисля как вижда себе си в нея или поне някаква възможна представа за себе си. След нея прочетох и "Мракът в сърцето ми" и психопатията ми дойде повечко.
Наполовината на "Снежна слепота" съм и много ми харесва засега - трилър, но от типа приятни и разтоварващи за мен, защото се разказва за живота на хората, отношенията, историите им, които в един момент се преплитат, а убийството е възел, който трябва да се разплете. Супер книжка за уикенда.
Виж целия пост
# 422
Tsugumi,не превеждам, защото не съм сигурна, под какво точно заглавие е преведена в България книгата ( "Лоша кръв" например, тук е преведена със съвсем друго заглавие. ) "Ловците" е заглавието в директен превод. Извинявам се за предишният си пост!
Не съм чела нищо от автора досега.
Виж целия пост
# 423
Започнах "Прекрасният нов свят" . Имаме я в семейната библиотека и като ученичка я подхванах, но не ме заинтригува изобщо. Интересно, че е издадена 1932г, т.е. преди почти 90 години авторът е прозрял възможността от антиутопии, които сега с напредването на технологиите не ни се струват чак така фантастични. Още началото е съвсем смразяващо.
Бих препоръчал след нея и "Хищните вещи на века" на А. и Б. Стругацки. Интересно е как идеи концепции, което в началото и средата на миналия век са изглеждали като фантастика, днес се реализират в живота ни. Точно както фантастичните през XIX-ти век изобретения от романите на Жул Верн се превърнаха в реалност през XX-ти. Можем само да се надяваме, че книги като "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски няма да се окажат също толкова пророчески в края на този век...
Виж целия пост
# 424
След като прочетох един малък пътеводител на Пловдив, си припомням "Укротяване на опърничавата" на Шекспир. Дано имам късмета и я видя на сцената най-накрая.
Виж целия пост
# 425
Аз приключих "Мазето". Не ми вървеше много добре. То думи, думи, размишления... Замисълът беше добър, но удавен в словоизлияния.
Започнах "Стъкленият хотел". Не знам къде съм гледала като съм поръчвала, но се изненадах, че е от автора на "Станция единайсет". Тя пък хич не ме беше впечатлила.
Виж целия пост
# 426
Прочетох Куфарът на г-жа Синклер - очаквах повече, плосък сюжет, не останах впечатлена.
Виж целия пост
# 427
Аз дочетох през уикенда "Когато звездите угаснат" (Пола Маклейн) - добър трилър, хареса ми, макар че сравнително рано заподозрях развръзката...за кой ли път... Grinning
Въпреки това ме държа в напрежение и я препоръчвам Simple Smile
Виж целия пост
# 428
Довърших "Образована". Опустошителна книга, с дълбоко разочароващ финал.
Не мисля, че спойлирам, но за всеки случай в скрит текст:
Скрит текст:
Няма го триумфа на спасението, само постоянно хлопане там, където няма да ти отворят. Да се влачиш там, където са издевателствали над теб, докато родителското тяло си е живяло в паралелна и измислена реалност, да търсиш валидация от тежки психопати не може да е друго освен симптом на необратимо когнитивно увреждане.
Няма спасение от такава отрова, образованието е идеална възможност за бягство, но жертвата не иска да бяга. Търси близост с травмата, и се връща за още, и още, и още.
Може би ми убягва страха на авторката да не би да я лишат от наследство. Не разбирам драпането да влезеш там, където систематично се опитват да те унищожат.
Тя подчерта накрая, че родителите и вероятно са милионери, влиятелни хора в долината, работодатели, и издигнати едва ли не в култ от местните религиозни екстремисти. С нищо друго не мога да си обясня нелогичното и поведение. От чудовища се бяга.
Опитвам се да си спомня дали друга книга ме е изпълвала с такава дълбока погнуса и отвращение.
Май не. Адел на Слимани също е социопат и силно увредена, но толкова гротескна, че не я приех така сериозно както възприех Тара. Адел е съвременна трактовка на Мадам Бовари в порно вариант. Възприех я като ментална гимнастика, домашно упражнение, а не мемоар за реално и опустошително детство.

Добре ще си помисля преди да избера следващата книга.
Няма да е "Момчета от никел" със сигурност. Апропо, купих я на Киндъл за без пари, 3 долара. Искам да видя защо  "Холандската къща" е така несправедливо ненаградена.

Май ще се насоча към препрочит на "Старецът и морето".
Виж целия пост
# 429
Абсолютно съм съгласна с написаното от Dez за "Образована".  
Ето и моето ревю за книгата:

Скрит текст:
Аз приключих "Образована" (Тара Уестовър) и съм доста озадачена...
Книгата безспорно ми хареса. Беше ми интересно да науча повече за живота на мормонската общност. Това са всъщност мемоарите на авторката за детството и ранната ѝ младост в малко градче в Айдахо.
Адски много напомня "Стъкленият замък" на Джанет Уолс , така че харесалите "Стъкленият замък" сто процента ще харесат и тази.. Пак става дума за едно неконвенционално (дали да не кажа направо "откачено") семейство.
Всъщност не знам дали вместо "семейство" да не употребя думата "племе", защото семейство Уестовър за мен бяха едно племе, в което ценността на всеки член се определя от степента, до която той спомага за общото (на племето) благо. Начело стои , разбира се, племенният вожд - в случая умопобъркания баща на Тара, изискващ безпрекословно подчинение и послушание постигани чрез насилие - психическо и физическо. Животът на Уестовърови минава на сметището, където често е възможно някой да се върне я без пръст, я със сериозни изгаряния... Но това са дреболии на фона на предстоящия "Край на света" и стремежа на бащата да е подготвен за него с купища складирана храна в специално построени тайници...
Децата - 7 или 8 на брой (честно казано , не разбрах точния им брой, така както и майката не беше успяла да запомни рожденната дата на дъщеря си Тара "на фона на толкова много деца") не посещават училище, а са на "домашно обучение", което е до толкова адекватно, че чак в колежа Тара научава какво е "холокост" например, както и много други неща. Медицината и посещението при лекар като "дяволско" творение са напълно забранени в ортодоксалното мормонско семейство. Раждат домашно, лекуват се с билки и молитви.. И всичко това в XXI век..
Озадачението ми от прочетеното произтича от монотонността на непоследователните действия на авторката. От една страна разбира налудничавостта на всичко това. Години наред търпи физически тормоз и унижения от по-големия си брат - пълен психопат - и в същото време все търсеше контакт с тях почти до край на книгата..
Вероятно е възможно до такава степен да ти промият мозъка, че да изгубиш представа кое как е било, не знам...
Но си мисля, че е възможно и друго - самата авторка да има известна фамилна психическа обремененост , която обуславя това люшкане и невъзможността да заеме твърда и категорична позиция. Или пък наистина тези хора са я пречупили напълно, както сестра ѝ Одри..

"Бъдещето може би щеше да се различава от миналото. Дори миналото можеше да се различава от миналото, защото спомените ни очевидно имаха способността да се променят..."

Оценката ми е 4*/5* и определено е една от забележителните книги, които прочетох през годината

По отношение на "Момчетата от "Никел" и "Холандската къща" - и двете са прекрасни, но емоционално по-силната за мен беше "Момчетата от "Никел". Допускам и полит-елемент за награждаването ѝ с "Пулицър".
Както и да е, това не намалява нито с грам стойността на романа.
Виж целия пост
# 430
" Ловец на сираци" на Ириса ( накоятонемогадайнапишафамилията...) Струва ли си да я свалям!
Благодаря предварително!
Аз открих в моята библиотека "Една фамилия почти перфектна". Чела съм я, но май не помня много от съдържанието. Засега ми е интересна.
Виж целия пост
# 431


Прочетох Най-щастливият човек на света, една тежка история, разказана като приказка /мое усещане/. Разкошна книга, нечовшки жестокости, много са виновни, само за това, че са родени евреи. Обикновено такъв тип истории те намръщват, отвращават...тук на моменти настръхваш, но и се усмихваш, осъзнаваш, че животът е дар, осъзнаваш за колко много неща има да благодариш.
На края на книгата, Еди се е превърнал в любимия дядо, когото искаш да прегърнеш. Удивителен човек, изпълнен с много любов.
Виж целия пост
# 432
Завърших Загадката на стая 622 на Жоел Дикер.
Още в началото на книгата знаех, че авторът няма да ме разочарова.
Имах високи очаквания и те се оправдаха. Типично в стила на Дикер действието се развива в няколко времена, историята се заплита неимоверно и до самия край не можеш да бъдеш сигурен какво точно ще се случи.

Много съм доволна и в същото време в момента съм с онова гадно чувство, когато прочетеш някоя хубава книга и после не можеш да си избереш нищо ново..

Продължавам с Лъжите, които изрече - Хариет Тайс. Купих я още през май на промоцията на Сиела. Честно казано ме грабна корицата. Не очаквам кой знае какво от сюжета, но да видим. Съвсем в началото съм и нямам никакви впечатления все още.
Виж целия пост
# 433
Прочетох си "Свекървата", 5* от мен, не толкова за "заплетената" история, колкото за начина, по който е поднесена самата история. Прекрасно четиво!
Сега от една австралийска фамилия, се пренасям в Япония, едно корейско семейство в изгнание - "Пачинко" - Мин Джин Ли. 🤗
Виж целия пост
# 434
Чета си "Стъкленият хотел" и вече над 100 страници нищо не се случва. Най-интересното до момента е колата ламбУргини 😃 Когато го прочетеш така три пъти за два абзаца и ти става ясно, че не е случайна печатна грешка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия