В момента чета ... 72

Аз чета "Пилат" и честно да си призная скучна ми е. Тегаво върви. Май съм единствената тук с такова мнение...

Страхотна биографична и документална книга. Тежка е, четох я бавно , защото ми трябваше време да осмисля всичко, което е преживяла писателката. Много добре е описала всичко от политиката, религията до живота си преди ,по време и след ИДИЛ.
Прочетох и ,,Дарът " от Едит Егер , но не ми беше толкова силна и значима като първата й книга,,Изборът".
Завърших и ,,На жените с обич,, от Изабел Алиенде и горещо препоръчвам. Прекрасна малка книжка , която е събрала всички теми за жените. (И хубави и лоши). А самоиронията и хуморът на писателката не веднъж ме накараха да се засмея, въпреки не леките теми ,които са засегнати. Много ми хареса и фактологията ,в книгата с цифри , години и проучвания. Точно на място, не само мисли , разсъждения и психология. Авторката споделя паралелно и лични неща от живота си.

Аз по принцип много харесвам Дан Браун, но "Изгубеният символ" изобщо не ми хареса.
Знам, че поредицата Милениум има много почитатели, сега съм на 80 стр на първата книга и ми е много скучна, дали има шанс да ми захареса или щом до тук е зле полжението, няма да се подобри? 😃

"Милениум" ми беше една и съща леко безинтересна от началото до края.
Някой може ли да ми каже защо на мосю Мюсо историите му са ситуирани в САЩ? Всъщност всичките ли са така? Много впечатления ще да е събрал за четирите месеца докато е продавал сладолед там.

Милениум би било пропуск да не се прочете!

Е, чета я, ама хич не ме грабва. Ще си я дочета, дадена книга трябва да е супер голяма боза, за да не я дочета.

Бавно тръгва, но си струва, наистина. Настъпи се докато стигнеш до магната който наема Микаел. Мистерията на изчезналото момиче е наистина супер. Тегавата история в началото обаче има страхотен смисъл, важно е, но ще видиш накрая. Струва си.
И аз я започвах няколко пъти, но най-накрая я "глътнах" това лято на плажа и с втората. С третата се засякох отново обаче, и не мога да я завърша.
Тази вечер ще я погледна.

" В страната на другите" свърши тежко, което и очаквах. Добра е книгата, много интересно бяха представени годините след ВСВ в Мароко, битът, политическото напрежение. Гледните точки се сменяха динамично, тази на малкото момиченце като ученичка, беше много силна и въздействаща.

По препоръка на библиотекарка започнах “Дафина куцата” в два тома.Подхванах я скептично заради корицата и цялостната визия на книгата:авторката има ФБ група и ползва за корицата снимки на читатели си в носии,за да засили връзката с действието и един вид връзката с читателя,едни снимки с лоша резолюция,евтина хартия,като цяло и шрифтът..с една дума повече на учебник ми “мяза”:))…но обещах да дам мнение на моята позната и започнах да ги чета.
Определено авторката има дар да разказва,действието се развива в бълг.село с българските му битовизми,традиции,разговорен диалект,образи в цветни носии и красиви описания на тяхното ежедневие,мъки и неволи.
Но не мога да определя какво не ми достига,за да я препоръчам,има живот в книгата,феновете на “Глина” биха могли да дадат мнение,ако я прочетат,има притегателност,авторката има талант…мисля,че повече търся допира с природата и принадлежността към историческия период.В книгата не липсват красиви пейзажи,но не са достатъчни за мен и събитието не принадлежи към определен времеви период,това не му дава цялост и завършеност,принадлежност.Наблегнато е само на психологическата страна на семейните отношения,тяхната опростеност и колко жестокост е породило първичното човешко разбиране за живота.
Има допирни точки със стила Талев или Елин Пелин,но е далеч от техния  похват да хванеш мига и да го опишеш,да го завъртиш във всички посоки и да разнищиш до най-дълбоките слоеве човешката душа.Затова се прекланям пред нашите класици,когато са писали от нужда да излеят себе си,душата си,без комерсиални цели,в условия на тежък живот,без да търсят слава и до ден днешен са ненадминати.
Адмирации за авторката все пак,че се е опитала да напише българска книга,гледам че има много фенове сред възрастнито население,ходи по презентации,продава книгите си и й пожелавам да върви все в този дух.
И да инвестира в хубава корица,за страстните читатели всеки детайл е важен.

Това на Магда Сабо ли беше? Не съм я чела, но предвид впечатлението ми от Жофика съм сигурна, че бих споделила мнението ти за нея
Аз пък чета "Къщата с многото стаи", но нещо не е моята. Ще я дочета, де, но .. първите 20% ми беше леко скучна, после тъкмо взе да ми става интересна и пак даде завой. Не ме кефи, категорично. Пак съм в няква дупка и нищо прочетено не ми е Уау Даже не помня кога последно наистина ми хареса книга.

На нея е, да.

Оставих я. Започнах "Тайните убежища".

Започнах в петък вечер "Всичко, което искам за Коледа" от Джоана Болури и в момента я довършвам.

За мен историите на Дан Браун са като онези подаръци, които се подаряваха за майтап от хора, с не дотам добро чувство за хумор. Т.е. получаваш голям добре опакован пакет, в който има още един по-малък, после още един и така, докато извадиш от една малка кутия счупена чаша, или нещо подобно. Оставам с чувството, че съм чела, наистина много добре написана и обоснована история, само дето като стигна до края , има нещо, което не си е струвало труда да разопаковам под толкова много страници и думи...
Предпочитам да препрочета сто пъти( така и правя, като нямам нищо интересно под ръка) Килимените хора на Тери Пратчет( едва 159 стр.), отколкото да си губя времето с дълбокоумни книги, които ще залича от съзнанието си след два дни.

Аз стигнах до половината и я оставих настрана, въпреки че откъм стил, композиция и интрига ми харесва. Нещо не ми се четат тегави истории с елементи на хорър, особено свързани с деца.

Усетих аз това с децата... аз оставих една такава, ама май на друга се натресох...