В момента чета ... 72

  • 52 713
  • 739
# 90
Vermilion, по темата за концлагерите мога да добавя Ерих Мария Ремарк с "Искрица живот".
Искрица живот е много хубава, както и всички книги на Ремарк.
Точно тази книга ме впечатли най-много от всички негови романи, които съм чела. От малкото книги на които им помня сюжета, защото много ме трогна, има и поука, въпреки че на никой не трябва да мусе случват такива изпитания на волята. Ще я прочета отново някой ден, за да съпреживявам отново с главните герои. "Триумфалната арка" най-малко ме впечатли, може би очаквах нещо повече,защото беше много хвалена, но другите му произведения ме трогнаха много повече.
Виж целия пост
# 91
Иве, моля те, кажи защо искаш да напердашиш Мейв. Може и в спойлер, ама много ми е любопитна гледната ти точка.
Виж целия пост
# 92
Започнах да чета трилогията за остров Луис на Питър Мей. Най-после да попадна на добра книга след толкова недоразумения, изчетени в последно време. Прочетох "Черната къща", сега съм на втората - "Човекът от остров Луис". Увлекателно написани, без излишни брутализми, набляга се на загадката, на чувствата и емоциите на персонажите. Много лееееко изсилен ми дойде мотивът в първата книга, но като изключим това беше интересна и се четеше лесно. Втората определено е интригуваща до момента.
Виж целия пост
# 93
О, трилогията за остров Луис е страхотна!! Много я харесвам , наравно с трилогията за Бастан.

И на мен ми е любопитно мнението на Ивето за Мейв Simple Smile На мен също ми идваше да я напердаша Joy
Виж целия пост
# 94
За Мейв ще напиша в скрит текст, за да не разваля удоволствието на някой, който още не е чел книгата.
Скрит текст:
Мейв за мен е злостър-егоист, не даде на баща си никаква възможност да има щастлив живот след като откачената им майка ги напусна. Хич не ми минават извиненията как майката като творческа натура, свободна душа или както там се обобщават всички безотговорни хора е толкова подтисната от къщата, че изоставя децата си. Мейв всячески се опита да отрови живота на съпругата на баща си. Колко милиони хора живеят и се разбират с доведени деца или мащехи/пастроци, но не, само за Мейв е драма. През целия си живот остана вторачена в миналото. Дори на брат си не искаше толкова да помогне с настояването за следване, колкото искаше да опука наследството от баща си. Ако аз имам лошия късмет да се сдобия с такова доведено дете, ще му покажа вратата при първа възможност. Олекна ми като се гътна.
Виж целия пост
# 95
Единствено от написаното от теб съм съгласна с вторачване в миналото. Останалото не го възприемам така. Благодаря ти за мнението.
Сега чакаме и Миж да се отчете.
Виж целия пост
# 96
Здравейте, тъкмо приключих Почти нормално семейство по препоръка от форума. Искам да ви благодаря, защото доста ми хареса. Много интересно написана, допаднаха ми различните ъгли, от които бяха проследени едни и същи събития. Вероятно защото имам малка дъщеря, успях да се припозная в героите.
По препоръка отново от тук, след прочетени първите две книги от поредицата за Хари Бош (които въобще не ми харесаха) дадох шанс и на останалите от поредицата. Действително всяка е все по-добра от предишната. Нямам търпение да излезе нова от поредицата. Blush

Очаквам с нетърпение да видя следващото, което ще препоръчате. Последните си любими книги намерих, благодарение на вас: Верити и Кестеновоят човек.

Първоначално бях скептична към скандинавските автори, но до сега не са ме разочаровали Grinning

Благодаря за новата тема! Simple Smile
Виж целия пост
# 97
За Мейв...
Скрит текст:
За мен животът на Мейв е пропилян живот. Живот, с поглед към миналото, а не към бъдещето. Изцяло обсебена от тази Къща. Чак не успя да създаде свое семейство от тези си обсебеност. Тъжен, пропилян, воайорски живот. Единствената ѝ радост беше да наблюдава Къщата от колата си...
Виж целия пост
# 98
Момичета, ако беше обратното, напред към бъдещето, нямаше да я има тази книга.
 По средата съм на "Това, което посееш". Добре ми върви. Изненадана съм за някои неща, ама като свърши ще коментирам. Личните истории на главните герои малко ми станаха като сапунка.
Виж целия пост
# 99
След голямо влачене завърших "Имението с ягодите" на Лорън Дентън. Силно препоръчвам да не си я причинявате. До края си остана повърхностна, банално, клиширана и за мен със схематични образи. Сега съм в чуденка с какво да продължа.
Виж целия пост
# 100
Току що приключих "Стъклени крила" (Катрине Енгберг) - чудесен трилър!
Още от първата си книга, "Наемателката", ми беше направило впечатление, че това е едно много интересна авторка. Сега впечатленията ми се затвърдиха. Историите , които разказва, са интересни, напрегнати, премерено-жестоки, абе супер са!
Давам ѝ 5* и чакам нова книга от нея Simple Smile
Виж целия пост
# 101
Хепи,
На хартия или електронно?
Виж целия пост
# 102
Аз я четох на хартия.
Виж целия пост
# 103
Дочетох "В градината на змея" от Лейла Слимани и макар да ми беше много интересна и да я прочетох на един дъх, ми остана едно неприятно усещане заради отвратителната тема, на която е посветен романът. Твърде вулгарни и директни описания на преживяванията на главната героиня - една жена, обсебена от натрапчивите си фантазии, тръгнала по пътя на падението и самоунищожението, гарнирани със студенина и безразличие от страна на авторката, която като че ли мрази всичките си герои - представени са най-вече чрез слабостите, недостатъците и пороците си, сякаш са някакви нелепи марионетки в скапаното представление на лицемерния си живот. В тази книга виждам едно дълбоко човеконенавистно отношение и липса на всякаква вяра в доброто и светлото бъдеще, сякаш е написана с погнуса и отвращение, макар в ревютата неизменно да говорят за безпристрастността на авторката. На мен не ми се струва безпристрастна, а мразеща и отвратена, което неизменно се предава и на четящия. Ползата е, че е поглед отвътре към опустошената душа на човек, от когото бихме се отвърнали и отвратили в живота, а всъщност е жертва на зависимост, която се нуждае от помощ и лечение. Угнети ме тази книга, но не съжалявам, че я прочетох.
Виж целия пост
# 104
След много отлагане започнах "Глина" на Виктория Бешлийска. Изключително пленяваща от първата глава. Страхотен език и обещаващо начало. Напомня ми на нещо средно между Елин Пелин, Йовков, "Стопанката на Господ" и "Бабо, разкажи ми спомен", но много по-увлекателна от последните две.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия