Как да подобря взаимоотношенията с мъжа си и да запазя семейството си?

Каквото и да говориш или правиш,нещата няма да се променят.Типична ситуация в почти всяко младо семейство,нито молби и сълзливи излияния ще обърнат нещата в твоя полза.Мъж лесно комфорта си не дава,и да той за себе си винаги ще е в правото си,защото така може и не му пука.Излиза му се,прави му се секс и хич не му се занимава с досадни битовизми, ревящо бебе и уморена и недоволна жена.Мъжкият егоизъм е пословичен, навремето тези неща в по голяма степен се тушираха,като млади и стари живееха заедно и бабите помагаха в отглеждането на децата,та татковците бяха на страна,не беше нужно да ги намесват.Сега младите живеят самостоятелно,бабите са работещи или далече и всичко пада само върху жената, да промените и ангажиментите са за нея,и да възлагаме задачи и да заявяваме своите нужди,отговорът на мъжът е сумтене,открито недоволство или с една дума гледай си работата,аз си имам свои занимания и няма да ти ходя по г..а и да се превръщам в женчо,кой ти е виновен,че си некадърна да се справиш с елементарни женски задължения.Семейство ще имаш,ако мълчиш и търпиш,справял се както можеш,като поотрасне детето си намираш занимания,които ти носят удовлетворение и радост,хобита, срещи с приятелки,разходки,каквото те влече.Ние жените в този живот,винаги сме натоварени с повече отговорности свързани с бита и почти във всичко сме сами!Може да опиташ да си потърсиш щастието другаде,но и там няма да е самото съвършенство, проблеми с настроенията на новият човек спрямо твоето дете,ако има бивша,ще се съобразяваш с нея и евентуалното им дете,или ще родиш от него и ще има моменти моето и нашето Животът е такъв,смотан и коварен Гледай си детенцето и спри да имаш каквито и да е очаквания от мъжете,само ще се дразниш и ще се чувстваш нещастна и онеправдана!Всичко добро,ти желая!

Този пост беше твърде песимистичен. Една потребителка скоро писа в друга тема, че лесно е отгледала три деца и не разбира защо се оплакват от гледане на едно. Ако се включи, ще помогне на авторката с повече оптимизъм.

Не знам какво си опитвала да говориш, но
Мило, свърши това и това, докато аз правя това и това и вариациите му е едно.
Мило, наистина искам да поговорим за някои неща, които не харесвам/ме дразнят/не искам да правиш и вариациите му е съвсем друго.
И второто Е нападка.

С това не казвам, че мъжът е цветенце, а че подходът ти може да не е правилен.
Тука се прекръствам, че се разделих с един рибар, който не обръщаше много внимание на домакинството извън това, което пряко го засяга, а именно - да има какво да яде. В тази връзка, че мъжът пазарувал, да ме извинявате, не е нещо особено. Той пазарува за собственото си четирибуквие и ще го прави с или без авторката и детето. Това, че е имал спокойствието и хладнокръвието с болно дете да иде да си упражнява хобито, би ме накарало сериозно да се замисля. Независимо дали хобито е моделизъм вкъщи, или риболов през осем дерета.

Абсолютно не е вярно, че случаят е чак типичен за почти всяко младо семейство, както и, че мъжете са гадни егоисти, а жените почти във всичко сме само. НЯКОИ са така, други не са. Не знам процентното съотношение в полза на кои е, но който си е бил егоист, той си остава такъв.

Не можеш да го промениш, ако си е бил незаинтересован егоист винаги. Но ако се е отдръпнал от теб и това е свързано с бебето, има върху какво да се помисли. Защо се е отдръпнал? Обръщаш ли му достатъчно внимание, чувства ли се изолиран и овикван, тежко ли му е да е на второ място за теб? Има ли нещо, което ти да направиш, за да се почувства "у дома си" във вашия дом? Да се почувства обичан, както в началото?

Ясно е, че ти искаш той да разбира твоите проблеми, да ги приеме за общи проблеми и да е съпричастен, защото детето е общо. И като не го прави, се дърпаш и го наказваш. Може би е добре да смениш подхода и да погледнеш от негова гледна точка, да видиш неговите проблеми също и от там да тръгнете с подобряването на отношенията.

Освен ако договорката не е - като искаш деца, ще си ги гледаш сама, мен не ме брой - тя е в пълното си право да иска той да поеме неговата част. Това дете не го е направила сама, нито с мъж, който не знае какво се случва като свършва вътре, вярвам. Ако е направила кофти избор, това си е на нея, но не освобождава него от отговорността, нито го прави невинен. Порастването и узряването са индивидуална и лична отговорност.


А той като се отнася така, как очаква на нея да й се прави? Параграф 22. Да, сексът е фундамент и трябва да се оправи. Въпросът е, от следствията ли да се тръгне, или от причините? Защото тя няма дълго да издържи да прави секс при това отношение, а той дали ще го промени, просто защото тя му е пуснала, или ще приеме, че е изпълнила поредният дълг, който той смята, че му принадлежи по право, докато към нея той няма никакви?

Имам приятелка , на която точно така прави с рибата мъжа и ( нямат брак, не че има чак такова значение при тях специално) а събота и неделя щипва по събори. Кротна се малко , ама детето е на 5 вече. Освен това е доста трудно с поведение дете, хиперактивно. Тя си се справя и си го знаеше и него. Не мога да кажа ,че няма любов между тях . С годините я доизградиха. Не винаги се разтурят нещата, понякога се напасват и доизграждат, просто на някои мъже им трябва време. Именно обичта спасява , не знам как е при авторката.
Лъвица , има много мъже които казват, искаш дете- ще си го гледаш, аз ще изкарвам прехраната примерно. Жената поема отговорността и после се чуди що мъжа не примира по битовизми. Съвсем отделен въпрос е защо се навиваш да раждаш от точно такъв и да очакваш нормално семейство.

Въобще не е типичен този случай.
Нищо оптимистично няма в това децата да растат с баща, който е там и ги игнорира. Това им се отразява.

Iveta1234, когато е спокоен, сипи по една чаша вино и му кажи, че не искаш конфликт, само отговор на въпроса как вижда живота ви заедно занапред, какви отговорности смята, че има в ролята на баща и партньор. Изслушай го и прецени за себе си дали това те устройва. Насила не можеш да накараш човек да прави каквото и да било, но ще си наясно какво те чака.

Не отговори дали и преди е било така или се е променил сега. Преди пак ли беше като на хотел, в който се прибира, когато си иска и не пипа нищо?

Не бе. Едно дете се гледа лесно, каза Янтра, какво се оплакват майките на едно. Тогава никой не възрази.

Хобито му винаги е било толкова важно. Само че преди работих 5 дни в седмицата, а той когато почиваше си ходеше. Мен не ме бъркаше тогава защото той така отбива времето в което не е с мен, а  и нямахме такива отговорности. Когато забременях, да подчертая че е желано бебе с опити около година до стане, той заяви че  няма да ходи. Аз тогава му казах че наистина тогава ще се промени живота ни, но това не означава напълно да зареже хобито си и няма да забраня да ходи. Просто очаквах да се намали. За него той го е намалил в часове и не било малко. А за мен аз искам просто по често да отидем някъде като семейство да направим разходка, ако щеш в близкия парк. Той по скоро ще ме заведе на язовира. Ето веднъж отидохме на разходка и в същото време да хваща риба  и малкия се разрева и аз му казах да тръгваме и за това той си ядоса. Едва ли не е мой каприз.
Аз само да кажа не искам да се разделям с него че да търся нов мъж, че тозш.мъж ще иска деца и да създавам ново семейство и там ще има проблеми .. примерно делене на децата и така. Искам просто да направя нещата по поносими. Ще опитам да поговоря с него

Ще станат по-поносими от само себе си с времето, защото детето става по-самостоятелно.
Казвам го да те окуража, не че не трябва нищо да правиш (разговори и т. н.).

Не е проблем само отсъствието, а и това, че когато е там не го гледа и не участва в семейството като цяло.
На твое място бих изчезвала за същото време, за което него го няма вкъщи. Ако не спи 2 нощи у вас седмично, направи го и ти, оставяш му детето и си намираш хоби. Щом за него може, значи може и за теб.
Пък може и да се усети.

Интересно, това рибарстване какво толкова му дава, та така се е скопчил в него... Не ги разбирам рибарите, но явно му е потребност някаква.
Бебето не се е разревало, защото сте на разходка + рибарстване, то е щяло да се разреве и в парка, в планината и вкъщи, като всяко бебе. Просто на теб ти е било тегаво той да си е вперил поглед в плувката, вместо в теб и детето.
Помисли си, някак да разделите свободните часове на часове за семейно излизане и отделно часове за рибарство. Нали е искал въобще да се откаже, значи трябва да е съгласен да намали дотолкова, че да имате възможност за семейно прекарване на времето, което е твоята потребност. Но пък и той да не се чувства като окован с вериги за семейството.

За поредна тема се убеждавам, че от мъже рибари - далеч Това си е направо някаква зависимост.

Как се държи мъжът ти, когато ти излизаш сама и му оставяш детето? Дай му детето да ходи с него за риба.

И аз съм на това мнение. От мъже, които въобще са пристрастени към нещо, особено ако е свързани с отсъствие. Ако ще си кукувам сама и ще имам мъж, а детето ми баща, само формално, по-добре да съм си сама.

Но аз съм достатъчно луда. Ако съм взела грешно решение и съм попаднала в такава ситуация, просто ще го ударя на живот. Ако сготвя - пусни пералнята. Като не я пусне, ще ходи с мръсни дрехи. Ако съм простирала - сготви. Ако не сготви, ако ще. Няма да се карам, няма да повдигам въпроса, просто ще си пасувам. Като тръгне да се оправя за риба, стягам и моя багаж с този на детето. Там му го оставям половината време и сядам да си чета книжка. Като реве, да иде да го разходи, да му отвлече вниманието.