Имате ли интересни спомени от "първата ви среща"?

Ти пак почерпи, но се иска от отсрещната страна да си направи устата да даде пари- не ги вземай, като си решила да почерпиш, ама ей така, от куртоазия.

И какви бяха отзивите от приятелката?

За мен няма значение дали ще предложат пари, като съм решила да черпя, но аз излизам рядко и само с много близки приятели. Имам приятелки, които приемат за смъртна обида това да ги черпя без повод, а имам и такива с които се караме кой повече иска да плати.

Отзивите бяха отрицателни, нали все пак й беше бивш. Тя на практика ми разказа цялата им връзка и влезе в големи детайли.

Едно е да се черпиш с приятели, а съвсем друго е с проектогадже на първа среща. Колкото и да си над нещата, дребнавите сметки и целенасочено тънко минаване отблъскват.

Съгласна съм, че са различни неща, просто сега излизам само с приятели и затова дадох такъв пример. Едно време като излизах на срещи не помня да е имало проблем с плащането, май винаги мъжете са настоявали да плащат сметката.

Моя позната,ще ме запознава с нейн редовен клиент,работеше в едно малко кафене.Отиваме на уговореното място,аз си поръчах чай,те също.Поговорихме малко,той не спря да я зяпа и да маниерничи с нея,няма лошо,явно си я харесваше,но тя беше малка,той работещт,с нормални доходи,та тя нямаше интерес.Дойде време за сметката, чаша чай,тогава към 20ст,ей като зарови това момче из джобовете,като заизважда едни жълти стотинки,да брои,всеки си плати естествено,не че е длъжен,все пак негово право, ако не съм му симпатична,но беше много грозно отстрани,някак си обидно с тези стотинки.Хора всякакви,но има мъже,които са големи мизерници.Друг случаи,излизаме на кафе с един познат от интернет,беше ранен следобед,в едно уютно местенце,с аламинути,салати, дребни неща за хапване.Аз,по принцип при първа среща,поръчвам скромно,отишла съм да поопозная човека,не да се наям,та сядаме,идва сервитьорката и носи и менюто с храната,той като врякна,кой ви каза да носите меню,аз не съм го поискал, момичето се притесни,искаше да обясни,че от обяд до определени часове се предлага и менюто,може да искаме да обядваме,аз побързах да кажа,че ще пия топъл шоколад и да се успокои той,че няма да поръчваме храна.И,така,мъжът когато не хареса жената,му е много болно,че трябва да се изръси,ако ще и за едно кафе.Има и сметкаджии,ще определя срещи,не от интерес,а да си запълни времето и да го почерпят!

Писала съм в темата за муньовците, ама си " заслужава" пак да го спомена.
От сайт за запознанства много си допаднахме с един. След дълга кореспонденция, решаваме да се видим. Къде, къде, студено беше, мързи ме да излизам, каня го в нас на гости- понагласих маса. Какво да донесял. Викам, някакво мезе вземи, че няма. И ми пристига  с един буркан домашно консервирано месо / сигурно от дълбоките зимни запаси в мазето/. Е, оказа се и с една глава по- нисък, ама симпатяга беше иначе.

Дойде ли най-сетне момента на заветната среща? Бях забравила за темата вече дори, случайно ми попадна.

При мен пък точно човекът, който се напъваше всичко да плаща по срещите, накрая ми разби жестоко сърцето, така че и щедростта по първите срещи сама по себе си нищо не означава. Уж много химия при чатене, уж сродни души.. Мдаа, накрая излезе, че ужасните натрапчиви жени много искат, а той от доброта "уважава" по веднъж-два пъти и кара нататък. И сега като го срещам по разни партира е все с различна....
Та, много ме стоплиха разни платени кафета, вечери и кино...
Радвайте се, че навреме сте се отървали.
По-важно е какви намерения има нататък и като станат нещата сериозни какво иска и може да предложи.

Да, аз също съм забелязала, че високодоходната част от бройкаджиите го раздават много щедри.

Щяхме да се виждаме днес, но поради един случай се отложи за другата седмица. Много ме е срам, дано не припадна като го видя😁

Охххххххх.... Първите срещи.... Имала съм толкова много!

Ноооо... първата среща с единствения човек, в когото съм била влюбена беше....... пълна катастрофа!!!!!!!!!! След нея бях на парти с аверчетата и почти плачех от ужас, а те се заливаха от смях и молеха за още. Аз бях толкова отчаяна, че не издържах и си тръгнах. ХаХаХа

Ма бех много секси и супер мацка, почти колкото сега А гаджето ме помоли да му задържа бирата и отиде да се изпикае на 2м от мен в некви храсти до кортовете. Разбирам го де, преди срещата беше изпил 7 бири, с мен още 2

Както се предполага, последва една мноооого страстна алкохолна лятна афера

Много интересна тема. Отдавна не бях чела на един дъх тема от 10 страници. На първа среща или не са идвали, или пък са идвали, и после ми казвали, че или имат работа, или е възникнало нещо спешно, или направо не ме харесват, което беше страшна обида за мене и спад в моето самочувствие, чувствайки се като грозното пате. Също така са се обаждали на мен, че няма да дойдат. Един път платих цялата сметка в ресторант, защото господинът беше си забравил портмонето-изобщо не му повярвах, че това беше истината, и яде и пи на корем. Тогава умрях от срам. Винаги съм носила в себе си достатъчно пари в портмонето, защото е възможно всичко да стане. Относно облеклото, когато бях на 20-25 години, се обличах с пола или рокля. После като се натрупаха годинките, започнах да се обличам така, както ходя във всекидневието - дънки и с някаква тениска или риза, и с маратонки.

    Последният ми бивш приятел постоянно ми правеше забележки за облеклото ми. Купуваше ми някакви дрехи раздърпани и от втора употреба, които съответно му казвах, че нямаше да ги нося. Също така не искаше и да се боядисвам косата, да се гримирам. Казваше, че харесваше естествени жени. Настояваше да си слагам и повече парфюм.

     Въпросът за сметката: Имах един бивш приятел чужденец. Той казваше, че когато една жена иска да бъде дама, да се държи като такава. Една дама позволява на един мъж, ако е кавалер, да плати сметката. Един кавалер трябва да се отнесе към жената като с дама. Не го ли направи, тогава по-добре да не се среща с него повече. Не само за сметката и как да се държи една дама във всяка ситуация. Моето мнение за сметката, че на първа среща мъжът трябва да плати. Нали е мъж. Нека да се покаже, че е такъв.

    Изтрих всички профили в социалните сайтове за запознанства. Все попадах на идиоти, а вече беше ми омръзнало да се занимавам с такива. Уреждали сме си среща, и накрая не идва. Или пък да му плащам сметката. Също така да не си направи труда да се облече прилично за срещата ни.

    Greencupcake - от личен опит ви казвам, че този мъж ще отлага все така срещите с вас. Ако пък се съгласи на среща, може и да не дойде на нея.

Следващият път някой като си "забрави" портфейла, отиваш директно при сервитьора, питаш колко е твоята част, плащаш и заминаваш. Той да се оправя както може. Ако иска да плати в натура на бармана.
Къде се навъдиха такива жалки мъже, не е истина... Ама другото не са си забравили, носят си го в гащите и са готови веднага да го извадят.

Лятото ми беше последната първа среща, беше разходка из парка (аз почнах все в парка да ги уреждам тия срещи, щото не ми се плаща за безсмислени вечери). Ей, не спря да ми се вре и да ми навлиза в личното пространство. Накрая ми идваше да го шибна с чантата по главата и да избягам. То дори да ти е симпатичен, с такова поведение 20 минути след като ме е видял за първи път в живота си, губи всякакви шансове.

Според зависи, малко ми е старомодно на днешноото поколение. В смисъл, кавалер е нещо неизвестно, си мисля, мацките трябва да го търсят в тълковните речници. Никога не съм позволявал жена да ми плати сметката, ама никога. Но... на първа среща в зрели години съм се съгласявал с предложението на дамата да си поделим сметката. Въпреки, че съм пожелавал да я платя винаги.
Но явно вече е различно. Като гледам, пишлеметата са се навъдили изключително много. Така ги е възпитала мамка им!

Джентълменското според мен поведение е това - мъжът отива до тоалетната, на отиване дискретно моли сервитьора да приготви сметката на бара, на връщане плаща и така избягва всякакви пазарлъци и панаири с вадене на цайси и калкулатори, излагацията с оставяне на никакъв или прекалено голям бакшиш в стил виж къв съм велик.