Мислех, че съм готова за второ дете, но май не съм...

Здравей, и аз съм в същото положение. Големия ми син е на 8 , в момента съм в начална бременност.  На 32 години съм и смятах ,че съм готова .. ноо след като разбрах и при мен нахлуха такива мисли. Дано отминат бързо.

Еее, не се притеснявай, изяж един сладолед Забавно е с две деца, пък и вече знаеш какво се прави, може само да подобряваш практиката, не е задължително едно дете да наруши спокойствието, има и кротки бебета, няма смисъл да мислиш негативни мисли отсега за загубено спокойствие и т.н. след като тия неща може да се окажат съвсем различни в действителност. Кариера има време да градиш, както се каза, но ако действително това ти е на първо място в момента в живота, продължи с кариерата, пък ако решиш може пак да си направите бебе, това си е ваша лична работа в семейството, не оставяй непознати да ти ръководят живота, още повече че не знаеш кой стои зад клавиатурата. Ако трябва хвърли монета за да решиш, важното е сама да вземеш решение дали да отглеждаш кариера или бебе, иначе после ще се ядосваш на себе си, че някой друг е взел решение, което впоследствие ще ти изглежда погрешно, тогава съжаленията са доста по-големи.

И аз се чувствам по същия начин,аз съм на 40 години имам син на 19 🙂,но от първият ми мъж,от 10 години съм с друг човек,много време се борих за бременност,като миналата година имам спонтанен аборт,бях много щастлива като забременях тогава, но за кратко....
Сега обаче не мога да се зарадвам,бях се отказала вече от тази фикс идея,и си казах ще си живеем и това е,даже го обсъдихме доста сериозно двамата,че щастието не е само в това да създадеш живот!
Но ето,че стана и аз изпаднах в някаква страшна дупка,имах и сериозен проблем скоро с бременноста та лежах и в болница за задържане,та още толкова се скапах!
Моля се,да върви всичко добре само,и се надявам това състояние да отмине,може би съм си мислела,че съм преодоляла лесно загубата миналата година,но сега със страшна сила се видя,че хич не е така,в главата са ми само страхове и нищо друго,още повече ,че и постоянно си стоя вкъщи за сега и пазя леглото😑

Мисля, че съм длъжна да напиша и да те уверя и успокоя, че това са хормонии и всичкоще бъде наред и ще се справиш.

Ако можеш, наложи си да не мислиш за лошите неща, свързани с отглеждането на едно дете, а на това какво би ти дало това - а най-вече радост, още повече любов и щастие. Всичко друго бледнее пред това..
Аз направих аборт и ще не мога да си го простя - сякаш не съм аз. сакаш не аз съм направила това ужасно дело.

В България няма информация какво предизвиква аборта у жената, дори, когато тя с ясното съзнание е направила този избор.
Да направиш аборт е много страшно - повярвай ми и всичи грижи, притеснения, недоспивания и терзания около едно дете не могат да се сравнят с мъката и съжалението за една такава постъпка. Сега си сърбам попарата и чувствам като мой дълг да информирам всеки, който е тръгнал по този път, защото хормони ли са, морал ли е- не знам - така може да те удари неочаквано, че не знаеш къде се намираш...

Така, че наслаждавай се на бременността си, развай се на живота който сте създали, гледай хубави филми, слушай хубава музика и се радвай, че не си на мое място...

Здравей! Мисля,че разбирам как се чувстваш. Сякаш във всяка жена е заложено да иска дете, без ясно да осъзнава какво значи това. Напълно е възможно да те е страх, възможно е да не искаш да изживяваш същите стресиращи емоции и е разбираемо. Моя съвет е да помислиш добре, защото един път щом се роди това дете, то нищо няма да може да промени. Ще е зависимо изцяло от теб.
Щом си на 30 год., имаш още време да забременееш пак. Живота е пред теб

Все едно описа моето състояние в момента. Очаквам второ дете и хем знам какво щастие е, но съм се изплашила като малко дете. Голямото вече е на 8 и е напълно самостоятелен човек и като се сетя, че в следващите две години ще се занимавам с бебешки рев, повърнато, памперси, истерии, тръшкане и ми става лошо. Депресирам се. Аз съм човек, който обожава да работи и пътува, живеех на пълни обороти. Трупах пет години опит в работата си и най-накрая ме направиха управител. Контрола понамаля, имах сигурност. Сега съм в безкрайна отпуска, вече има човек на моята длъжност и след майчинството, ще се върна пак като работник и евентуално, като се освободи мястото ще бъда пак аз на тази длъжност. Може и години да минат.
Отделно с първото дете имах много близки наоколо, всеки се буташе да помага. А сега ще бъдем сами със съпруга ми и това също ме плаши, имам чувството, че ще ме тресне жестока следродилна депресия.
Винаги съм знаела, че не искам повече деца и изведнъж реших да пробваме, то взе че стана много бързо и сега ме е страх да си помисля, че вече съжалявам. Не мога да споделя с мъжа ми, защото той ме чакаше търпеливо две години да се реша, мечтае да е баща и лети в облаците от щастие от няколко месеца и не искам да го нараня. Олеква ми като прочета, че и други майки се чувстват като мен

mimsi1111 , според мен едно дете трябва да се прави с голямо желание и осъзнатост че си готова и тн,или какво един ден ще му кажеш: Ами не те исках много ама ко да правя…. поне баща ти те искаше.. не искам да съм груба но според мен щом имате вече голямо дете  и сте се съгласили да имате само едно дете… не знам аз също за сега искам само едно дете и имам, и надали ще поискам второ , тъй като аз също съм човек и имам нужда от моето си време тъй като и работя и тн, и с второ просто дори не си представям как наистина ще смогвам с всичко което върша сега… Аз съм сигурна че ще обичате детето си , разбира се че ще е така но имам предвид че най вече вие го взимате решението и ако наистина не сте сигурна не го правете и това е , защото най вече си е вашо решение ще родите ли и ще отглеждате ли още едно дете

Докато го правехме много силно го исках. Просто сега нещо се изплаших и депресирах, може би от оставането вкъщи.

Притеснения е нормално да има. Но когато се фокусирате върху това, сами си създавате негативни мисли. Затова е по-добре дасе съсредоточите върху други неща. Освен това, ние майките сме много по-подготвени за второто дете - не ни е ново всичко, както с първото.

Мисля и, че когато по принцип едно семейство иска второ дете, не е добре да чака до безкрай. Такова чудо като готовност няма. Децата се правят с желание, а другото се нарежда от самосебе си.

Аз лично, след 2 деца с малка разлика съм много по-организирана и върша всичко за нула време. Децата се обожават, играят, учат се едно друго. А времето с бебета, особено с второто, минава много бързо. Така че не си заслужава човек да се притеснява за предстоящия период на майчинство с бебе, който е само един миг от живота. Гледайте по-ведро, защото децата са най-голямото щастие. Никой не съжалява за децата си, но може да съжалява, ако не ги има.

Ние с ММ също искахме второ и този месец мисля,че се получи( не съм правила тест от страх все още, но се усещам и съм почти сигурна , че съм бременна)  Тоест, той искаше повече, а аз се съгласих впоследствие. Синът ни е на 1г5м. И живеем сами в Англия. Казвам ти това за подкрепа и да видиш, че не си сама ❤ ще се справиш,сигурна съм. Тук в Англия имат по 4-5 деца с по месеци разлика и успяват..

Моите деца са с разлика 2г и 9 м. Каката много помага и много се радва на бебчо. Ревност има, но слава Богу не е нищо фрапиращо. Още от положителния тест й говорех, че ще имаме бебе, говорехме си как ще ми помага, колко мъничко ще е бебето и т.н. Няма страшно. Нормално е да се притесняваш, но се свиква.. и на разходка ходим, и вкъщи играем.. човек се нагажда според ситуацията успех!
Към авторката, нашето второ дете също е съзнателно създадено, с нетърпение чаках да дойде момента да направя теста. Имахме щастието и двете ни деца да са заченати от раз, без никакви проблеми. Втория път бях на 99% сигурна, че е станало и въпреки това като видях двете черти се паникьосах… хем се радвах, хем се страхувах как ще се оправяме с две деца, как ще родя, тъй като първия път се наложи секцио и изобщо не исках да минавам през това отново (въпреки, че нямах абсолютно никакви проблеми след операцията)… обаче се замислих, че една душишка малка ме е избрала да й бъда мама и ще съм й целият свят… Щом се е случило, значи трябва този малък човек да се появи. Колко хора чакат години, за да получат този дар… и се успокоих и си се вълнувах също толкова много и за първото ритниче, и на растящото коремче, с нетърпение чаках консултациите, за да ми кажат колко е порастнало, пък какъв ще е полът и изобщо всичко, което ме вълнуваше първият път е, след обнадеждаващото “да” за нормално раждане, седмица по късно се появи усложнение, заради което се наложи отново да е секцио, но пък се възстанових много по бързо (учудващо, че се притеснявах, че ще е по-бавно). Така, че горе главата, няма нищо по-хубаво от меките бузки, аромата на бебе и чистата бебешка усмивка ❤

Спокойно най-вероятно е период. През бременноста ставаш като тийнейджърка направо! Можеш да се разплачеш всеки един момент, за хубаво или лошо. Помисли за второто си дете. Такава хубава разлика ще имат. Най-вероятно ще си играят доста и може би ако са от еднакъв пол може да станах доста близки. Все пак решението си е твое и ние не те познаваме за да можем да кажем конкретно за теб. Може пък и да не искаш второ дете, макар че не вярвам някой толкова да иска второ дете и щом забременее да спре да го иска. Ще ти дам един пример: страх те е от раждането, а по-приятен ли е аборта? В единия случай не е приятно, но ставате двама, а в другия случай също не е приятно и малко или много убиваш същество. Разбира се понякога това се налага, но в твоя случай според мен запази бебето.

Късмет🥰