За четенето

  • 39 115
  • 757

Анкета

Слушате ли аудио книги?

Опции:

# 30
Защо да е парадиране, много пъти съм чела пред кабинета. И в самолет съм чела. В чужбина много обичам ( макар и рядко да ми се е случвало да съм подготвена) да чета книга, свързана със страната, в която съм. Simple Smile
Виж целия пост
# 31
Мари, специално електронната книга си я взех да чета вечер Simple Smile Едно време имах проблеми със заспиването и ако трябва да се завъртя да я оставя и да си изгася лампата вече се бях разсънила. С Киндъла само си затварям очите и това е, само го избутвам някъде встрани. Пък и с половинката не си пречим, когато единя иска да чете, а другия да дреме Simple Smile

А това, че мога да си го сложа в раницата заедно с лаптопа, че дори и в малката чанта, за да си чета докато чакам, е удобство и половина. Пък сега като запчне да се стъмва рано на път към вкъщи няма да мога да чета от хартия Simple Smile
Виж целия пост
# 32
Четенето на места като градски транспорт, чакални и прочее подобни е чудесен начин да избегнеш досадната необходимост да зяпаш хората около теб или да слушаш по неволя разговорите им, които не те интересуват - аз поне мразя еднакво и двете. Една интересна книжка - и проблемът е решен.
А иначе за четенето - ами то си е навик, който се създава, според мен, най-вече в детството и си остава за цял живот. Дори ако в някой период се наложи да оставиш книгите, защото имаш други приоритети, то при първа възможност се връщаш към тях, защото четенето е потребност, която трябва да задоволиш. Бивши четящи няма - или поне аз не познавам. Simple Smile
Виж целия пост
# 33
Споделям последното мнение. Също чета навсякъде - не за парад, а за кеф Wink За аудио книгите - като Дисиссслава. Чета една книга "Да отгледаш читател", полезни съвети и истини за четенето има в нея. Как ел.устройства свикват съзнанието на бързи удоволствия за сметка на бавните (четенето) и др. изследвания. Ще пиша после за нея, ако ви е интересно.
Виж целия пост
# 34
Аз искам да си отгледам читател и все се надявам да се наследява четенето, така както ми го "предаде" моя баща. Обаче пълна греда получавам насреща засега, но е и много рано де. А пък и си признавам, че вместо да чета приказки ѝ ги пускам аудио.
Виж целия пост
# 35
Evencee, въпрос на късмет, душа :/ Брадъра не пипва книга от малък, аз стоях по нощите да чета като другите са си легнали.
Виж целия пост
# 36
Едно време като ползвах градски транспорт, задължително носех книга с мен и четях. Предната ми работасъщо позволяваше четене на книги и беше много приятен момент.
Любовта към книгите съм наследила от майка си, много ми четеше като дете, след това ми взимаше и касетки, коино слушах на касетофона. На малкия сега пускам приказки на телефона за приспиване. На година е и като чета не му е интересно, шава, върти се, бърка ми в устата.
Виж целия пост
# 37
Аз искам да си отгледам читател и все се надявам да се наследява четенето, така както ми го "предаде" моя баща. Обаче пълна греда получавам насреща засега, но е и много рано де. А пък и си признавам, че вместо да чета приказки ѝ ги пускам аудио.

Аз на моя син чета всяка вечер. Той много обича книгите. Най-страшното наказание за него е да му се каже "тази вечер заспиваш без да четем". Имаме си и ритуал с него - в 21,30ч къпане, зъбки, лягаме на спалнята и му чета. После той заспива, аз си чета моята книга,  а по-късно баща му го пренася на неговото лeгло Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Ако всеки път съм си мислила, как някой погрешно ще интерпретира удоволствието да чета, както се казва, щях да съм със стотици книги назад. Нито аз се интетесувам, кой и къде чете, нито ме вълнува, как някой ще интерпретира моята страдт.  Със сигурност, по-добре прекарано за мен време е в четене, отколкото в бездействие. Всъщност, няма такава опция за мен. Точно заради различните варианти, винаги имам книги "под ръка" или "на ухо" Simple Smile

По повод ритуалите, с дъщеря ни заедно прочетохме на глас поредицата за Хари Потър. Книжна Simple Smile  Много й хареса, а на мен също (със сигурност щях да я пропусна, ако не беше заради нея), а след това прочетох всичко от авторката
Виж целия пост
# 39
На година е и като чета не му е интересно, шава, върти се, бърка ми в устата.
Моята е на почти 6, но прави същото. По едно време ѝ четях приказки-игри по нейно желание, в които трябва да се вземе решение и да се отиде на съответната страница, от там я разбрах че грам не слуша. Просто си чета на въздуха в стаята. А пък и аз така мразя да чета на глас още от училищните години. И при камарите, които ме чакат точно до приказки ми е. Та само надеждата с примера ми остава като се научи да чете сама.
Виж целия пост
# 40
Ще се върна на темата за препрочитането на книгите, защото много ми се иска да го правя от време на време, а на практика не ми се получава. Тази година съм прочела за втори път една-единствена книга - "Разказът на прислужницата" на Маргарет Атууд, при това, защото, когато я четох първия път преди години, беше старо издание от библиотеката с кошмарен ситен шрифт и странен превод.

Тази пуста лакомия за нови книги и усещането, че ще пропусна нещо. На практика се случва да чета нови книги с компромисно качество, само защото са нови, вместо да отделя време за книги, които наистина са ми харесали и които запазвам в собствената си библиотека с идеята да ги препрочета след някоя и друга година.
Виж целия пост
# 41
Всъщност ме подсетихте за още нещо - преди да се науча да чета много обичах да ми разказват/четат приказки. Хващах всички които бяха подръка (майки, баби, лели, въобще всички възрастни наоколо, за тяхно голямо неудоволствие ) и вместо да заспивам (както се надяваха), аз слушах ли слушах с най-голям интерес.
Накрая вдигнаха ръце и казаха научи се да си ги четеш ти! И така се принудих да се взема в ръце и да се науча, нямаше как. Още помня първата книжка, която прочетох (всъщност визуално, с твърди гланцови корици беше,претърпява и сега нови издания със същата картинка отпред, но за заглавието не съм сигурен ).
Виж целия пост
# 42
Любими филми мога да гледам поврче от един път, но книги - не, само отделни откъси. Въпреки това,  "Под игото" съм чела няколко пъти и го преоткрих много след училище 😀

Припомнихте ми и драматизациите на грамофонни плочи, които бях научила наизуст, а също така и радиотеатъра в събота в 8:30. 😃
Виж целия пост
# 43
Препрочитала съм само поредицата Милениум на Стиг Ларшон около три пъти. Това са ми топ любимите книги и много ги обичам и със сигурност ще ги предпочитам още доста пъти .
Виж целия пост
# 44
Много харесах Стиг Ларшон, но трилърите, колкото и да са ме впечатлили, винаги са от книгите, които чета само по веднъж, просто от едно четене извличам максимума и знам, че затворя ли последната страница, повече няма да я погледна. Препрочитам най-често Йовков, Елин -Пелин, Талев, Караславов, Фани Попова - Мутафова, даже Вазов (повести и разкази), напоследък книгите на Бакман и планирам да препрочета "Сидхарта" на Херман Хесе. Като прочета една книга, знам дали ще я препрочитам и ако да, си я пазя. От последно прочетените това са "Деца мои", "Живи", "Отмъщението на прошката". Може би "Клара и слънцето" и "Олив Китридж", но за тях не съм убедена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия