Падат есенни листа, а мамите от 'Искам бебе' очакваме нашите слънца ! /тема 34/

Терминът ми беше определен за 6 - ти октомври, но настъпи 8 октомври, а сигнали никакви. Една приятелка ми дойде на гости, и изчистихме гаража и мазето. Появиха се стягания - леки. В 21:20 ми изтекоха водите. Изкъпах малката и мен, и най-спокойно си събрах последните вещи от списъка. Мъжа беше блед. Отидохме в АГ Стара Загора. Последва преглед - 4 см разкритие и контракции начални, ритмични. Настаниха ме в предродилна зала. Пуснаха тонове. Преглед за разкритие 40 - 50мин. след появата ми - 5см. И раждането започна. Акушерката каза, в коя стая ще са, ако има силна болка или напъни да се обадя. Броят ме за старо куче - трето ми е. През цялото време обикалях около леглото дишайки по инструкциите на Елена Василева и ползвайки техниките на Олга Дукат за пози и точков масаж за обезболаване. Между контракциите посядах на леглото и си пеех две песнички, които ми изплуваха, докато пътувах към болницата - "Нека да вали, траля Ля Ля ли" (валеше дъжд) и "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми.." (Не се смей те! Нямам идея от къде се появи последната. 🤔)
Контракциите започнаха да се сливат и нямах време да посядам. Усетих напъни и пъшкайки шумно, подпирайки се на леглата тръгнах да си търся акушерката. Е, тя ме чула и се задаваше със скептична физиономия (и предния път видях този израз върху лицето на акушерката). Стана ми смешно. Знаех какво ще чуя, защото го бях чувала преди 3 години. "Лягай да видим какво става! Защо така викаш?! (тук ме мислят за лигла) Мамка му! Имаш пълно разкритие?!!! Ти раждаш. Леле колко бързо стана!!! (и това изречение няколко пъти, един през друг от уста на уста😆). И хайде към родилна зала. При напъните отново си повтарях думите на Елена Василева как да дишам и напъвам и си слушах много внимателно акушерката. Божко си е големичък и се позаклещи на финала, но с общи усилия се справихме. Шевове - един, мъничък козметичен, даже се чудеха дали да го правят.

И така поуката: (още при предното раждане я бях извела😆)
За да стигнете по-бързо до пълно разкритие, и съответно бързо раждане е нужно опознаване на процеса чисто анатомично. Когато знаем кога точно какво ни се случва в процеса гоним страха. После проучваме как можем да помогнем на себе си и бебето - в това приключение сте двамата. И много положителна мисъл, усмивки, да си представиш красиви места, да броиш, танцуваш, да си пееш фалшиво идиотски песни или там което на вас си ви помага. Защо човек да се мъчи с часове?! Болките са си болки. Не можем да избягаме много от тях, но можем да скъсим времето?!😉Уф, забравих да напиша- от 4 см до бебе в ръцете - 2ч и 45мин
    [\spoiler]