С какво ви дразнят свекървите? – 132

Чета ви понякога и дойде време и аз да се включа в темата 😋 моята свеки не ме дразни кой знае колко, не че не съм си имала безброй ситуации с нея, но като с всеки човек, различни сме, гледам да приемам всички каквито са и да не обръщам внимание, но все пак ми се иска да ми дадете мнение и съвет. Дразни ме доста, че като цяло като водим разговор не ме слуша - говорим, слуша да речем една минута и после или ме прекъсва безцеремонно и реално говори подобно нещо от нейно лице или просто гледа на друга страна все едно аз не съм там. Прави го адски често, ако е да речем за нещо покрай мен все тази, ще го преживея, но тя го прави и като й обяснявам да речем какво да даде на детето, какво нося за него, като после ми звъни и ме пита точно същите неща. Друго, което ме дразни е, че още откакто се роди синът ми преди две години, тя винаги “знае” какво е по-добре за него, и като че ли тя самата се дразни, че аз се справям добре с детето. Давам пример: с малкия се занимавам по подхода на Мария Монтесори и сега например детето пресипва идеално бобчета от чаша в чаша (винаги то гледам). Казвам й радостна, че и това вече прави много добре, на което тя ми отговаря “да ама той сигурно ще налапа/напъха в носа си. Моя голям син така направи и…”. Това е всеки един път, в който кажа как се справя детето. Като казах, че вече бяга бързо ми се каза как щял да падне и как нейния син паднал и еди какво си. Всеки един път. Като цяло си се разбираме, не живеем заедно, ходим редовно на гости и оставяме детето, защото искам родителите ни да участват в живота му, тя се съобразява много с всичко, което кажем за малкия, но моля посъветвайте ме другия път как да действам като пак не ме слуша и все едно говоря на стената или пък ме контрира нещо за детето. Пробвах просто да не се обяснявам, но тогава като се съберем и не говоря много много тя си мисли, че нещо не е наред. Мъжът ми ме подкрепя много и съм му споделяла, говорил е с нея, но тя се държи така и с него, т.е явно си й е черта на характера, аз просто се чудя как да подходя..

Просто си е такава. Малко ли и млади хора има така - говорите си уж нещо, но отсреща те гледат с празен поглед, явно въобще не те чуват, а само чакат да направиш пауза, за да вземат думата те. И така я взимат, че не я пускат после
На възрастните страховете са по-големи отколкото на младите родители.

Такава е и моята и просто вече спрях да обръщам внимание. Най-болно ми е сега, но нямам сили да споря и отговарям изобщо. Детето ми се роди преди 2 месец недоносено. 1 месец се бори за живота си в интензивното. Беше интубиран, вродена пневмония и какво ли още не. Всеки път се произнася как не е достатъчно облечено и незавито и любимата ми фраза - “Ти, защото не знаеш какво е детето ти да е болно.” Да. Точно аз не знам. Дето не знаех дали изобщо някога ще прибера детето си от болницата.
Та.. има такива хора. Все те знаят най-добре. Избирай си битките.
Сега с малкия сме в болница, защото започна да кашля и аз веднага го заведох. Препоръчаха ни да останем под наблюдение, за да предотвратим  влошаване. Кой знае сега какво обяснява на всички, че съм разболяла детето, че не го пазя о какво ли не. Нищо, че сега изобщо е живо, благодарение на мен, че майчинския инстинкт се обади, че нещо не е наред и без симптоми отидох на преглед, само за да видим, че детето е без никакви води.
Иначе тя е майка на годината де.  Благодарение на нейните действия или по-точно бездействия и нехайство, синът и години наред се е влачил с пневмонии като дете и вместо адекватно лечение е получавал само преглед при селския фелдшер и тъпкан с антибиотици. Едва на 15 години го завели на истински лекар в големия град, за да се разбере, че детето има астма.

така е, права сте, и аз наистина опитвам просто да я приема каквато е, но не крия, че ми е доста трудно нон стоп като сме заедно да ми се казва как едва ли не ще си убия детето, то не е, че ще се задави (на 2 г в малкия с пълен комплект зъби и тя все още му дава само пасирана или ситно надробена храна), ще падне, ще глътне. Аз също се притеснявам, но все пак го гледам нон стоп в тези дейности и е малко неуважително постоянно така да реагира. Засега май смятам просто да не споделям и толкова, за да продължим да се разбираме. Кой знае и аз след време как ще съм

Споделяй по-малко, говори общи неща и не навлизай в подробности. И ако можеш пропускай покрай ушите си като започне с поученията... Има такива хора, трудни са за изтрайване, но няма как да ги промениш.

В този случай няма абсолютно никакво право на мнение. Тя и без това е пишман педиатър и нищо не разбира.......Само Ма Ко ги разбира нещата 🤣

Щом си е такава, значи няма да се промени, дори и тя самата да го поиска.
Просто не ѝ се обяснявай толкова подробно, но без и да си мълчиш.
Например можеш да кажеш, че детето си играе, или че е добре, или че сте се разхождали, но повече общи приказки. Вмъкни някое изречение за времето например, вместо да описваш как детето е тичало.
И щом не те слуша, говори по-накратко. Има хора, които страдат от дефицит на вниманието и околните трябва да се съобразят с това. То си е като заболяване, не можеш да им се сърдиш.
Кратко, стегнато говорене и не наведнъж, а когато има нужда.
А за това как някой знае всичко и дава акъл, аз преди се ядосвах. Откакто съм с ММ, той ме научи не само да не се дразня и да не отговарям, ами да го приемам като нещо забавно. Все едно гледам от сериалите, в които някой герой казва нещо смешно за н-ти път и пак е забавно. Сега като неговите родители или някой приятел почнат да се държат така, никой от нас не се дразни и не спорим, даже се споглеждаме и се подсмихваме като на наша, вътрешна шега. Като съм сама, вече пак така си реагирам, защото наистина е смешно отстрани колко си вярват такива хора.

Съчувствам ти наистина. Това е тежка ситуация, стискам палци детенцето да остави всичко зад гърба си в болницата. Синът ми също се роди недоносен, перипетиите при нас дойдоха след изписването - проблеми със сърце и бъбреци, които слава Богу израсна напълно. И на мен така ми се казваше, че не знам какво е да ми е болно детето и т.н. Разбирам те и наистина се надявам да сте добре.

Сигурно е досадно, когато свекървите споделят. Но бъдете по-толерантни. Появата на бебе, винаги връща на една майка, спомените от периода, когато тя се е сблъскала с това. Не го правят с лошо!

Моите най-кошмарни спомени, не са от свекърва ми, а от майка ми. Периода от 4-ри до 7 години.
За известно време, семейството на сестра ми живееше при родителите ми. Племеницата и синът ми в една група в детската градина. Моето работно време приключваше след работното време на градината.. Та като вземаха нея, вземаха и младежа.
Но сестра ми и майка ми са ..да кажа "пердета" . В топло време децата сами долу пред блока с другите деца, като големите са 7-8 годиши. Забранявах да го пускат..И пак го намирах вън.
В един момент майка ми се изрепчи " Като не ти харесва, намери си начин да си го гледаш. Не мога да го държа в къщи, когато Х и Y излизат да играят ( племениците ми). Той също иска и плаче"
Оцеля! 
Дано и сега се случи !

Наистина ли вярваш, че чужд лекар ще бъде всеотдаен и любящ капацитет?
Много е странна тази фикция към свекървите.

Няма нужда лекарят да бъде любящ. Важното е да си върши работата. Дори напротив, в науката се счита, че чувствата пречат на правилната преценка и вземането на решения. Затова и не се разрешава на лекарите да оперират близки роднини.
Това, че свекървата е добър педиатър за чуждите деца, не значи, че ще бъде такава и за своите.
Както съм виждала и учители, невероятно добри педагози, които са помогнали на хиляди чужди деца, да се справят зле като родители.

Това не е закономерност. Чуждите деца не ангажират.

Вярвам единствено, че майката ще вземе най-доброто и правилно решение за собственото си дете. Би преценила дали свекървата или друг е по-подходящ

Ами да ти кажа, права е била майка ти
От една страна, как наистина да спре детето, когато всички други играят вън. А и защо?
От друга, тук много се преекспонира как само майката знаела и можела най-добре и как само тя имала право... Ми не е така! Щом си поверила детето си на друг, ще трябва да отпуснеш юздите и да дадеш право на този друг сам да взима решения, които (о, ужас!) може и да са различни от твоите. Това не е робот, който безпрекословно да ти изпълнява заповедите. Нямаш ли му доверие и смяташ ли го за дебил, не му поверяваш детето си, а се оправяш сама.

Water_nymph, не повтаряй грешката на свекървата да смяташ, че тя не е знаела как да се грижи да сина си и затова е боледувал!
Бързо оздравяване на твоя малчо!

От оня ден това искам да ви пусна, но докато го намеря в нета
По повод навличането на децата от свекървите (и бабите въобще)

Резултатът на „мама знае най-добре“ са 40-50-годишните ергени, толкова любими в СО.

Добре че в нормалните семейства има корективи – бащи, баби, дядовци, чичовци, вуйчовци и т.н., че иначе съвсем щеше да се изроди човечеството.

ПП Казах ли „бащи“?