Дразнеща свекърва

Ако изключим всички факти около собствеността, ремонта, заема и кой има право, как според вас трябва да се случат нещата, за да не се дразнят младите? Жената цял ден стои сама вкъщи и едва чака младите да си дойдат, за да си каже с някой две приказки, затова седи в хола - с надежда за разговор. Снахата обаче има нужда да остане сама и не желае да говори с нея и си рови в телефона, само и само да не си говорят( не че има и какво толкова да си кажат).
Снахата започва да готви, а на свекървата ѝ става неудобно да седи и да гледа и предлага помощта си, но това също дразни снахата. Излиза, че единственият начин да не си пречат е, вечер младите като се приберат, свекървата да влиза в стаята си и да си стои там, все едно я няма. Но как сина да каже подобно нещо на майка си, нечовешко ми се струва. Намека с телевизора в нейната стая, със сигурност го е разбрала жената, но тя търси контакта с хора, като всеки нормален човек. Та, ако изключим варианта някой да се мести, както и спора кой какво право има, как се решава този проблем? То май и точно това беше въпроса на авторката в началото. Всички, които изместихте темата тотално със спорове за това кой какви права има, как бихте постъпили, ако свекървата е вашият родител, който няма как да изгоните, а партньора ви изпитва непоносимост към него? Намирам се в същата ситуация, с разликата, че баща ми е на мястото на свекървата, а мъжа ми се дразни от абсолютно същите неща. Тук няма значение кой има повече право, а как да заживеем в хармония в тази конфигурация...ако изобщо е възможно

Отделно жилище. Няма друг начин.

Според мен тези неща трябва да се обмислят предварително. Всяко решение има плюсове и минуси. Ако не си на 20, би трябвало да си наясно, че нанасяйки се в чуждия дом, ще се съобразяваш със стопанина, няма как. За месец, година дори- ОК, докато тече ремонт например. Не за постоянно. И да се изговорят подробностите, как ще се плащат и разпределят сметките. Нагло е да стъпиш в чуждия дом и да показваш, че не понасяш собственика. Къде да отиде възрастния човек? Да не говорим какво огорчение е това. Пък и човек като изплаща доста години дома си, ще го цени много повече и ще го чувства свой.
mimsi111, слагай картите на масата и предложи да се изнесете. Като се прави на важен, да направи нещо, за да си купите свое. Може и баща ти да не е идеален, никой не е. Ама е у дома си. Вие не сте.

В нашия случай сме под наем и никой не си е вкъщи. Сметки и разходи се делят, човека гледа да е полезен с каквото може и да се свива колкото може, но дори това, че е купил масло, дразни мъжа ми. Баща ми дойде да живее с мен и сина ми преди 5 години и се грижа аз за него, взаимно полезни сме си. С мъжа ми се запознахме преди 3 години, от две години живее с нас и нямаше никакъв проблем, всички живеехме прекрасно, до сватбата.... Сега и това, че диша го дразни. (Желанието ми да живеем с баща ми е коментирано с него многократно, дори пред семейния ни терапевт, много преди сватбата, та аз не съм променила условията, той ги променя) Знам, че решението е да си изпратя тати в малкия град сам между четири стени, но как да му го кажа. Та затова питам за съвет как да се опитаме да живеем в тази конфигурация, кой колко да отстъпи, за да няма "драми за телевизора"

Можете ли да си позволите втори наем? Някое малко жилище съвсем наблизо до вас за баща ти?
Пак ще си помагате и грижите един за друг.
Имотът на бащата в малкия град може ли да се продаде и да се купи нещо малко в големия?
Останете ли заедно, ще стане още по-зле...

Можем да си позволим втори наем, баща ми взима почти 1000 лв пенсия и отделно работи за почти още толкова. Ние също имаме добри доходи и спестявания. Мислила съм го и този вариант. Но той пак всяка вечер ще е сам и ще идва да седи вкъщи докато дойде време за сън, отделно не може да готви, ще яде вкъщи или ще купува готова храна, ще трябва и да ходя да му чистя, да му пера, а скоро очакваме и бебе и ще е много трудно за мен. Обезсмисля се и плащането на втория наем. Аз затова попитах, като изключим това кой колко има право( то е ясно, че младото семейство трябва да е само), как да се опитаме да живеем в този състав. Две години живяхме прекрасно, мъжа ми постоянно правеше жестове към баща ми, винаги помисляше да сготвим и нещо любимо за него, купуваше му от неговата биричка. Когато аз работех, излизаха тримата в парка, говореха си а сега изведнъж всичко се промени и аз се чудя между чука и наковалнята какво да измисля, за да са доволни всички

Няма как! Аз не съм толерантен човек, държа си на личното пространство и не бих се поставила в такава ситуация.
Аз бих се дразнила от собствените си родители, какво остава за свекъри.
Затова и изместихме темата, защото проблема е общото жилище.

Мъжа ти какво разрешение предлага? Баща ти предполагам усеща промяната, той не е ли коментирал нещо?

Какво е обяснението на мъжа ти за промяната и държанието? Ти защо реши да живееш с баща ти? Кое налага това? Не сте ли говорили преди сватбата кой как вижда нещата в бъдеще?

Баща ми се усеща и няколко пъти ми каза, че няма никакъв проблем да си тръгне, само да му кажа. Но аз се чувствам ужасно гузно. В най трудния момент, когато трябваше да работя много и нямаше такава гледачка, която да се съобразява с моя непостоянен график на дневни и нощни 12 часови смени, той дойде да гледа детето. Помогна ми адски много тогава и сега ми е много трудно да му кажа, че вече нямам нужда от него и да си ходи. Отделно, преди две години му откриха рак, който в момента е в ремисия и си се чувства здрав. Но си мисля, че ако напусне работа и се прибере в малкия град сам, ще се притесни и ще му се върне рака .. Сигурно са само в моята глава тези глупости. Мъжа ми не предлага варианти, единствено да си отиде, но не в близка квартира, а далеч

В мъжа ти е проблема. Бил е съгласен да сте заедно, докато той се установи, а после е като в приказката Изтъках си платното и ти ритнах кросното. Бих очаквала след баща ти, да подеме същото отношение и към другото ти дете. Мисля че трябва сериозно да говорите и случая с баща ти е първия предвестник за това, ако не е имало и други.

Тоест ти си осиновила баща си и си го гледаш като детенце?
Не може да чисти, не може да готви... Голям мъж, вече на години?
Ами да се ожени тогава или да си плаща на домашна помощница. Не си длъжна да го обслужваш като малко дете, че и да го забавляваш, когато му е скучно.
Разбирам, че ти е помогнал и не можеш да го изгониш, но не става въпрос за това. Просто да се отдели и да заживее собствения си живот, не като ваш придатък. Ти пак му помагай и се грижи за него, но при нужда, не да го обслужваш като бебе.
Щом работи, значи е достатъчно млад и във форма. Този човек има нужда от жена до себе си, от приятели, от общуване с връстници, не само да е сателит на дъщеря си и внуците.

Били сте си взаимно полезни с баща ти, щом и той се усеща и на него не му е комфортно.
Той преди да заживеете заедно се е оправял и без теб, пак ще се оправи. Като разполага със собствен терен и други неща могат да му се случат, щом е и работещ - не се затворил вкъщи. Пак ще си ходите на гости, пак излизате в парка.

Решението винаги е само едно - отделни домове.

По принцип и аз съм за отделни домове, но тук не съм 100 процента сигурна. Нещо не ми допада обръщането на палачинката от страна на мъжа. Още повече, че го има и елементът на "като ти трябвам съм ти благ, като не - враг". Напълно съчувствам на авторката, дано се намери решение, което да е ОК и за тримата. Както някой беше писал нагоре, питай мъжа си какво предлага!

Осъзнавам, че моето е нещо като криво разбрана дъщерна грижа, с която си рискувам семейството. В същото време се е загнездило и едно съмнение в главата ми, че след баща ми, ще започне и с други условия. Аз в майчинство с малко дете няма да съм в много силна позиция поне 2 години. Като цяло мъжа ми е изключително грижовен и добър, не се съмнявам, че ме обича безкрайно много. И осъзнавам, че най правилно е да сме отделно, но се питам как две години живяхме в абсолютна хармония. Плана винаги е включвал и тати. Той знаеше, че моето семейство е сина ми и баща ми и аз дълго време отказвах да го допусна в нашето семейство. Е, допуснах го, а той сега се опитва да елиминира  член на семейството. Знам, че ние с мъжа ми сме семейство и няма място за трети, но условията бяха други преди сватбата. Ох, вече звуча объркано. Ходя на психолог и семеен терапевт две години и в момента дори тя е изненадана на тази промяна. Все още не виждам решение....

Хм, а защо се е наложило ходенето на семеен терапевт преди единствения проблем, който споменаваш?