Молитва, обич, силна вяра и надежда, към тебе мило мое бебе ме отвеждат. ~бебеправене 396~

TD03, мен с една запушена и една пускаща под високо налягане ме пратиха на ин витро, но при мен има ендометриоза като стежняващо обстоятелство и трябва да стане asap, че да не се върне гадината.

На 32г, съм почти 6 години съм с ММ, от миналата година пролетта решихме да правим опити. Имам Хашимото, което ме накара още от самото начало да го проверя и бам - хашитоксикоза, та се наложи няколко месеца да приемам лекарства преди докторът да ми даде зелена светлина за опитите. Започнахме реално от юли 2020г, а септемри забременях с късна овулация (един секс в деня преди О). Уж всичко 6,  според АГ всичко беше ок, ама мен все ми се струваше че сакчето беше по-малко от седмицата си с 5-6 дни. След 6-та седмица почнах да прицапвам по-малко, тип овулационно както е, уж пих дуфастон и спираше, пазила съм се (е, не на легло), обаче в 11гс прокървих, пуснах прогестерон - 7, кървенет се усили вечерта, на другата сутрин се изстрелях на АГ, не видя отлепване, уж имаше пулс, но оттам отидох в Тина Киркова и директно казаха, че е мисед и аборт в ход, както се и оказа - следобеда от приемането ми сака изпадна сам. Та в общи линии онази АГ нищо не е видяла като хората и развитието е било спряло преди около седмица, че да се стигне до това. В епикризата пишеше тромб в плацентата, заради което и новата АГ, при която тръгнах директно ме прати да изследвам тромбофилии откъдето изскочиха PAI 4G4G, MTFHR и MTRR. Заради това съм на аспирин от положителен тест, а ще се консултирам и с хематолог да видим трябват ли ми инжекции НМХ също. Подновихме опити около 4 месеца след аборта, лятото спряхме за 2 месеца защото се ваксининирахме срещу ковид. Реално за 11 месеца от спонтанния аборт насам ни се събират 5 месеца опити, като следях О с лентички и къде успявахме да нацелим момента на О със секса, къде не.