Какво да направя ?

Свалят, гащи.
Сега защо не я прибере другия?

Защото не е улично коте, за да я прибира? Може да има съпротиви в нея. Абе не е толкова лесно да се покажеш като "лошата" в очите на всички. А едно такова решение обикновено те представя точно в такава светлина. Хората са първосигнални.

Според мен във всяка връзка рано или късно идва етап на апатия..яд... Страх..омраза..породена от чувствата който във времето са трансформирали своята форма... Във времето се натрупват обиди..упреци,изказано и неизказано...всичко това генерира отрицателна енергия която действа като бомба със закъснител...и когато двойката не успее да прескочи преломният момент (тъй като никой не вярва че другият ще си тръгне или ще си намери по добър заместител) се достига до момент някой от двамата да кривне от правия път... Така за мен се оформят два изхода..
Първият: бориш се до край за брака си...казваш че я обичаш и както сте дали обед само смърта ще ви раздели и внасяш необходимите промени които си осъзнал. Сменяте място напоено с отрова и горчиви спомени (чрез почивка или смяна дома (според възможностите)...ресторант.. кино...нещо). Този подход означава че в любовта и войната няма правила и закони който да не бъдат нарушени... Въпреки че някой би казал ако я обичаш я пусни да полети... Обаче птичка която цял живот (10години) е била в кафез може да ме се справи в дивата природа...всичко непознато и изживяно е хубаво..но дали е такова се разбира чак след като видиш че света ме толкова розов а е бил такъв само защото си искал да избягаш от рутината... Което е най лесното решение (става въпрос за жена ви)...само че това се разбира след малко по дълго време...бори се защото детето ви го заслужава... вашето щастие не е по важно от неговото (освен ако вашето нещастие ми вреди,тъй като децата не са глупави)... Там където е имало огън пак ще гори така завършвам мисълта си тук...
Вторият: в този случай говориш със съпругата си и ако не достигнете до нормален консенсус относно процеса на развод и казването на детето за истината..й предлага да отидете еднократно на специалист който да има целта да ви отвори очите и да построи мостове между вас...не да излекува връзката а да сложи край който да е логично решение на проблема..
Дано съм помогнала

Автора си знае мръсното пране, затова трае.
Ако беше чист като сълза да я е натирил и да е в някаква фаза на лечение от случилото се.

Ай да ми вика някой глупачка и боклук, па да ме чака диван чапраз да му стоя.
Време им трябва, време.

Може би се страхува да не остане сама ? Също и страх от неизвестното. При всички положения тя си запазва комфорта, който е имала досега. Нищо не губи. Мъжете са прави, като казват, че жените сме като маймунките- не пускаме клона, ако не сме се хванали за друг. И аз съм така, но мен мъжът ми със сигурност няма да ми прости и ще ми отреже клона. Така че, ако се влюбя в друг, няма да му казвам, докато другият не ми предложи брак. На тази героиня й е лесно. Но, повечето мъже са като моя.

Вики, той докато се бори за брака си чрез смяна на обстановката и т. н., как да се отнесе към настояването й да продължи контакт с другия - с разбиране или как?

Този господин много добре знае какво и къде е сбъркал. Просто малко късничко го е осъзнал. Вероятно доста е сбъркал според мен и затова сега толкова яростно се самообвинява...
И малко вероятно ми се струва след като се е влюбила госпожата, след изневерите и тия истории, да държи съпругът ѝ да остане. Всъщност точно той със зъби и нокти драпа да запази семейството. Защо ли?! Иначе както почти всеки тук каза, да ѝ е бил шута досега, ако обаче нещата бяха точно такива, каквито той ги описа. Искам да кажа, че се съмнявам в така разказаната версия...

Може третият човек да не я желае чак толкова или не за постоянен партньор. То от приказки до дела има доста път. Играх го това, да ме питаш с кой акъл ще чакам двама, вместо да им тегля по една и на двамата.
А, да не забравяме материалната част, колкото и грозно да звучи.

Авторът ще изтрезнее, ще осъзнае, че жена му е използвачка, без капка достойнство и морал.
Трябва му време и дистанция. Да й гледа сеира, без да участва в него.
Случаят е класика. Предполагам как ще се развие в следващите 2 години. Ред сълзи и сополи и молби отново да са заедно, защото то голямата любов не било това, за което си е мислела.

Аз съм оптимист за развоя на случая, в полза на автора, разбира се.
Ако съпругата му е чак толкова неспасяемо и безвъзвратно влюбена, да се е изнесла сто пъти досега. Фактът че има съмнения, че не се решава на финалната стъпка е показателен, че не е наясно с желанията си. А когато човек има такива сериозни колебания и страхове, в повечето случаи избира познатото и сигурното. Е, ще пострада малко, ще се изживява като жертва известно време, но в крайна сметка ще остане в семейството. И тук идва ключовата роля на автора да се покаже такъв, какъвто тя би искала да бъде, да не допуска предишните грешки и да е постоянен в това си отношение. Втори шанс едва ли ще има.

Счупен брак е това и да се залепи няма да е същия.
Една сученичка след над 10 години брак и две деца, беше се намерила със старата си любов от гимназията. Лека полека завързаха връзка. Мъжът и смяташе, че е достатъчно да изкарва пари и да ги води един път в годината на море, през останалото време никакво внимание. Не и даваше да танцува по заведенията, привличала внимание, тя искаше да завърши втора специалност, свързана с първата и много търсена, нямало смисъл от много учене, взе книжка, не било женска работа тя да кара, един път не и даде да кара колата им.
Ами кри се тя известно време, беше я страх от реакциите на хората и родителите ѝ, защото е от малък град, най-накрая подаде молба за развод. Майка ѝ се тръшна, че ще се самоубива, приятелите им недоумяват как си тръгва от това добро и работливо момче, дето не пие, не пуши и не изневерява.
Другият уж беше готов да я приеме при него, неженен, без деца. В последния момент се уплаши и се отказа. Тя остана от два стола на земята. Известно време поживя на квартира, децата ходеха ту при нея, ту при бащата, в един момент той им казал да ѝ предадат, че няма против тя да се върне.
Върна се тя, опитаха се да оправят нещата, но явно не се е получило. Сега е със старата си ученическа любов, демек любовника и имат син на една година. Децата ѝ са вече  големи, студенти и го преживяха.
Така че моя съвет към авторът е да се разделят, всеки да си оправя живота, да си гледат детето и времето ще покаже дали ще бъдат заедно или с друг. Знам, че всички мислим, че сегашната любов е последна, но истината е, че Ромео и Жулиета се срещат много рядко в реалността.
Авторът може по-бързо и от жена си да намери друга, нищо не се знае. Даже може да я срещне още като си изнася багажа и такъв случай съм виждала.

А може тя просто да чака той да се изнесе, а на него да не му се иска. Брак, дете, жилище, любов..., пари....

Аз мислех, че мъже не търпят такова нещо. Учудена съм малко от темата.

Представям си аз как нечий мъж изневерява, хващат го, той се запъва, че ще стои при жена си, но видимо линее, не й обръща внимание, не спи с нея и настоява да контактува с любовницата си.
Жена му се оплаква във форума.
Ще й кажем ли: "Опитай да спасиш нещата, постарай се, ухажвай го, помисли ти какви грешки си допуснала?"
Не.
Ми тогава?

Aaa, `чела съм точно мега тъпи съвети за нови нощници и манджи.