Второ дете

Извинявам се че разводнявам темата, но май наистина ще си се притеснявам до предучилищна
http://www.legasthenie.com/pdf/bulgarisch.pdf

Любознателна благодаря ти за статията

Благодаря на всички ви за подкрепата!   

Проблема при дъщеря ми изскочи след като бях вече бременна с второто. Не съм се и замисляла за секунда дали всичко ще е наред с него.
Слава Богу, радвам се на едно прекрасно и здраво момченце. Много се обичат двамата.
Както Любознателна, Валенцето и другите споделиха и при нас го има момента с копирането, но с времето нещата се оправят.

С първото ми дете съм нямала никакви проблеми - както се казва тук "нормално дете" и въобще не съм очаквала, че с второто ще имам проблем и то ще се води към децата с увреждания .
Но никога не съм съжалила, че съм я родила или пък, че имам второ. Напротив, аз винаги съм я искала да я имам, защото се случи нещастие и загубих на два пъти нероденото си второ дете. За това сега обожавам Гери.  Децата са едно богатство, а след раждането на Гери къщата се изпълни с топлота и щастие, всичко изглеждаше по-различно. Сега децата си играят и както се казва "се гледат сами", заиграват се, чува се детска глъч и смях и душата ми се изпълва от радост. Така и децата израстват като личности, да делят играчки, храна и т.н., не са игости.

Мила майчице, авторка на тази тема - въобще не се притеснявай, напротив. Радвай се и живей с мисълта за раждането на едно здраво дете, защото всички тези притеснения може да ти попречат.
Аз така брах дертове по време на бремеността си с Гери и се все се питам дали от тези мои притеснения и страхове не са се отразили на Гери и тя сега да е свита и затворена и да я водят с изоставане в развитието. Но слава на Бога виждам в светлина в тунела.
На 11-ти ноември е ден, в който нашата църква чества Св. Мина - закрилник на семейството, дома, на него се молят майки които не могат да забременеят и изобщо всичко що е свързано с децата. Запалете свещичка и се помолете.
А преди този ден - в събота на 04 - ти ноември /събота/ е Архангелова задушница - раздайте за Бог да прости за починали близки.
Разбъбрих се, но мисля, че е само за добро!

Благодаря за припомнянето на празниците, Росонери!
Ноември ми е любим месец, защото на 20 прекрасната ми дъщеря има рожден ден!

Благодаря на всички за подкрепата!
Живот, здраве и всичко най-добро желая на вас и на всичките ви близки! 

utro77, винаги на вашите услуги

А за датата 20.11 ще си я запиша в календара , за да поздравяваме за празника. А пък аз на  22.11 ще стане 1 година, от както тръгнахме по София 5 седмици по ред за епикризата на малката от Александровска болница, датите са близки, така че няма да те забравя.

Синът ми е с церебрална парализа, ходи, но не много стабилно и не говори. След като се роди навремето ни правиха и на нас изследвания и беше ясно че причина не сме ние, но мъжът ми беше категоричен че второ дете в БГ не желае. Както и да е, родих след 9 години дъщеря ми в Америка, като цялата бременност се трсях от нерви дали няма да се повтори съшщият ад през който преминахме с брат и. Е, нищо и няма, жива и здрава е и палава повече отколкото трябва. Вече е на 5 години, задаваше въпроси защо Денис не говори, но аз обяснявах точно както си е. Болен е, не може да говори и това е. Според мен тя не пита много, защото почти израсна по детски градини и сама видя кое е нормалното поведение на децата и кое не е при брат и. В крайна сметка стана много състрадателна, помага му много, целува го и го прегръща непрекъснато. Освен това тук такива деца се приемат съвсем нормално, приемат ги като всички останали. Щом като и приятелките които идват в къщи никога не питат какво му е, приемат го като по-голямо дете и толкоз. Млако дълго стана, но определено си заслужава човек да изживее отглеждането на "нормално" дете както се казва. Успех!

И аз да се разпиша. Много ми се иска в последно време да си имам още едно бебче.Спира ме факта че и двете ми деца са  с астма, а от няколко дена и аз съм с такава диагноза.Страх ме е да не започнеме отначало безкрайните кашлици през ноща, тежките алергични реакции и т.н. И това са все неща които се предават по наследство, и шанса и другото дете да е с тези заболявания е голям Но пък от друга страна много ми се иска, и сигурно ще се реша.

 Мила майчице, никога не се отказвай от второ дете.Аз съм ,майка на две момиченца.Голямото е с пълна глухота,благодарение на кохлеарен апарат, тя е  едно съвсем нормално дете със все ощетрудно  разбираем говор,който с времето ще се изглади.Малката ми е 2г.и 6м.Нито за миг не съм се двуумяла за още едно слънце.Никога не съм си задавала въпроса докато бях бременна с второто, дали няма да се повтори всичко.Просто защото това нямаше значение.Сега те са неразделни, обичат се и т.н.Малката непрекъснато говори.Тя не мисли сестра си за различна, все още е малка да го осъзнае.По въпроса за подражанието, подражават си взаимно, но не мисля ,че това е проблем.Той с времето ще отпадне.Помисли някога когато колелото на живота ни завърти, какво ще стане когато детето е едно.Чия морална и емоционална подкрепа ще има,когато ти не си до него.Не бъдете толкоз  негативно настроени към второ дете.То носи същите мъки и радости като първото.Но и ние трабва да се научим и да свикнем с мисълта, че нямаме две деца ,едното от които е .......различно.НЕ.Ние има ме две еднакви деца, които се нуждаят еднакво от нашата обич и подкрепа.Носят абсолютно по равно и положителни, но и отрицателни емоции.Еднакво съм се радвалана първите стъпки,думи и т.н. и на двете.Не се отказвай, покрай грижите и за второ дете, като че мъката намалява.По лесно се преодоляват безсънните нощи, с въпроса "защо точно на мен ....."Чувстваш се още по уверен в себе си .Амбицираш се да полагаш неимоверни усилия за детето ,което има по - голяма нужда от теб.Да го учиш, че не е  по различно, а просто се искат малко повече усилот него, за да бъде и то като всички останали.

bubica, в известна степен си права, но донякъде. Изобщо не омаловажавам проблемите, свързани с отглеждане на дете с глухота, но когато става дума за епилепсия и сериозно физическо изоставане, на родителите е много трудно не само да вземат решение, но и физически да се справят. Дори и аз съм си задавала въпроса дали ще се справя, въпреки , че имам "късмета" моето дете да ходи някак и да говори поне за нуждите си. Радостта да отглеждаме здрави деца е голяма, но на родители, чието дете лежи или е почти неспособно да прави каквото и да е, е много трудно да се решат. Въпреки това ми се иска да окуража всеки, който се реши на втори опит

Да, права си.Но нима нямаме право след неволите и мъките да се порадваме истински.Не може да обричаме и себе си на постоянен тормоз и мислене,знаеш колко радост носи едно постижение,а и знаеш с какви усилия се постига.Аз съм сигурна, че здравото дете, играейки покрай болното излъчва ведрина, а и успокоение за самите нас, че на тази Земя няма само мъка.Съгласна съм ,че зависи от състоянието на болното дете, но никога не трябва да се обричаме да живеем само с това,което ни е "дарил"късмета, а да се опитваме да го променяме.А повярвай ми, едно здраво дете,вдъхва много кураж и още повече желание за живот.Не че го нямаме преди това.Но е по различно.....

Съгласна,но на моя позната детето е с ДЦП,на инв.количка.Бебето също е с бебешка количка.Живеят на 5 етаж ,без асансьор и трябва да ги свали и двете по стълбите,а голямата е на 14 год. и тежи.После трябва да бута и двете колички по пътя,как да стане това?Майка и е в чужбина,свекървата починала.
Затова мисля че Любознателна е права.Много зависи с каква диагноза е болното дете.

Не мисля, че такива дребни битовизми, ще ме спрат  да имам второ дете.Толкоз ли са бездушни хората в този блок, че от нисой да няма никаква подкрепа.И аз съм живяла в блок, с дете с ДЦП.Имаше и по-малко братче.Никога никой не и е отказвал помощ на майката.А нали тези деца имат двама родители.

Бащата е строител и работи в др. град.Прибира се 2 пъти в месеца.И как ще е дребни битовизми,като жената сама не може да бута и двете колички !