https://www.facebook.com/asparouh.iliev/posts/10161312016528146
Много съм прост, че се прибрах след 9 години в чужбина и то точно няколко години преди един път в живота пандемия, но тогава бях на вълна kleta majka balgariq. Още в началото на януари 2020, когато се разбра за какво става на въпрос и че САРС-2 скоро ще пристигне в България, имах лошо усещане, имайки предвид здравеопазването ни и манталитета балкански. Помня следях в един международен форум темите на едно момче, което се интересуваше от вируси , тогава още се говореше за мистериозен вирус причиняващ пневмония, неговия коментар беше "Имам странно усещане за този вирус". Сещам се една януарска вечер бяхме седнали с дядо ми да коментираме, тъкмо му бях казал, че Ши Джинпин излезе през деня и каза, че нещата са доста сериозни и че този вирус е дявол. Тогава пуснаха 30 секунден репортаж по късните новини от Китай относно вируса, викам си скоро ще е много повече от 30 секунди, дядо ми каза щом президента на Китай е излязал публично с такова изявление, то значи работата наистина е сериозна. Бях му казал, кво ще правим като дойде при нас? Нямах предвид конкретно ние, а цялото общество, приятели, познати, колеги. Един от последните ми ярки спомени от стария ни живот, след няколко седмици започнаха и брифингите на генерал Мутафчийски и на щаба. С дядо ми първи се ваксинирахме от цялата рода, починаха негови приятели, включително един от най-добрите му. Не очаквах обаче, че ще стане толкова зле в България и в най-лошия сценарий, особено след доброто ни начало и ръководенето на пандемията от щаба, но всеки народ заслужава съдбата си.
