COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 9

Испанският грип е необичайно тежка и смъртоносна форма на грип. Пандемията продължава между март 1918 г. и юни 1920 г. и достига както Арктика, така и далечни острови в Тихия океан . Между 50 и 100 милиона души загинаха, което направи пандемията от испанския грип, отнела най-много животи в човешката история за толкова кратко време. Броят на смъртните случаи съответства на 3-6% от световното население, което тогава се е състояло от 1,6 милиарда души.

Приблизително 500 милиона са били заразени, което е около една трета от всички хора по това време. Глобалната смъртност не е известна, но се оценява на между 10 и 20 процента от заразените, което може да се сравни с нормални грипни епидемии, при които не повече от 0,1 процента умират и covid-19 , който е показал смъртност от около 0,4 процента от потвърдените случаи (февруари 2021 г.).

Испанският грип имаше три различни грипни вълни. Първата вълна започна през март или април 1918 г. и се разпространи по света със същата скорост като обикновения сезонен грип . Поне Съединените щати , Франция , Англия и Германия бяха засегнати рано, през май последвани от Испания , Италия , Шотландия , Гърция , Египет и Балканите, наред с други . През юни имаше съобщения от Англия, Германия, Швейцария , Австрия и Норвегия. Грипната вълна беше подобна на обикновения сезонен грип, където симптомите бяха леки, смъртността беше ниска, а починалите обикновено бяха много стари или много млади.

През август дойде насилствената и опустошителна втора вълна, което е необичайно време за грипна епидемия. Смъртността е висока (5-25 пъти по-висока от нормалната) и засяга хора във възрастовата група 20-40 в необичайно висока степен. Малко над половината от смъртните случаи са настъпили в тази възрастова група. Тази втора вълна се разпространи с необичайно висока скорост по целия свят. Пикът е достигнат на повечето места през октомври 1918г.

Пандемията се забави около края на годината, но след това набра нова инерция при трета вълна в началото на 1919 г. Отново възрастовата група 20–40 години беше най-засегната, въпреки че броят на смъртните случаи не се доближи до втората вълна. След тези три основни вълни тук-там имаше разпръснати изригвания, включително в Швеция през пролетта на 1920 г.

Трите вълни идваха на необичайно кратки интервали. Всичко се случи в рамките на около година и не е известно точно как са свързани вирусните щамове в трите вълни. Пандемията настъпва почти едновременно в Европа, Азия и Северна Америка, и специалните условия по време на Първата световна война с движения на войски и големи военни струпвания може да са допринесли за бързото и с голяма сила разпространение на грипа.

В Швеция, чието население по това време се състои от малко под 6 милиона души , 37 573 души са починали от испански грип през годините 1918–1920 според официалната статистика. Към това трябва да се добавят още няколко хиляди, където причината за смъртта вероятно е грип.

Отдавна е известно кой вирус стои зад пандемията. През 1997 г. роденият в Стокхолм патолог Йохан Хълтин събира проби, съдържащи добре запазени вируси от белодробната тъкан на жена, починала през 1918 г. Тялото й е запазено във вечната замръзналост в Аляска. Пробите бяха изпратени на изследователски екип в Съединените щати, ръководен от Джефри Таубенбергер , който успя да изолира вируса в една от пробите на Хълтин.

Изследователският екип също успя да намери вируси в архивирани проби от двама американски войници, загинали през 1918 г.

През 2005 г. пълният набор от гени на вируса беше публикуван в Nature and Science. Изследванията на вируса показват, че това е грипен вирус тип А от подтип H1N1. През 2009 г. настъпи още една пандемична епидемия от вируса A (H1N1).

Вероятно испанският грип е бил толкова нов или променен, че много малко са имали имунитет към него.

Обикновеният сезонен грип, който се разпространява ежегодно по света днес, атакува главно горните дихателни пътища. Испанската болест, от друга страна, имаше способността да достигне белите дробове и да причини големи увреждания там, което може да бъде фатално само по себе си,какти и пневмония.

Фактът, че испанският грип засяга предимно млади и здрави възрастни, допринесе за толкова много смъртни случаи. Уникално за испанската болест обаче е относително големият дял на починалите от директни вирусни ефекти в белите дробове, които причиняват белодробен оток и кървене в белодробната тъкан, тежък бронхиолит и алвеолит . Тези сериозни белодробни промени могат да доведат до смърт още четири дни след заболяването. Повечето смъртни случаи са настъпили 6-11 дни след заболяването.

Изследванията показват, че испанският грип предизвиква свръхреакция на имунната система . Активирани от грип гени, свързани с апоптоза (програмирана клетъчна смърт), която обикновено е ефективна защита при елиминиране на инфекции. В този случай клетъчната смърт може да бъде толкова обширна, че големи части от епитела на белите дробове да бъдат унищожени, което може да бъде фатално само по себе си, но преди всичко да се отвори за фатална бактериална пневмония. Това може да обясни защо се наблюдава, че най-силно засегнати са предимно здрави хора, а не възрастни хора и малки деца, тъй като силната имунна система в този случай доведе до по-силна свръхреакция и по-голямо увреждане на белите дробове.