Постоянен страх

Zdravei,
niama za kakvo da se pritesniavas az hodeh na konsultacii
1 pat mece4no, no i 1 pat pri specialist na ehograf.
Prepora4vam ti da ide6 i ti i sled tova da se uspokois.
Ne samo ti misli6 dali vsi4ko e nared vsi4ki majki misliat,
no ne se trevozi a se uspokoi i spi spokojno, 4e sega se spi,
posle samo se nadiava6 da pospi6.
Uspeh ti zelaia i leko bremennost.

Успокой се, аз ходех в началото на бремеността на ехограф 1 път на месец. Щом нямаш болки и прокървяване, няма причина да се притесняваш. Колкото си по-спокойна толкова по-добре за бебчето. Наслаждавай се на бремеността си, леко бременеене и раждане! 

Няма страшно. От ходене на преглед всяка седмица няма смисъл, освен ако бременността не е съпроводена с проблеми.  Щом те викат по-рядко, значи всичко с теб и бебето е наред. Успокой се! 

много точно казано

Благодаря на всички,които ми отговориха 
Надявам се наистина занапред да е по добре и да не ме обземат такива мисли..Старая се да бъда спокойна,защото всяко притеснение или нервно състояние не се отразяват добре на бебчето.Незнам дали при вашата бременност е било така,но определено при мен е налице.Искрено се моля всичко да е наред и следващата седмица когато отида на преглед Лекарката да ме изненада с добри вести.Още един път ви благодаря за подкрепата!!! 

Здравей и аз като теб тази бременност за разлика от първата прекарвам в непрекъснат страх,дали всичко е ок ,как е сърцето,защо рита силно,или пък защо не рита ,вечер сънувам кошмари,трудно спя.Има дни в които изпадам в такива страхове,че съм като птиче в клетка,просто моя съвет е отдели време за себе си ,излез с приятелки или приятели,отиди на кино,на разходка и така повече развлечения,прави нещо което харесваш.

 Мила StelaP, знам че ужасно и единственото нещо което да не те кара да мислиш постоянно затова,е да правиш така че да ангажирваш времемто си ,за да не остава време да мисля,опитвам се....аз и без това не съм вкъщи-ходя на работа и винаги когато ми се отдаде възможност влизам тук.малко ме притесняват някои нещо които чета,но се абстрахирам.

Ами не чети тогава тези неща, които те карат да се страхуваш.Мисли позитивно, защото от негативно мислене няма смисъл.Всичко ще е ОК и не си пълни главицата с глупости. Леко бременеене и повече спокойствие

Лично аз не познавам бременна жена, която да не е имала притеснения и страхове за бебето си. Смятам, че такива мисли са напълно нормални, но не е задължително да се вглъбяваш в тях.
Както казват момичетата по-горе - намери си занимания, които да те зареждат с позитивни мисли и емоции! 
Успех и леко бременеене! 

съвет? Ами трудно е... може би ще те наплаша повече Защото сегашните ти притеснения са почти нищо, в сравнение с притесненията, които се появяват заедно с появата на малкото човече. Наистина трябва да положиш усилия, за да ги загърбиш. Довери се на майчицата - природа. Тя се е погрижила да сложи зараждащия се живот на най-доброто място - под сърцето на мама. От там нататък мама трябва да продължава да живее един пълноценен живот - без страхове, без притеснения... Спокойствие - това трябва да е синоним на "бременност"...

Голам процент от бременните жени изпитват такъв страх! На мен лично ми се искаше, ако може някак и в къщи да си сложа едно ехографче
Трябва да си помогнеш сама, започваш да мислиш само позитивно, гледаш само хубави гледки, картинки и прочее красоти и се срещаш само с положителни хора!
Важно е да искаш всичко да е наред - психиката и мисленето е голяма сила, да знаеш!

Това е нормално. Мисля, че всички сме изпитали този страх в малка или голяма степен. Незнам дали ще те успокоя, но искам да ти кажа, че аз ходих до 8 месец на преглед през 1 месец.Просто тук системата е такава. За цялата ми бременност съм била само 2 пъти на видеозон. Не натоварвай бебчето. Успокой се.

И аз така мисля.Ходила съм по един път в месеца на ехограф,а в края на бременността ходех по-често,но по мое желание.
Няма за какво да се притесняваш!Спокойно си карай бременността!

Здравей, предполагам как се чувстваш и най-вероятно състоянието ти се дължи на предишните проблеми.
Желая ти от сърце този път всичко да е наред с теб и бебето, а за твое успокоение ще ти кажа, че моята гинеколожка/водеща ми бременността в поликлиниката/ категорично ми заяви, че желае да ме вижда 1 път месечно, освен ако нямам някакви проблеми...така е и до сега.
Мисля че наистина няма нужда от ежеседмично уверение за това че сте добре, просто мисли позитивно, пази се и чакай мига в който ще почнеш да го усещаш вътре в теб.....е тогава вече и да искаш почивка няма....то непрекъснато ще ти напомня за себе си 

Ети123, не се притеснявай за такива неща. Мисли положително и ще видиш, че всичко с бебето ще е наред. Аз ходих на прегледи веднъж в месеца.Имам приятелка, която преди две години забременя, но направи спонтанен аборт и после 2 години не можеше да забременее, но сега е в 6 месец и чака с нетърпение раждането на момченцето си/казаха й, че ще е момче/.Така че радвай се на бременността си и не мисли лоши неща!

Мило бъдещо майче!

Бъди спокойна, всичко ще е наред с малкото бебче. Остави старите тревоги в миналото и гледай напред! Щом и лекарите не те викат по-често, значи няма повод за тревога.

Ако искаш, можеш да ходиш и сама на видеозон да си гледаш бебчето.

Пожелавам ти леко раждане! 

Разкажи, в кой месец си, къде ще раждаш, какъв пол се очаква да е бебчето ...... ей такива хубави неща. 

Благодаря Ви за за подкрепата.Наистина ще се опитам да променя тези негативни мисли.Много се чудих на това ,че се чувствам много добре по време на бременността и все се опасявам че симптомите ми изчезват-явно си внушавам.Предполагам че всяка бременност е индивидуална, тоест всеки се чувства по различен начин.Затова говорех и с лекарката,като я попитах дали е нормално да не ме боли нищо и сега като съм 3тия месец не съм качила килограми,а тя каза че:Не трябва непременно да ме боли,да се радвам че е лека бременност.Това ми каза.Мога ли да Ви попитам през цялата бременност ли ви боляха гърдите?

  Мен изобщо не са ме боляли гърдите

не са ли те боляли?Странно-при мен е обратното,ту се усилва ,ту намаля.

И аз се притеснявах за какво ли не,тя параноята при бременните за пръв път е нормална.

Предполагам че е така:)..скоро си направих пълни изследвания,всичко е в норма и това ме успокоява.Оказа се че съм О- група и няма наличие на антитела-дали е нужно скоро пак да правя,има ли възможност да се появят?Благодаря на всички тук!!!

Eti123,
относно болките в гърдите, мисля пак си е индивидуално....
Аз например до сега в 8 ми месец .."грам цица" не съм наддала ...карам си още със старите сутиени, а гърдите ме по наболяват от време на време / от самото начало почна , та до днес/
Виж корема (кожата) направо ме скъсва ! 
Даже имам чувството че всеки момент ще се сцепи и като във "Пришълеца" , човека ще изскочи отвътре....
 

няма страшно,всичко ще е наред.Аз също ходих по един път в месеца на консултация.УСПЕХ   

  След предната ти неуспешна бременност е логично да се притесняваш, но по добре се успоки! Както казват по възрастните хора не викай дявола! Успокои се мен до 4-тия есец са ме викали 2 пъти на преглед, верно че лекарката ми за нищо не ставаше но все пак всичко е на ред и скоро идва и моят ред да си имам детенце! Така че горе главата и да знаеш колкото по малко мислиш толкова по добре
    Успех ти желая и лека бременност! След 6 месеца ще се радваш на здраво и много красиво детенце!

Определено е така .

Както са ти писали "колежките" по горе мисли позитивно и се наслаждавай на наи-прекрасния момент в живота.
 
Аз също бях преживяла една кошмарна седмица - бях някъде във 2 мес. като ми казаха че малката ми семчица(3,4 мм.)не се вижда на видеозона и е възможно да съм направила спонтанен аборт и ми каза да дойда следващата седмица за да видим дали има някаква промяна. И познай какво ми беше цяла седмица, какви ли не мисли ми минаха през главата, но когато отидох на преглед  и се видя малкото петънце с тупкащо сърчице изпитах огромно облекчение.
За това че не си наддала на кг. също не се притеснявай аз до третия мес. включително не бях качила а дори бях смъкнала 1кг. но след това на всяка консултациябях с 3кг. отгоре
 
Но да не те занимавам с глупости и ти пожелавам леко бременеене, още по-леко раждане и после щастливи мигове с малкото СЪКРОВИЩЕ

Здравей!Надявам се да си се поуспокоила вече.Аз също ходя веднъж в месеца на преглед(не че са минали много месеци).Гърдите ме болях съвсем в началото,сега изобщо не Даже и веднъж не съм повръщала.Всички си е до организъм според мен.Това,че не проявяваш симптоми,които са описани еди-къде си не значи ,че нещо не  е добре!Наслаждавай се на това,че ще си имаш сладко бебче  и изгони всякакви отрицателни мисли!!

Незнам при теб как ще е, но при мен тревогите не спряха, независимо какво правех (тях и сега си ги бива ). Но с абсолютна увереност мога да кажа, че с напредването на бременността поизбледняват. Ще видиш, живот и здраве, като започнеш да си усещаш бебчето вътре в теб нещата вече ще придобият доста по- ясна и сигурна форма . Гледай да подтискаш черните мисли (да ги изгониш е трудничко), да не им обръщаш внимание и да ги приемеш като част от цялата картинка. А ако все пак вземат връх пък поплачи се, пореви на рамото на мъжлето и ще ти олекне, ега си...  . То пък не може все в ред да сме .

Ако имаш нужда от приятелско раменце, насреща съм. Ще помогна с каквото мога .
     

Пиша ти с пълно, абсолютно разбиране на състоянието ти. Имам за съжаление и основание да съм вечно под напрежение, заради кофти история - 2 missed аборта в разстояние на 11 месеца, общо 2.5 години на ходене по мъки около забременяването.....От ден 1 та чак до ден днешен, не съм могла да се отпусна и да се насладя на бременността си така както могат момичетата, които слава Богу, нямат представа какво е. Всеки преглед, откак съм бременна, за мен е бил като ходене на най-тежкия житейски изпит - дали ще си намеря бебето живо и здраво - това в началните 3 месеца; после дали ще стигна до 20та седмица; после дали ще прескоча 5 и 6ти месец, когато други неща са опасни; сега пък още по-различни неща ме вълнуват. Не може да не живееш в страх, особено, когато имаш неприятен опит и спомени. Няма да пиша в подробности, за да не се стресира никой, но си е тежко преживяване, особено първите три месеца, след загуби, да запазиш спокойствие и да не си уплашен. Лесно е да се каже бъди позитивен, но е много трудно да се изпълни. Затова те разбирам напълно. Обаче пък заедно със страха, знаеш ли, че точно толкова силно се бях и съм се заредила с вяра, със сила и с амбиция да издържим заедно с моето малко момченце и да се срещнем, нека сме живи и здрави, дай Боже! Вярвам на бебето си, вярвам, че ще успеем и че всичко ще бъде наред. Вярвай и ти и не се предвай нито за минута - когато ти е най-тежко, си помисляй как ще мине днес, ще дойде утре, ще започнеш да чувстваш скоро онова невероятно трепкане в корема, после бълбукане, после слабички, а след това стабилно силни ритничета. И после твоето малко човече всеки ден ще ти напомня, че не си сама, че то е с теб и че всичко е наред! Наистина е много важна нагласата, повярвай ми, страхът убива! Не може да се избегне, но може да се потуши и намали! Стискам ти палци от сърце!

Ети, незнам какво да ти кажа, за да намаля страха ти. Искам само да ти пожелая лека бременност и всичко да е наред с теб и бебчето   

Миличка, не се притеснявай и се радвай на бременността си. Аз имах проблеми в третия месец и се налагаше на всеки 5 дни да давам кръв, всяка седмица различни доктори ме гледаха и преглеждаха, докато се стигна до решението да запазя бебето. Не мога да кажа че честите пегледи са ме правели по спокойна. След това започнах да ходя веднъж месечно и се нормализираха нещата. Важното е да си спокойна и да се радваш на новите усещания.
Успех.

Ти пък , скица! От притеснение ще вземе да ти стане нещо Я не го мисли....Ако имаше нужда от по-чести прегледи за твоята бременност , щяха да ти кажат....хапвай си, почивай си , радвай се ....и споко

И аз ходех веднъж месечно, какви са тия глезотии всяка седмица! Опитай се да се настроиш позитивно, защото ако ще я караш така останалите 6 месеца... Направи си бременността приятно, весело изживяване, не филм на ужасите!

Мисля ,че няма за какво да се притесняваш. Гледай да си спокойна ,да си почиваш .......
Ходех на консултация веднъж месечно и това мисля че е достатъчно.