Паническо разстройство - 52

Аз съм писала вече няколко пъти, но пак ще напиша. Не пия никакви  хапчета, вече от няколко месеца не съм имала ПА. Има дни, в които съм по-зле и имам някакви  симптоми като сърцебиение и задух , но просто се научих  да не им обръщам внимание. Преди  време тичах  в спешното като ми  се вдигне пулса и откачах от страх. Всичко  е до   мозък и мислене. Всеки  си преценява за себе си може ли да се справи без хапчета или не. Лошото  е, че мозъка като  го научиш на хапчета после си ги търси. Аз затова предпочитам да се боря по  трудния начин. Напоследък чета много книги  затова как работи човешкият мозък и такива на психологическа тематика и  това доста ми помогна.

Ellie съгласна съм с теб , но аз повръщам прш стрес,.напоследък започнах отново да се страхувам да отида на ресторант на дискотека, не се събирам с приятеля   а ако се събирам не мога да се храня с тях, напрегната се чувствам и не мога и не мога да се успокоя  не знам какво ме мъчи толкова. Понякога лягам заспивам и се събуждам посред нощ уплашена тревожна  дишам дълбоко какво.ли.не правя и не,и не докато не повърна и организма не се изтощи  до н та степен. Не ме питайте как отивам на работа на другияден.....

Най добро би било справянето без хапчета, обаче става само при по леки състояния. Дребни неразположения от рода на сърцебиене, прескачания, главоболие и задух ОК. Обаче когато са по екстремни с болки и парези, тогава няма как да се мине без медикаменти. Има хора , буквално блокират от страх, няма как да мине с книжки, самонавиване и Юли Тонкин. На база личен опит мога да кажа, че над 65% от българите имат проблем с неврози, най-малкия показател са 2те ракии вечер при тях.

Според психиатъра и психотерапевта ми, моето състояние също е от леките. И въпреки всичките си опити, изглежда няма да успея да се справя сама. На трети ден от започване на хапчетата имам някакви проблясъци и физическите симптоми намаляха. Разбира се, че съм наясно, че човек трябва да работи и върху всички проблеми, довели го до състоянието.
П.С. д-р Георги, надявам се да споменавате Юли Тонкин с ирония...

Някой от вас пил ли е Флуанксол много дълго време т.е. с години. Ако може за сподели колко време го пи и как го спря

3г. Спрях го трудно и постепенно.
И аз съм на мнение, че не винаги става с позитивно мислене и книги. То пък и какво е това чудо всеки ден да е борба или пък един ден така, другият ден иначе, да не можеш да идеш на работа и да умираш от страх. И подкрепям мнението за 2-те ракии. Много българи нямат идея, че това се нарича невроза или че изобщо нещо не им е наред. Шибва 2 ракии преди лягане и е преборил ПА.

Аз, спрях го и очевидно без лекарства няма да се справя. Почвам го отново заедно с други след няколко месеца почивка.
Спирането на лекарствата е по схема от лекуващият. Не е имало проблем при спирането.

Да, споменавам го и с присмех. Ама е мотиватор за много хора, което ми е чудно. После лечението е още по-трудно, че пациентите вярват в глупости само.

Здравейте!
Записвам се с голяма мъка  в тази тема. Преди два дни съвсем нормално си легнах да спя, но се започна едно пробождане и дискомфорт в областта на сърцето. Помислих, че е възпален нерв и пих диклофенак, смуках валидол и си взех и аспирин протект. Към два през нощта обаче стана нетърпимо- болката не преминаваше и когато си измерих кръвното беше 100/160( аз по принцип съм с ниско). Веднага отидох в болницата, правиха ми кардиограма, рентген на бял дроб, биха ми две инжекции и ме пуснаха да се прибирам. Казаха ми да вземам невробекс и магнезий. Обаче болката не преминава, още ми е притеснено и все едно съм друг човек. Та въпроса ми е така ли се случва при паническо разстройство и може ли кризите да продължават по няколко дни ?
Преди няколко месеца бях на кардиолог, той не откри нещо притеснително. Сега се чудя какво да правя.

Това не е паническа атака. В смисъл имало е може би атака, обаче се касае за нещо друго. Как са вратните прешлени и гръбначните? Вероятно от там идва основата на проблема.

При криза получавате ли разстройство?

Аз съм получавала при стрес.

Аз да.
Пробождания съм имала, временни.

Здравейте и от мен!
За съжаление и аз съм от хората с по-лабилна психика. Моите паник атаки започнаха преди около 3 години - детето беше болно две седмици, в които аз постоянно бдях и треперих над него, и след като оздравя, аз изведнъж рухнах.... не знаех какво е паник атака, изплаших се до смърт, преживях всичко обичайно - задух, изпотяване, треперене, изтръпвоне на ръце и крака.... съпругът ми веднага ме заведе в спешен кабинет, където ми направиха изследвания, казаха ми паник атака, изписаха ми Симпатил и ме пратиха вкъщи. Да, обаче, не минаваше. Отидох при позната невроложка, която ме прегледа, обясни ми всичко и ми изписа Ципралекс и Клонарекс по схема (сутрин 1 табл. Ципралекс + половин Клонарекс). В тези три години съм имала още няколко паник атаки, но хапчетата контролираха нещата. Миналата година опитах да спра Клонарекса на своя глава и естествено получих ужасна паник атака. Пак започнах да го пия с Ципралекса и една година нямах абсолютно никакъв проблем. Все обаче си мислех, че трябва да започна да ги намалявам тези хапчета, не ми се искаше да ги пия постоянно, а и мислим за второ дете...  така септември месец, след изкаран Ковид, говорих с лекарката и тя ми каза да започна да приемам Клонарекса по 1/4 вместо по половина + таблетка Ципралекс. Всичко беше ок, до онзи ден, когато получих страхотна паник атака, обичайното, което си знам.... но някак беше по-различна, защото вече 4 дни не мога да се отърся от страх и ужас, от мисли, че идват празници, а аз няма да съм пълноценна за семейството и близките си. На 17 отидох на психиатър (по настояване на близките ми), който ми каза, че схемата, на която съм била, е била добра за мен, но след намаляването, организмът е започнал да реагира... каза да си продължавам по схемата, но ми добави и Амитриптилин по 1 т вечер преди лягане. Пия ги вече 3 дни (днес започвам четвъртия), но тревожността, страхът и мрачните мисли продължават... станам сутрин и съм ок, по обяд започвам да се притеснявам и стягам  после пак ме отпусне, после пак ме стегне..... Исках да ви попитам дали е нормално все още да не започват да действат хапчетата и дали това е, защото трябва да ги чакам да се натрупат? Докторът каза нещо от сорта на до 10 дни, но аз пак си вкарвам лоши мисли, че не действа нещо и ще съм си така..... (((

Дори повече от 10 дена, доста повече. Но по-важното е да се махне клонарекса! Задължително! Иначе добра терапия, някъде на ден 21 трябва да няма никакви симптоми на нищо!