Аз съм от многото жени, които, по една или друга причина, не могат да задоволят сексуалните потребности на мъжете си. Трябва ли да се чувствам виновна за това???? Това "задължение" убива цялата романтика... Кара ме да се чувствам като на трудов договор - ако не си свърша работата навреме, следват цупни, мъмрене, предупреждение, дори глоби... И защо, ако всичко останало е наред, да не подминем този "грамадански" проблем или поне да не му придаваме такава важност?
Повдигам тази тема, не само заради себе си, а и заради мой много добър приятел, чието семейство се разпада поради тази причина - неговата постоянна "нужда" от или желание за секс. Мастурбира доста често (по 3-4 пъти на нощ), но това не го задоволява. Следващата нощ - отново. А след физическа близост - сексуален акт с жена, следващата нужда може да се появи след около 3-4 дни. Но липсва тази физическа близост...и, ето го проблема!!! Спомена ми, че е чул за медикаментозно лечение на тази нужда.
Всъщност, заслужава ли си 1 проблем да разруши някой брак?? Пък бил той сексуален???