Домашното насилие – тема №3

10-15-20 години от живота си дала една жена да гледа деца, да бъде представителна съпруга, да крепи егото на мъжа и той спокоен да си върти бизнеса и после какво викате, като намери друга тази да я изгони на улицата? Към 50 годишна, например, работа да си търси или какво? Очевидно не става въпрос за някой, който дава 300 от своите 900 лв доход. В страните, в които жените са били или са домакини това е съвсем нормално и за не толкова богатите мъже, затова доста мислят преди да се женят и още повече преди да се развеждат. Например в САЩ и особено в някои щати. Доживотно могат и 50% от дохода си да дават на бившата. Ето това е равноправие, когато жената има право да избере да бъде майка. А не да опъва каиша наравно с Муньо, докато гледа децата и накрая той да си вдигне чуковете и да изпраща по 150 лв месечно за децата, или даже да не ги изпраща.

И за да сме по темата – икономическото насилие също е част от домашното насилие. Ето, една домакиня ще търпи какво ли не, защото иначе и според жените тук е най-добре да гладува, понеже никой нищо не и дължи.

При развода домакиня или не, тя получава равна част от всички имоти и пари. Това предвижда българското законодателство.
Издръжки не са предвидени, когато двамата съпрузи са здрави и прави.
За мен това е справедливо. Жената взема половината имущество и чао. А не всеки месец да си чака дотацията.

И не вярвам, че е безвъзмездно. Бившата жена на бизнесмена взема парите и отива на круиз с гаджето? Дали? Или той я държи в зависимост, че ако не слушка, следващият месец няма пари?

В България може да се случи както се споразумеят страните, не е забранено бивш съпруг, това включва и мъж, да получава издръжка. Може и да не получи имоти. Всичко може ако страните се разберат или са се били разбрали някога.

Насилието е три вида - физическо, психическо и икономическо. При мен физическо до септември нямаше, но останалите две си бяха полека лека през повечето време.
Напротив, напълно справедливо е да има издръжка. В България в повечето случаи жената поема цялата тежест на децата след развода, даже понякога трябва да си търси дом. Абе получава едно голямо дърво.

Ама да се споразумяват. Всеки може да дари всичко свое на някого и да иде да живее под моста, ако иска, това е свобода на договарянето. Но има последици. Под моста няма да си намери нова жена, ако е оставил всичко на бившата. Да си знае.

И е ясно, че това да обезпечи децата е едно, а да се грижи за бивш партньор, ужасно ще избоде очите на новия.

Е защо? Ако наистина може да си го позволи защо пък не? И защо да лишава, човек който го заслужава, заради някаква бъдеща хипотетична жена? Ами ако такава сериозна така и не се появи?

При цялата тази грижа и признателност един към друг, аз въобще недоумявам защо са се разделили тия хипотетични хора. И друга жена сериозна няма. И друг мъж, защото иначе той щеше да издържа жената. Изобщо загадка.

Както и да е...
Въобще не сме по темата.

Да, вярно...
То за насилници беше, не за грижовници...

Сигурно ще прозвучи тъпо, но какво е икономическо насилие? Добре е да го знам сега, за да не се окаже някой ден, че го практикувам. Благодаря предварително!

Ами има хора, които не могат да живеят заедно, но пък са загрижени един за друг и  си помагат. И аз знам за случаи, мъжът да плаща сметките на бившата, или бивша съпруга да се грижи за болен бивш. Всякакви случаи има.

На Запад доколкото знам, издръжка на бивш се плаща, докато не заживее с друг или не сключи нов брак.

Та на мен не би ми пречило, стига да не ми се казва например - намали парното, намали градусите на климатика, къпи се по-бързо, тази година няма да ходим на почивка, и в същото време плащаме на бившата.

Икономическо насилие - например жената е по майчинство, и мъжът не й дава пари.

Не по-брутално. Примерно, взима й заплатата. Или не й дава да работи. Или не й дава възможност да работи, като въобще не се грижи за децата.
По едно време имаше доста теми, в които жените плащаха всичко вкъщи, а мъжът си скатава заплатата.
Абе всякакви идиотски модели.

Тук съм споменал: https://bg-mam.ma/p/1490984/45433413

При развод със съдебен процес вероятно щях да бъда осъден на съизмерима сума, щахме да сме дали огромна сума за мой и за неин адвокат, щяхме да стигнем до продаване на къща за да си вземем частите (и децата живеят в тази къща), и най-вече, щяхме да завършим като врагове с майката на децата ми, гарантирано, никога да не седнем на една маса за добро или лошо. Децата контактуват с нея ежеседмично, не бих искал да контактуват с мой враг. На тях сме обяснили почти в срамни детайли защо се разделяме, всички имаме разбиране по случая. Имам пораснали деца благодарение на нейната помощ, имам бизнеса си благодарение на това че тя е гледала децата и се е грижела за дома, за което пък тя няма кариерата която би могла да има. Намирам го справедливо. Ако тя беше алчна, щеше да ме съди, щото може да ми се вземе повече от това което в момента получава.

Аз когато съм във връзка с една жена, нямам никакъв проблем с миналите и официални връзки. Искали са да градят нещо, не им се е получило, разделили са се. Нещата ми звучат завършено. Проблем имам с неофициалните (прикривани от обществото, женени любовници и тн) и неангажиращите връзки. Една крита връзка защо да не бъде крита отново. Пък неангажиращите почти никога не са приключили, а ако са комбинация от двете (неангажираща с женен) поне единият винаги продължава да опипва почвата и да досажда. От тази ми гледна точка не разбирам тревогите спрямо бивши официални партньори. Нямам притеснения да съм в комуникация с бивш партньор на жената до мен. Говоря от опит, не хипотетично.

Странична бележка. Не ми допада внушението, че жената до мен е тъпа да седи с някакъв който си "обгрижва бивши, любовници и приятелки и таи топли чувства към тях" (комбинация от иронии в твои по-горни постинги). Допускам че си повлияна от това че моят случай е в разрез с житейската ти позиция, но моля те спри с "обгрижването" или отговори на въпроса който ти зададох - какво разбираш под "обгрижване".

Нищо не внушавам. Казвам само, че аз не бих го направила.
Както знаеш, във форума много жени заявяват, че не биха взели мъж с деца. На мен това да има деца не ми пречи, но пък постоянното присъствие на бивша в живота по какъвто и да е начин ми пречи. Там нещата за мен трябва да са приключили (справедливо, честно поделяне на имуществото при раздялата и оттам нататък слаб към нулев контакт занапред, още повече при големи деца, с които бащата може да си общува директно).
Всеки си урежда живота както си знае, естествено. На никого не се бъркам, просто си изказвам мнението, че аз не бих приела нещо в моята връзка, пък какви са връзките на хората - е, изобщо не ме касае.

Всъщност ти искаш да кажеш, че все едно й изплащаш нейния дял от имуществото разсрочено. Аз помислих половината имущество + допълнително пари, както явно помислиха и други потребителки.

Лори, ами ако няма имущество за поделяне? Какво тогава? Не всички, даже не мнозинството развеждащи се, имат имотИ, които щедро да отстъпят на бившата, защото тя е жертвала време и кариера да отгледа децата.