Домашното насилие – тема №3

Хайде стига, хора. Мнителни сте, ок. Не искате, не можете да помогнете, ок. Но не бъдете чак толкова негативно настроени, има човек желание да направи нещо, нека направи. Предупредихте я, обяснихте й, казахте си мнението не по веднъж, иронизирахте достатъчно пъти. Авторката не се отказва. Решението е нейно, последствията ще са за нея. Да си решава сама.

Вижте,от години съм във форума и затова се чудех дали да пиша.Тук идеята ми беше дали има хора преминали през насилие или някой работещ в тези организации да ми разясни какво може да се направи.Някои момичета разбраха.Вие били ли сте в ситуация да нямате на кого да разчитате,бедни,без дом и подкрепа?И ако се окаже лъжа ще е много хубаво,но знаете че някои цигани все още се продават,други ги женят на 12,13 години и раждат.Момичето според мен има потенциал.Там където играем трябва да си малко интелигентен,а тя се справя доста добре.И дори да е ромка,ако е човек, за мен няма значение.Никой не заслужава да си прекарва живота в бой,само защото този е дал пари за нея и я смята за негов предмет и когато е пиян или му е криво я пребива...Преди нещата са се случвали малко по-рядко,но сподели,че последните години ескалират.

Права си, така е. Според мен е добре малко да се позачисти информацията за жертвата. Ако написаното е истина, то вече знаем възрастта, местоработата (яслата в този град е 1) и етническата й принадлежност, което я поставя в риск да бъде разпозната.

Здравейте,дълго време се чудех дали да пиша и какво точно да попитам..
В чата на една игра,се запознах с едно момиче.Разбрах,че е на 26 г.и живее в квартал на Радомир.Продадена е от родителите си на някакъв,който после я продава на друг доста по -голям от нея.Та той я малтретира редовно. Скрил и е личните документи. Няма карта на телефона,но явно има някакъв интернет,защото може да играе на въпросната игра Момичето е умно и природно инелигентно.Каза,че е завършила образование.Работи ,като леличка в ясла или градина.Той я кара и взима всеки ден от работа.Той не работи,само пие и се занимава с незаконни неща.Взима и парите и не и дава нищо.Пребива я редовно и нещата започват да ескалират.Има няколко спонтанни аборта след побои,преди няколко дни и извил ръката и може би е счупена,но не я води на лекар.Снощи пак е имало побой.Това са някои от нещата,които съм успяла да разбера..Не може да се довери на никого.Няма близки,полицията го познава.Страхува се,че ако разбере,ще я пребие и убие.Обмисля бягство.Ако случайно успее да избяга в София,къде да я посъветвам да отиде?Има ли място ,институция,където ще я приемат и скрият?Без документи?
Трудна е и комуникацията с нея,тъй като пише скришно само в чата на играта,когато него го няма.

-------------------
Нано, това е твоят първи пост. Болднала съм само нещата, които са свързани със "семейния бизнес". Другите неща не знам дали ги виждаш, явно не искаш да ги видиш. Именно защото си от години във форума, си правя труда да ти кажа да приключваш с историята. Не искам утре да се окажеш в лошо положение и да пускаш друга тема. Разбирам, че си съпричастна. Направила си предостатъчно - изслушала си я, дала си й телефони за връзка. Нататък поема Анимус, ако тя реши да се обади. На тях това им е работата. И не го казвам като някоя лелка във форума. Всеки си има отговорности, включително институциите. Не можеш да изземваш техните функции и да поставяш себе си в рисково положение.

Ако това е вярно и нещата ескалират, следващата логична стъпка е да я убие, така че няма какво още да му мисли ами да бяга по един или друг начин. Тук се дадоха много варианти, дано успееш да се свържеш и да й ги предложиш.

Мисля също, че е добре модератор да изтрие името на града на въпросната жена.

Никой не казва, че колегите трябва да звъннат в МВР и да кажат “Марийка я бие мъжа й”. Могат да й помогнат финансово да напусне града и да се ориентира към някой център за закрила. Извинявайте, ама има интернет да си цъка на игрички, пък няма интернет да провери къде има подобни институции и центрове за настаняване. И също така като гледам в интернет Радомир София билета за автобус е между 3 и 6 лева, зависи от фирмата…

И аз ще се присъединя към отбора на “съмняващите се”. Човек, който има време да разпуска с игри от побоищата, има силите и сам да си намери начин на бягство. Мислите ли, че ако историята е реална отдавна не знае целия град за цирковете им?

Откъсни се малко, мисля че емоционално си инвестирала вече и преценката ти е замъглена.

Имах приятелка, която мъжът и я тормозеше и биеше. Нещата по едно време започнаха да ескалират.
Обяснявах и, че трябва да отиде другаде. Имаше къде, но не искаше(всякакви оправдания). Свързах се с организация. Казах и да си извади медицинско. Не пожела, даже и стана криво, че се бъркам изобщо.
Години наред и слушах проблемите, опитвах се да помогна, но просто явно жената си имаше нужда от отдушник. Говорим за образована, работеща жена, която изкарва повече пари от мен, която гледам сама детето си.
Реши, че ще се изнася, купи си жилище. Аз попрекратих контактите с нея, защото ми писна само да ме товари, а да не иска да си помогне. Година след като го купи, не се беше изнесла, отлагаше с всякакви измислени неща.
Та, то човек трябва и да иска да си помогне. И да има една капка чувство за самосъхранение.
Жертвите на насилие имат психически проблем, знам го. Ноооо и една кола с хора да ги задърпат, ключът е в тях самите. Насила хубост не става.

Жертвите на домашно насилие са пасивни,защото най-напред насилникът смачква психиката им.
Обикновено в началото  е много мил,докато усети,че жертвата е влюбена.Постепенно той започва да  показва ревност и се старае да я отдели първо от приятелите и,а после и от близките и.
След това тормозът се засилва,защото жертвата вече е сама и няма гръб.Тогава той започва да и втълпява чувство за малоценност-вечно е недоволен,тя не става за нищо,не може да прави нищо както трябва...Започва и да я бие,като после и обяснява,че тя сама си е виновна,защото го е предизвикала с поведението си.
Има и заплахи-че ще убие,че ще избие роднините и,чепознава всички мутри и полицаи-което често е лъжа...
Жетвата е смачкана-тя няма самочувствие,живее в страх и напрежение,няма близки,защото се е изпокарала с тях,няма пари...

Мои близки преживяха всичко това и спасиха дъщеря си от насилника,чак когато тя влезе в болницата потрошена-счупена ръка,пукната глава,счупени ребра,насинени очи,избити зъби....

Момичето не поддържаше връзка с родителите си,бяха скарани,заради Мунчо.Живяла е в страх от него и не е потърсила родителите си,защото я било срам да си признае,че са били прави...

Аз лично ,ако чуя или видя съсед да бие жена си -звъня веднага на 112 и хич не ми пука кого познава Мунчо...
Защото в блоковете всичко се чува...

И е така, и не е така. Аз три пъти съм се намесвала, когато случайно съм ставала свидетел на насилие от мъж към жена. И трите пъти излязох аз виновна, неразбрала, нямало такова нещо, привидяло ми се е, причуло ми се,те само си говорели пък аз съм си нафантазирала скандал и тупаници... Абе луда работа.. повече не се меся, да се оправят. Ако някой иска помощ, все ще намери от някъде, достатъчно информация има навсякъде. Оставам с впечатлението, че жертвите сами си го искат, не знам как да го обясня, ама имам чувството, че им харесва. Иначе, защо по ягодите, ще стоиш някой да те дърмони, защо.. първия път, ок, не знаеш, ама после... Така че тая история ми е пълна измама, още повече от малцинствата.. за тях това си е норма, не бих се занимавала.

Аз понеже пък съм била много бита, казвала съм го и друг път тук, много ама много се надявах някой от съседите поне веднъж да беше звъннал в полицията. Или поне веднъж някой, който и да е, да се беше намесил на улицата, когато ми е бил удрян носа, била съм ритана и т.н. Никой никога не се намеси. Знам защо, точно от страх. Ставаше въпрос също за малък град, където е проблем съседката да види, че прането не ти е простряно от гащи към панталони. Но никой не се намесваше като види мъж да хвърля камъни по детската количка на собственото си бебе, защото жена му върви по-напред от него. А тя върви по-напред, опитвайки се да избяга в момент, в който той почва да крещи и да я рита, защото е излязла с къса рокля през август. Да, за мен става въпрос.
Разберете го, ужасно е. Никой не смее да ти помогне явно. Защото ги е страх, защото са му виждали бесовете. Слава Богу, намериха се хора, които при всеки удобен момент ми говореха да не ме е страх, ами да бягам. От семейството си криех. Пак от страх. Ужасно е и смразяващо да ти повтарят всеки ден как само да си избягала, ще те намерят в канавката. Как само да си се оплакала, детето няма да го видиш, или пък не му пука, че е негово, и него ще хвърли от някоя скала. Въртиш се в тоя кръг и знаеш, че трябва да се махнеш, само не знаеш дали няма да си изпълни заканите. В един момент идва тая сила, не знам как, просто идва и се махаш. От тогава минаха 16 години. От тогава живея съвсем различен живот, спокоен и щастлив. Далеч. И още и още като видя някой, който да ми заприлича на него, се смразявам. Още и още понякога се оглеждам. Дано никога не го срещна повече. Като чета такива истории, настръхвам.
Права си, авторке, ако е лъжа, ще ти олекне. Дано е лъжа. Но и аз знам, че не бих стояла така, ако подозирам, че се случва, че аз мога да помогна, пък не го правя.

Ужасно е това което пишеш. А ти как успя да си тръгнеш оттам и какво се случи с бившия ти? Казваш, че имате общо дете, той има ли свиждания с него?
Радвам се, че кошмара е зад гърба ти, но как за бога си харесала първоначално такъв маргинал, защото такова поведение ми говори или за бивш затворник или за психично болен. Или в най-добрия случай за сериозна характеропатия.

Ами какво му харесах? Бях малка, на 19, силно наивна и нищо не знаеща. Той ми беше първата връзка и аз бях сляпа, ама сляпа. За мой късмет, не беше от особено умните, акълът му стигаше да измисли някоя далавера или кой да пребие, според мен имаше някаква лудост действително, но в по-голямата си част просто беше тъп селяндур, изтърван от всякъде. Все пак, манипулираше ме успешно. И аз, естествено, понеже бях ужасно влюбена, си втълпявах, че няма как любовта ми да не го промени. Първите две години упорито правех всичко, всичко, за да види той, че аз наистина го обичам и може да сме щастливи. (Овца).
Не искам да разказвам чак големи подробности, в най-общи линии като ми дойде куражът, се обадих на нашите и те дойдоха и ме взеха. В интерес на истината, аз му давах да вижда детето в началото, но след няколко лудости, които можеха да доведат до фатален край за детето, а и за мен, се скрих, смених няколко квартири, докато ми изгуби следите и това беше. В момента нямам представа какво става с него. Преди десетина години бях подочула, че са го осъдили условно за някакви тъпотии. Че продължавал да мачка жените, с които е. И че е станал пълен алкохолик.
Техните бяха вдигнали ръце от него.

Леле, какво си преживяла. Имаш огромен късмет, че си отървала себе си и детето си от подобен ад, защото в такива случаи детето се използва като способ за тормоз над майката и отърване няма докато не навърши 18 г. и не е окончателно травмирано от токсичните отношения. Голям късмет е, че не е тръгнал да те преследва и да настоява за свиждания от инат.
ПП: затова е важно човек да има близки, които да са на негова страна и да го подкрепят в подобна ситуация.

Направо леко се отървахме, осъзнавам го. Първо, че синът ми не помни, беше твърде малък. Второ, за мой късмет мисля, че съм силна психически и не съм изпадала в депресии или да съм полудяла или нещо такова. Трето, да, семейството е изключително важно в случая, а и онзи нямаше една стотинка да кажеш да води някакви дела или нещо. А и честно казано, не мисля, че изобщо му трябваше дете. Да, настояваше да го вижда в началото, ама за да ми е гадно на мен, не за друго.
Дано ако някоя насилвана жена чете това, да добие малко сила. Има начин, важно е поне един човек на тоя свят да ти подаде ръка.