Домашното насилие – тема №3

Добре де, и къде е спасението? Осъзнал си и т. н. После какви практически действия следват?
Има ли случаи, в които насилникът сам се укротява? Или постигате някакво споразумение?
Единствената жертва на насилие, която познавам лично, е приятелка на майка ми. И тя още е с мъжа си. Внуци имат.

Има всякакви случаи.
Спасението е - далече. Но не винаги е възможно.

И аз само една познавам.

Моля да не ме цитирате. Може да изтрия по-късно.

При мен посягането беше еднократно, така че се надявам така да си остане. Аз ще се разделя с него, това е ясно, но се надявам един ден да се разбираме като хора. Тъй като в момента се джавкаме като кучета през ограда и това не води до никъде.

Ще се разбирате. Дай си време. Може да отнеме и години. Само от вас двамата зависи.

И аз като дете, свидетел на насилие от страна на баща ми към майка ми, като по-млада мислех как е могла да си го/ни го причини да стоим в такава среда.

Сега, в 30те ми години и вече с дете, осъзнавайки цялата ситуация на майка ми ( в това число икономическа, финансова, политическа) не я презирам. И жени, жертви на насилие не трябва да бъдат презирани. Майка ми често в казвала - в един момент за мен единственото важно нещо беше децата ми да бъдат нахранени.
Жена с висше образование, добра работа и да - мъж насилник.

Само че насилника започваш да си го разпознаваш. Даже и аз знаех ,че средно се напива един път в седмицата. Така че, след деня на напиване знаех, че следват 4-5 спокойни дни. А навън - жена, сама с две деца и то вече травмирана, със счупена психика - няма как да знае в кой ден какво ще й сервира живота.
Най-смотаното е, че жертвите се научават да оцеляват с насилника, и за тях то става нормалност, докато нещата не ескалират. Често не ескалират - поддържа се едно ниво на насилие, не става по-добре, но и не става по-зле. Това пречи на жертвите са се махнат. Не са сигурни какво ги чака, ако излязат. Дали няма да бъдат убити от насилника, оставени да мизеруват от роднините, отритнати от обществото, защото са се развели.. Все пак разводите станаха приети наскоро и то основно в големите градове. По селата не се гледа с добро око.

Няма гаранция за никоя жена. Прочетете за нарцисистите и социопатите. Те не дават вид на лоши хора, много са умни и вече много пъти са упражнявали манипулация преди да хванат някоя жена здраво. Да, могат да предложат жилище, сигурност, добро отношение, коя жена не го търси? И някъде между медения месец и раждането на детето живота става мрачен.

Не съветвам жена без дете да прави заключения. Тогава жените сме най-уязвими и точно тогава обикновено започват първите изблици на насилие.

В моят случай всичко беше наред,докато не забременях и исках детето да бъде родено в Пловдив , все пак бях на почти 20 години и си ме беше страх.
Започна оттам всичко.
Първо взимаше ми по-евтини витамини,а не тези,които бяха изписани.
Говорихме,че раждането ще е в Селена и уж всичко ок.
Стана време да ходим до там ,не , всички раждали еди-къде си,но аз упорито добиче си държа на моето,все пак,обещано ми беше,нали...
Започна съвсем леко отначало с тормоза като поливане с чаша с водка в очите,мятане на цигари.
Вече дребната като се роди загрубяха нещата.
Още си сърбам попарата,че стоях толкова много,мислейки си че ще се промени.
Имам редица здравословни проблеми в момента заради тези удари - главно по главата.
Все пак успях да се събера след влизане в болницата и на изписването ми сервира,че болни хора няма да гледа.
Издебнахме да излезе,събрах каквото видя в чували за боклук от големите и звъннах на баща ми да дойде да си ни прибере.
Това беше лятото на 2017-та.
С 70 лв в джоба с бъдеща първокласничка.

Не се оставяйте в ръцете на такива чудовища,каквото и да говорят,ако посегне веднъж  ще има още n-ти броя посягания.

В момента като изключим здравословната страна на нещата сме щастливо семейство с друг човек и дъщеря ми.
Живот и здраве се надявам на още едно мини попълнение вкъщи.

Лисе, много съжалявам да прочета поста ти за всичко, през което си преминала. Помня как заедно треперехме над дечицата ни като малки (с всичките УНГ проблеми), как обгрижваше детенцето си и дори не съм подозирала, че си живяла в такава тежка среда. Ти си много силен човек, радвам се, че си успяла да намериш своето щастие, стискам палци за новото попълнение

Силвиана ,
И аз помня , така беше

Такам, не знам дали е коментарно тук, гледам трити и редактирани постове по горе. Случая е следният- някъв бие приятелката си в столичен парк, друга жена с малко дете се опитва да и помогне, звъни на полицията, вика и там още квито съприкосновения са имали. Резултатът е, че тази жена е пребита брутално пред детето си, а жертвата с насилника избягват в неизвестна посока. Не знам дали са разкрити, не съм ровил задълбочено из новинарските сайтове.
Чувствам се виновен като част от обществото, че съм допуснал всичко това, ще взема да организирам един протест срещу себе си. Нали това ни се набива постоянно?

Ами не е постъпила добре жената с детето. Ако съм с детето си и видя такова нещо, бих първо избягала на безопасно и оживено място /за да я бие без някой да се намеси, значи не е било оживено мястото/. И после вече като сме в безопасност далеч от ситуацията, ще се обадя на 112 и ще потърся помощ от други граждани.

Пп. Историята, която изтрих не е моя и затова нямам морално право да я държа в публичен форум.

Е това е! Едно ниво на насилие! Моя случай беше някой и друг скандал през няколко месеца. Овика ме, аз се разсърдя, децата гледат. После се сдобрим и всичко по старо му. И така с години. Даже е имало големи затишия. Но някак отвътре чувствах как нещо се цепи...

Не чета темата от началото, скоро я открих, но съм дете израснало в среда на физически и психически тормоз.
Живеят си още заедно родителите ми и не могат да се понасят. Обаче през годините майка ми ми се е сърдила защото не говоря на баща ми!? Уж е жертва, а го защитава.
Това което забелязах наскоро, е че и тя е започнала да го (ни) тормози психически. Няма да се разделят на стари години. Горко ми на мен и семейството ми като сме между чук и наковалнята.

Да, има го и този момент. Че ставате като...супер герой и супер злодей. И накрая няма добри. Има едно вечно отмъщение. Аз самата се виждам, че ставам някаква по-зла версия на себе си. Затова трябва да се махна...

Тъжно, слънце. На тази възраст е доживот.
При мен тормозът бе психологически, от детството ми. От страна на двамата. Уж да не ме разглезят бяха много сурови. Убиха ми самочувствието в зародиш. Последиците са за цял живот. Колкото  и да опитвам да ги разбера и оправдая, не ми се получава.