Домашното насилие – тема №3

  • 74 010
  • 1 035
# 405
То не е лесно за обяснение.
Ти ако си се интересувала от въпроса за насилие в семейството ще разбереш, че има много типично поведение на жертвата. И тя като такава трудно се хваща за косата и се самоизтегля от блатото.
Виж целия пост
# 406
Прекаляваш!
Виж целия пост
# 407
Аз ли?
А разбрах.
А какво налага да ти обясняваме непонятна ситуация. Очевидно не те касае, не си потърпевша. Ако е само любопитство...
Плюй си в пазвата дето се казва.
Виж целия пост
# 408
Не, Лорелада.
Виж целия пост
# 409
Нали разбра, че не питам за майката, а за бащата - него какво го е задържало там?
Но наистина е подтискаща темата и след като смятате, че без опит няма какво да кажа, ще замълча.
Виж целия пост
# 410
Моят няма как да го питам, защото умря преди 3 години.
Не да не съм го питала защо ме е бил. Каза, че не било вярно.
Виж целия пост
# 411
Моите две мисли по въпроса с насилието:
1. Има огромно значение в каква държава се развива печалното действие. Участниците са си участници,но пространството не е за подценяване. Нашата България сама по себе си е сървайвър и половина...
2. Често проблемът с насилието се търси в самото начало на връзката,по типа "Ма ти дека си гледАла га си се женИла?"... толкова погрешно е това. Човек не знае как може една провокация,една неочаквана ситуация в живота да го промени. Ама наистина. На два пъти са ме нападали и съм била на косъм да не пиша днес тук. Винаги съм си мислела хипотетично как ли бих постъпила в такъв момент и винаги достигах до заключение,че ще се вцепеня от ужас и няма да мога да реагирам. Е, стана така,че и двата пъти се стигна до там да се бия. Да викам и да се боря като животно. Това ме спаси. Друга ситуация -имам дете на годинка с приятеля си. Раждането промени тоя човек до неузнаваемост. Аз сякаш се запознах наново с него. И, повярвайте ми,ако знаех (а съм сигурна,че и той дори не е знаел как ще му се отрази бащинството) какво представлява той през определен ракурс, никога нямаше да съм с него. Е, нямаше и да имам моята малка прелест... И също трябва да ми повярвате,че никога, никога не съм забелязвала предупредителен сигнал преди да забременея. А аз съм силно чувствителна натура и ги виждам тия работи...
Виж целия пост
# 412
Всеки е свободен да пише каквото и където си поиска. И това, че даден човек не е преживял точно домашно насилие, не означава, че не е преживял друг вид насилие от мъж и не може да даде адекватно мнение по темата. Това е като да мислиш, че примерно учителката не е добра учителка ако няма свои деца.
Виж целия пост
# 413
Мая, всъщност такъв човек може да даде разумно и правилно решение, защото е извън ситуацията. Обаче най-големият проблем на търпящите домашно насилие е, че са В ситуацията и точно от там е трудно да се има трезв поглед, защото често жертвите са варени на бавен огън в продължение на години.
Няма как да сравняваш просто насилие от мъж с такова от мъж, с когото живееш, и те обвързват с него куп други ангажименти.
Тук си говорим за манипулация, за съсипване на психиката, за токсичност. Рядко е еднократен акт, то е процес и точно това е най-лошото.
Виж целия пост
# 414
Да, много точно!
Точно това обясних преди няколко дни по повод забраната жената да работи. Не се е събудил един ден и да е казал Повече няма да работиш и тя да се е съгласила. Не, Мая, не си ги представяй така нещата, съвсем не са толкова елементарни. Това е процес, дългогодишен. Когато лично аз се осъзнах какво съм търпяла, с дни се питах и не можех да се начудя на себе си как не съм разбрала в какво ме превръщат, защо не съм усещала тънките манипулации... Просто не съм си давала сметка, не знам...
Виж целия пост
# 415
Ехеее, аз ако тръгна да пиша специално за отказа от работа, роман мога да напиша.  Две бременности със задържане, майчинство, дете с проблеми, плъзгане по пързалката "ти не можеш да се задържиш на една работа", уж не ми е казвал да не работя, обаче за децата пръста не си е мръднал. Ясно помня, че съм го молила да води малкия сутринта и ми е отказвал много пъти.
Аз затова си смених изцяло професията и започнах да преподавам - за да съм гъвкава с деца/работа.
Лошото е, че и хубавото се оказва лошо! Признавам, че е имало периоди, в които моите пари са си били за мен и каката и въобще не съм мислила за "черни дни".
Виж целия пост
# 416
Видно е, че всеки може да пише,
както и е видно, че не всеки може да разбере ситуацията и чувствата на всички участници в нея.
Виж целия пост
# 417
То това не е счетоводство да го разбиеш в таблица - приходи, разходи. Особено като има деца!
На мен започва да ми става ясно, че в моята ситуация аз ще изляза виновната и черната. Ще загубя може би всичко за свободата си. Ще си тръгна с един куфар дрехи. И така да е.
Виж целия пост
# 418
Рок, непоискани съвет. Действай си каквото си решила но направи всичко възможно да не говориш с лошо за бащата на децата и не позволявай да се прекъснат отношения с него. Това е важно. Въпреки манипулациите.
Виж целия пост
# 419
Ох, много е трудно сега. Две години се удържах, но след "случката" и той плюе адски за мен, а оттам и аз избухвам. Яко е настроил малкия против мен. Сега пък аз съм един месец с децата и трябва да съм спокойна. Аз пък съм се изнервила за работа, пари...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия