Домашното насилие – тема №3

На мен лично ми прикипя от финансовите му изпълнения. Три месеца аз карам с мои пари, накрая си идва оня, абсолютно провален, че и на всичкото отгоре скандал за ревност ми прави!
Вече хич не ми пука ще го ядосам ли ...

,,Вдигне ли ръка веднъж бягай,защото ще има и втори и трети път,,
,,При първия шамар вкъщи,,
Това ми го повтаряха майка ми и баща ми.
 И се оказва,че подкрепата на родители,близки роднини и приятели е изключително важна за жертвите на домашно насилие.
Защото,ако знаеш,че имаш хора зад гърба си,че имаш къде да отидеш,кой да те защити,кой да ти помогне ,то тогава самочувствието ти е съвсем друго..имаш и кураж и смелост...и е лесно да разкараш насилника.

Всъщност много типично за насилниците е да отделят жертвата си от семейство и приятели.Така тя остава сама и беззащитна.
А много жени са склонни да зарежат приятелите си заради мъж..и да се скарат близките си...
Затова после ги е срам да признаят грешката си и да поискат помощ.
Значи е важно жената да не прекъсва връзката си с близки и роднини.Да не позволява да бъде изолирана.

Насилие е също и когато внимаваш какво говориш, защото най-невинен коментар, че довечера ще дават Умирай трудно, води до: “К**во, иска ти се тоя ли да те …?” А вече зададе ли се тоя въпрос, нямаш полезен ход. Пробвала съм и с такъв отговор, и с друг отговор, и с една реакция, и с обратната реакция, и не става въпрос само за дадения филм или актьор. Може да се започне от абсолютно всичко и това да продължи цяла нощ. Като ви казвам цяла нощ, имам предвид, че той самият едва гледа от умора, но предпочита мен да тормози и тъкмо уж спре и аз заспя, усещам един лакът в ребрата и пак отначало: “Кажи, мършо … еди какво си” и така до сутринта. Една нощ и аз избухнах и посегнах да го ударя, и най-неочаквано той се развесели и каза, че той ето точно такива жени харесвал. Нормално ли е това? На другия ден реакцията му може да е точно обратната, така че ти, жертвата, си постоянно на тръни.
Аз съм казвала, че не знам как ми дойде смелостта накрая. Събирах я дълго време, не ме беше страх как ще се оправям сама с дете, защото бях само на 23 и съответно не ме тревожеха такива неща. По-скоро му вярвах, че е способен да ме метне от скалите и т.н. Така че тогава го усетих някак си, че “сега е моментът” и газ.

Благодаря sylviana,

Много точно сте ме разбрали.
Според мен, в момента границите на "домашното  насилие" са твърде размити и всеки семеен скандал може да се изтълкува като такова.
За съжаление не съм достъчно компетентен, за да прценя, къде точно са тези граници. Могат да се дадат безброй примери във всяка посока.
Физическо насилие ли е да шляпнеш детето по дупето? Икономическо насилие ли е това, че му даваш 20 лв джоби, а не 50 както то иска? Психическо насилие ли е, това, че го караш да учи, докато то иска да се забавлява?
И не забравяйте, че при децата слуаят е по-тежък. Защото половинката (мъж или жена) може да си тръгне, а детето не може.
-----
Що се отнася до "как да си тръгна с две деца", ами аз познавам ора и с по 3 деца, които си тръгват.  Да не говорим, че май повечето от познатите ми вече са разведени и тези със "здрав" брак останаха малцинство.
Според мен, е въпрос на характер. Колкото и да ви е странно има хора, на които им харесва да бъдат унижавани. Ако не вярвате напишете BDSM и да видите колко резултати ще ви излязат.
Универсална рецепта няма.
----
Искам да питам и нещо и модераторите:
Вчера в темата имаше подаден сигнал за адвокат по бракоразводни дела, който се е присламчил към организация за защита на жертви от насилие и злоупотребява сексуално и финансово,  с жени изпаднали в това трудно положение.
Защо сега не виждам това мнение?

Сигнали срещу адвокати или срещу когото и да е, не се подават в бг мама.

Детето го възпитаваш в гореописаните ситуации - на финансова култура, на ученолюбивост и тн. Изключвам шамарите по дупе, ръце, крака или където и да е. Партньора си, възрастен, пълнолетен човек, не го превъзпитаваш, за да ти отговаря на представите. Той вече си е изградена личност и би следвало да го уважаваш като такава. Пък ако не ти харесва личността, характера или възпитанието му - зарязваш го и си търсиш друг, който да ти отговаря на очакванията и желанията.
Сексуалните фетиши, пък, нямат нииииищо, ама нищо общо с домашното насилие. Те се практикуват по свободната воля на участниците и според каквото им харесва и това е доброволно и за двамата. И са ограничени в "спалнята" и са с цел удоволствие. Съвсем, съвсем различно и няма как да бъде сравнявано с домашното насилие, защото излизаш смешен и леееко глуповат, за да не можеш да осъзнаеш разликата.

По принцип не е добре да съдиш, но децата заслужават живот без насилие и побоища. Сигурно презрение е силна дума, но колкото и да разбирам, че понякога манипулацията и обработването на жената могат наистина да й създадат фалшива представа за самата нея, да му се не види, все в един момент трябва да се освестиш! Много неща в живота са свързани със страх и нервност, но нали смелостта не беше липсата на страх, а осъзнаването, че нещо друго е по-важно от страха...Нима децата, в случая с домашното насилие, не са това по-важно нещо? По-добре тя да напусна и да я е страх известно време какво може да направи насилникът, но все пак да има надежда за по-добро и достойно бъдеще, отколкото само страх и страдание, цял живот. Поне ще е свободна. Страхът винаги го има, под една или друга форма, но нали и човек все се надява за нещо по-добро. Но докато не рискуваш, нищо няма да се промени. Ще си жабата в тенджерата цял живот и на старини, ако изобщо доживееш дотогава, горчиво ще съжаляваш за пропуснатите шансове. А междувременно децата, и внуците ти дори, може да минават по същия насилнически път като теб, което със сигурност би било дори по-болезнено. Чувството за вина тогава, за примера, който си дала на децата ти, дори да не е било нарочно, ще е къде къде по-смазващо от какъвто и да е страх.
Аз предлагам и една "революционна идея". Просто нека ние, жените, спрем да имаме чак такава потребност от мъж до себе си. Свестните мъже, наистина свестните, а не прикрити насилници, се срещат много рядко. Защо да рискуваме да се озовем в токсична връзка, от която трудно бихме се измъкнали? Аз лично отдавна съм  избрала да остана необвързана. Наслушала съм се на хорър истории за цял живот. Не казвам, че не съществуват и красиви, хармонични връзки между мъж и жена, но уви, това не е норма, а изключение. Но мисълта ми е, че не е задължително да имаш мъж до себе си, за да си щастлива и пълноценна, и липсата на мъж до теб не те прави половин човек или недостойна. Втълпявайте това на дъщерите си, да не измерват стойността си като жени и човешки същества с наличието на някой от противоположния пол. На първо място са ценни сами по себе си.

Аз също много съм си мислела как човек излиза от спиралата на насилието. Наистина литературата, познанието и информираността много помага. Да си информиран, че това, което ти се случва, не е нормално. Дори и да си възпитаван в такова семейство и да следваш този модел, рано или късно тази информация достига от мозъка до усещанията ти и търсиш начин да отхвърлиш порочната схема. Често човекът, възпитаван така, сам търси подобни отношения. Но по метода на пробата и грешката достига до истината рано или късно. А хората, които нямат достатъчно капацитет да проумеят нещата, мисля, че като се развиват - учат и работят, по-лесно стигат до заключение, че нещо не е както трябва. Затова "просветителска" мисия отвън не сполучва. Трябва сам човек да стигне до това. Единствената помощ за този, попаднал във въртележката на насилието, да учи, да работи, да прави неща, които го удовлетворяват за човешката му реализация е подкрепа, според мен.
П.П. Докато пишех е изчезнал поста, който подкрепях, споменаващ литературата като начин за измъкване...

На мен ми помага да слушам подобни на моята истории. Да изляза от балона на "перфектния брак" и да видя колко неперфектни жени са се вдигнали и продължили напред.

Къде ги видяхте тия перфектни бракове? Аз не вярвам в такива.

Сложила съм кавички.

Естествено, че няма перфектни връзки, но със сигурност има хора, които си пасват перфектно в неперфектността си и успяват да комуникират и да се разбират и уважават в различията си. Не бива да се успокояваме "а то няма перфектни, затова ще си седя да ме тормозят" Ми има нормални отношения с любов, уважение, доверие и разбирателство. Това е достатъчно.

И най-успешния брак може да има своите трудни моменти понякога. Това обаче не означава, че има насилие в него. Насилието разваля всичко навсякъде и не трябва да се търпи изобщо.

Във форума.

Да,пергектен брак няма,защото няма перфектни хора.Навсякъде има някакви проблеми.Но пак има една граница.
Да,има мъже,които не изневеряват,не удрят,не обиждат,не играят хазарт,не са алкохолици ,не ги мързи да работят,помагат вкъщи.
Имат си други недостатъци,но в рамките на нормалното.

До къде се простират границите на търпимост?
В момента в който ви нарече,,мършо,, или ви напсува-вече е мината границата.
Когато мъжът се опитва да ограничава свободата на жената ,,Забранявам ти да работиш,, ,,Забранявам ти да излизаш на кафе с приятелки,,
,,Няма да ходиш при майка си,,
На нормална ,пълнолетна жена никой няма право да забранява..
Прекалената ревност-такъв вид тормоз беше описан назад в темата..
Когато се опитва да превърне жената в слугиня и непрекъснато намира кусури...
И когато се получи такава ситуация,жената още първия път трябва да покаже на Мунчо ,че няма да търпи такова отношение и няма да му позволи да я мачка.
Ако не се опъне,той продължава и става по-зле.