Домашното насилие – тема №3

  • 73 949
  • 1 035
# 990
Днес се събудихме с новината за застреляната жена в София. Сега прочетох, че има и детенце.. Какви изроди има, а този специално имал проблеми и с предишни жени и дори се е стигало до полиция.
Дори не ми е ясно може ли някой да предотврати такова престъпление, дори жената да беше дала показания в полицията, дали щеше да бъде различно..

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14184448
Виж целия пост
# 991
Боже... Не бях го видяла
Виж целия пост
# 992
Какъвто е сладък, още от сега го чувам как пищи докато му разцепват анала в панделата.
Жалко за жената
Виж целия пост
# 993
Тя, милата, е знаела какво я чака и била оставила в службата си бележка, че ако нещо се случи с нея, този идиот ще е извършителят.
Виж целия пост
# 994
Как може да се случва, такова нещо в 21 век.
И аз сутринта го чух и направо се  потресох.
Утре някой, такъв изрод да ти разчлени детето.🥶
Виж целия пост
# 995
Гледах репортаж по Нова как двама репортери се опитват да вземат интервю от майката. Това им е работата, но за мен си остават лешояди. Могат да си направят предаванията и без това.
Виж целия пост
# 996
Това с интервюто с майката беше отвратително. Какво очакват и защо го правят?! Пълна гнус, не журналистика.
Виж целия пост
# 997
А има ли информация какво се случва с жената от Пловдив, която беше пребита с тенис ракета?
Виж целия пост
# 998
А има ли информация какво се случва с жената от Пловдив, която беше пребита с тенис ракета?
Аз също редовно проверявам за развитие по този случай, но няма никаква информация.
Само забелязах, че няколко дни след това(явно като го пуснаха от ареста), профила му във фейсбук беше разчистен от излишните коментари и заключен. Снимката им още е обща.
Виж целия пост
# 999
Дайте съвет как може да се откъсне човек от домашно насилие. Честно казано вече мисля, че е неадекватна..държи я с финансови проблеми и децата. Опитвам се като страничен човек да помогна, но нищо не става..човек сам ако не си помогне, явно никой не може. Почвам да мисля, че има намесени алкохол, може би и друго, за да притъпи тя болката..и ми се вижда безнадеждно. Няма волята да се махне и това е истината за мен. Ако има някой, преживял подобно нещо, моля пишете ми кое преля чашата, как решихте да се махнете, как прогледнахте? Какви първи стъпки предприехте..страх я е, за мен неоснователно, но явно насаждан страх трудно се изкоренява.
Виж целия пост
# 1 000
Реална случка: Тя лежи в болница, пребита до неузнаваемост, със счупени ребра. Приятелката ми й казва "ако се върнеш при него, аз ще те пребия". Отговорът: Убий ме, обичам го.
Роди му 2 деца и отдавна не е с него, защото той избяга, изчезна и я остави сама без никакви средства и с бебе. И все пак, може би това е добър край, за който тя няма принос.
Виж целия пост
# 1 001
Чист късмет.
Виж целия пост
# 1 002
Дайте съвет как може да се откъсне човек от домашно насилие. Честно казано вече мисля, че е неадекватна..държи я с финансови проблеми и децата. Опитвам се като страничен човек да помогна, но нищо не става..човек сам ако не си помогне, явно никой не може. Почвам да мисля, че има намесени алкохол, може би и друго, за да притъпи тя болката..и ми се вижда безнадеждно. Няма волята да се махне и това е истината за мен. Ако има някой, преживял подобно нещо, моля пишете ми кое преля чашата, как решихте да се махнете, как прогледнахте? Какви първи стъпки предприехте..страх я е, за мен неоснователно, но явно насаждан страх трудно се изкоренява.

Здравейте! Аз съм жив пример, жертва на психически тормоз, още не съм се измъкнала на 100% но работя по въпроса и съм на един малко напреднал етап вече, но наистина човек докато сам не реши да си помогне и цялото село да се събере няма да успее. "Проглеждането" стана поетапно, тоест, виждах, осъзнавах но този точно насаждан е правилната дума, страх, близо 1 година ме спираше да обявя чисто и ясно че нещата приключват. Имаше една случка наскоро, преди 2 месеца ( ще кажа само че ми се наложи да избягам по нощите, по пижама, право в районното за да се скрия) от която просто чашата преля, ама до такава степен че буквално най накрая нещото в мен се "счупи", осъзнах реално и истински че никога нищо няма да се промени даже напротив, с времето ще става все по-лошо, че няма оправия с такъв психопат и най вече че ми е омръзнало от тази емоционална въртележка на която съм се возила години наред. Осъзнах че трябва себе си да обичам и уважавам и да не допускам повече да бъда мачкана, унижавана, подценявана и тн. Да и той ме държеше с детето и финансовата зависимост, да все още понякога ме е "страх" че без него няма да мога да се справя, но тук вече идва ролята в случая на мойте близки и най вече на майка ми, благодарение на която знам, че каквото и да се случи е до мен, може и хляб и лук да ядем ( преносно казано естествено) но ще сме спокойни и ще се справим. Конкретно като първо действие което предприех бе да си извадя заповед за незабавна защита от съда, заповед която междудругото за няма и 10 дни от издаването той наруши на всичкото отгоре, но видях, усетих пълната подкрепа и закрила от полицията и всичките препоставени органи, почувствах се по-силна и уверена че доброто ще възтържествува. Сега предстои първото дело за домашно насилие, ще бъде дълъг пътя но си струва да бъде извървян. Междувременно въпросният тормозник благодарение на ценните съвети на адвоката си, реши доброволно да напусне семейното жилище и направи така че да се засичаме максимално най малко и то само заради детето, оплаши се и защото е голям страхливец всъщност, и явно че само полицията бе в състояние да му сложи някакви спирачки. Много ми помогнаха и продължават да го правят, най близките ми хора които се запознаха със ситуацията сравнително много "късно", защото аз криех от абсолютно всички в какво положение реално живея, но от момента в който си изплюх камъчето и ми олекна страшно много че мога да споделя с някого болката си, тези хора и до ден днешен не са ме оставили, не спират да ми говорят, да ме насърчават, помагат ми да гледам по обектнивно на нещата, помагат ми да не се поддавам на манипулациите му, разсмиват ме дори, вдигат ми духа в дните когато се чувствам по-зле, защото неминуемо е ясно че пътя до пълното освобождаване и прераждане също ще е дълъг но с тяхна помощ доста по-лесен. Ако нямах тази подкрепа в лицето на близките си, предполагам никога нямаше да имам сили сама да се откъсна, щях в името на детето да продължавам по последния си дъх да се подчинявам, преглъщам, изпълнявам, извинявам дори. Така че дерзай! Може и да ти изглежда че не те слуша твоята приятелка, че "нито приема нито предава", но това е един изключително труден процес и строго индивидуален, не можем да знаем колко време ще отнеме, но повтарянето, поощряването, подкрепянето след N брой пъти ще даде свойте плодове. Прегръщам Ви!
П.с. едно изречение което много ми помогна да осмисля много неща бе следното " никой човек, нито пък сила, не е в състояние да те накара да живееш с човек с когото не искаш"
Виж целия пост
# 1 003
Пиша по принцип, не конкретно към някого.
Защо се приема, че човек трябва да се обезличи и принизи в името на детето си. Било му най-добре с 2 родители - напълно съгласна съм, обаче като не става? Дори стигам дотам, че съм ЗА детето да остане за отглеждане при бащата, ако това е условието лесно да се получи развод.
Виж целия пост
# 1 004
И аз вече стигнах до там! Викам му - ще ти оставя малкия, само и само да се махна. Оня веднага отиде при детето - виж я майка ти, иска да те изостави!
Въобще спомена ли официална раздяла, изпада в бяс!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия